Въпреки многото технологии все още единствено стенограмата се приема за автентична истина
ЛИЛИЯ ГЮРОВА
Изказвания от парламентарната трибуна, приемане на закони, вотове на доверие или недоверие, разгорещени дебати и нерядко скандали – всичко това буквално минава през ръцете на Карамфил Матев. Защото от 14 години парламентарният стенограф с най-дълъг стаж превръща депутатската реч в писмен документ. Който можем да прочетем не само ние, но и да остане за поколенията като история на държавността такава, каквато е днес, и за хората, минали през годините през една от основните български институции.
А именно заради споровете, неизменно съпътстващи парламентарния живот както днес, така и в миналото, нуждата от хора, които да документират всичко случващо се, е била усетена още по време на Учредителното народно събрание през 1879 година. „Учредителното събрание не е имало стенографи, имало е доста кавги
ДЕПУТАТИТЕ НЕ СА БИЛИ СЪГЛАСНИ ЕДИН
СДРУГ и се. е записвало на обикновено писмо, кой каквото хване“, разказва Карамфил Матев за началото на стенографията у нас.
Тогава се обръщат към словенеца Антон Безеншек, който за няколко месеца през лятото на същата година създава българската стенография, на основата на немската, която е познават добре. Универсален в областта си, Безеншек е създал хърватската и словенската, а след нашата и руската стенография. Ученици на словенеца са били големите ни поети Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, а Дебелянов е бил и парламентарен стенограф.
А обратно на това, което доста хора си представят, че това е професия предимно за жени, от самото си създаване тя е била изключително мъжка работа и едва през 1920 година в нея започват да навлизат и жени, обяснява Матев.
И макар всичко това да е вече история, то е и една от причините Карамфил Матев, който иначе е инженер по професия, да се гордее с това, което прави, и с готовност разказва за стенографията, с която е свързан животът му.
„Всеки, завършил висше образование, знае какво е да отидеш на лекция, където няма учебници и се волят записки. Тези, които не владеят стенография, пропускат доста, но все пак записват и това им носи информация. При стенографията информацията е многократно повече“, обяснява Матев. „Писмената линия на едно име на кирилица е нещо много дълго, докато в неговия стенографски образ е много кратка писмена линия“, допълва той. И веднага дава нагледен пример. „Едно малко ченгелче, ако леко го надебелиш веднага след съгласната буква символизираш „а“ и се получава отворената сричка. Например, ако надебели-те „к“ става „ка“, ако малко се разшири е „ко“, ако леко се повдигне става „ки“. Тази символика носи много повече информация и се пише много по-бързо. Това е и значението на думата стенография – теснопис, на малко място събираш много информация.“ В бързината обаче
НЕ ВИНАГИ МОЖЕ ДА
СЕ СПАЗИ ИДЕАЛНАТА
РАВНА ПИСМЕНА
и тогава стенографът започва да тълкува. „Не всеки е калиграф и тогава започваш да разчиташ и при това разчитане търсиш смислови връзки. Така хората, които се занимават със стенография, стават дешифров-чици и упражняват своя мозък в много по-голяма степен, отколкото го правят хората на обикновено писмо“, обяснява доайенът на парламентарните стенографи.
Така стигаме и до качествата, необходими за един стенограф. „Специални изисквания няма, но неинте-лигентен човек трудно става стенограф. Най-големите умове на България след Освобождението учат стенография, включително министър-председатели като Константин Стоилов“, обяснява Матев. Личният му рекорд пък е 180 думи в минута, което го класира трети на световно първенство по стенография през 1985 година.
А какво прави стенографията необходима и днес, при толкова много нови технологии. „Ако погледнете залата на НС, там са акредитирани много медии и всяка записва. Не че няма запис, но има толкова информация и гледни точки и всяка медия отразява това, което нея я интересува. Затова накрая, ако стане въпрос кое е автентичното, се приема, че това е стенографският запис“, обяснява Матев. И допълва, че стенографът е положил своя подпис за това, че не е политически обвързан. „Това е правната форма на документиране на българската история. Стенограмата гарантира обективност и
НЕ СЪМ ЧУЛ НЯКОЙ ДА СМЯТА СТЕНОГРАФ ЗА категоричен е той.
Определя стенографира-нето в парламента като въртележка. Стенофафира се 10 минути, докато се „извъртят“ всички десетина стенографи, тогава идва време да влезеш втори път. През това време трябва да си свършил с деши-фрирането. „Работим заедно с машинописки, или новата длъжност компютърни оператори, които щракат с главоломна бързина по 500 удара в минута. И когато диктуваме, те ползват този запис и по най-бързия начин го обработват. След това всеки стенограф отговаря със своята чест и професионализъм за качеството на записа и проверява отново всичко. А на базата на оформените стенограми издателските центрове правят съответни стенографски дневници“, обяснява Матев тънкостите на парламентарната стенография. А когато не всичко може да се запише,
НА ПОМОЩ ИДВА
ЗВУКОЗАПИСНАТА
ТЕХНИКА
Казва, че според някои хора стенографията е за това да документира едно към едно, но всъщност не е така. „Когато ораторът говори, неговата устна реч коренно се различава от писмената. Резултатът от нашия труд е една писмена реч, която човек ще прочете и ако предадеш едно към едно нещата, след това могат да се получат смехотворни истории. Това не значи, че ораторите са лоши, но в разговорната реч човек винаги се отклонява малко.
Категоричен е, че за него силата на един стенограф е в това да има усет към езика, да може, ако е нужно, да размести нещо, но то да бъде четивно. Подчертава, че това не означава да се слагат думи в устата на оратора. „Ние не пишем измишльотини, но аз съм горещ привърженик на това винаги да оправиш речта на оратора, да я стилизираш.“
Признава, че през годините има няколко депутати, от чиято реч се е възхищавал, и посочва имената на Дончо Цончев, Андрей Пантев, а също и Георги Божинов заради умението му да изразява мислите си така, че „по време на самото стенографиране да може да се подреди стройно мисълта, без после да се губи време.“
Какво обаче се случва, когато в парламентарната зала се стигне до скандали, каквито примери има. Навремето също е имало скандали, обяснява Матев. И дава „класически“ пример с 1914 година. Тогава управляващите трябва да вземат заем, а опозицията не е съгласна. Стигнало се до голям скандал, а на банката на стенографите е имало натрупани книжа с твърди корици. „Депутатите започват да се замерват, стига се до бой и накрая набиват стенографа. Защото един казва „пиши това“, другият – „не, няма да го записваш“. Квесторите знаят за тази случка и ни пазят. шегува се Карамфил Матев. И допълва, че в нашия парламент все пак скандали стават доста по-рядко, отколкото в други.
Уточнява обаче, че един стенограф трябва да бъде спокоен, защото самата професия го налага. „Той трябва да седне, да се замисли, ако нещо не му е много ясно в стила, или има пропусната дума, или да направи справка със звукозаписа – всичко това води към размисъл.“
Матев, който е председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори признава, че болката му е в това, че няма обучение по стенография и смята, че за в бъдеше може да се стигне до административна криза в това отношение. „Вече даже машинописки няма. Всеки си щрака нещо на смартфо-на. Как си представяте, че стотици страници стенограма ще излезе час или два след заседанието,
АКО ХОРАТА „КЪЛВАТ“ С ЕДНО ПРЪСТЧЕ ПО
„_jfflAMmxE»_ на компютъра“, пита Матев. Разказва, че наскоро е имало обучение по програма „Успех“, финансирана от ЕС, но това е било по-скоро да се запознаят учениците какво е това стенография.
„Запознават се и след това забравят и когато идват на посещение в НС, ги изненадва как може да се пише толкова бързо. Дори това, че машинописките пишат с 10 пръста, без да гледат в клавиатурата, беше чудо за тях“, казва той.
Вярва обаче, че бързата писмена линия ще остане дълги години нещо, което ще носи полза на обществото. „Фактът е, че преди повече от 2000 години римските оратори са искали да има кой да записва великите им мисли. Не може да се каже, че са били точно стенографи, но хора, които са записвали по по-бърз начин, отколкото другите. След като 2000 години това не е увяхнало, значи има смисъл“, убеден е Карамфил Матев.
Дата: 04.03.2016 00:01
Източник: Новинар – стр. 8
Каква е вашата реакция?
