Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Едно време, когато учех журналистика, един даскал твърдеше, че „Куче ухапа човек“ не е новина (понеже е нещо банално и съвсем в реда на нещата).
Новина е, ако се случи обратното. Е, от гледна точка на все още неформалния крах на разплулия се от началото на 90-те години либерализъм можем вече да кажем: „Имаме новина – човек ухапа куче!“
Древните гърци смятали, че в човешката природа е заложен т.нар. thymos (тимос) – храброст и гняв при защитата на клана, племето, града или държавата. Мислителите от епохата на Просвещението обаче са били убедени, че е възможно търговията да опитоми и може би дори да унищожи тимоса в хората и нациите. „Там, където има търговия, има вежливи маниери и морал“, твърди Монтескьо. Човешката природа би могла да се подобри благодарение на подходящи международни структури, правилна политика и уместни икономически системи. Така беше изведена доктрината за конвергенцията – сближаването. Прогнозите бяха към 2000 година да няма капитализъм и социализъм, а постиндустриално постидеологическо общество. Откраднаха думата „конвергенция“ от биологията и я залепиха като стикер на обществено-политическите съдбини.
Крайната цел беше нещо като проекция на окончателната християнска мисия – Агнецът да легне кротко до Лъва.
На практика големите противници от времето на Студената война изведнъж започнаха да споделят много общи цели, сред които и желанието за икономическа и политическа интеграция. Смяташе се, че е по-добре, вместо да бъдат конфронтирани и предизвиквани, автокрациите да бъдат оплетени в глобалната икономика, за да се подкрепят върховенството на закона и изграждането на по-силни държавни институции, а неизбежните сили на човешкия прогрес да бъдат оставени да сътворят своето чудо. Европа – напук на приспаната Русия, засили обединителните си тежнения, погълна и страни като България, които не бяха готови да станат съквартиранти в Общия Европейски дом.
За да се стигне до Робърт Кейгън и неговата книга „Завръщането на историята и краят на мечтите“ (уникално ясно заглавие, нали?). И фразата: „Светът отново е нормален.“
Руската инвазия в Крим, свирепият световен тероризъм, касапницата в Сирия, още примери ли трябват? Национализмът се завърна със страшна сила.
Ами неспособността на Европа да запази единството си и да говори на един глас за бежанците? Ами разцеплението, което върви неудържимо по проблема, и дори Борисов узря, че трябва сами да решим какво да правим ние, българите, та ако ще да е нецивилизовано, неевропейско и нечовешко.
Но какво произтича за България от завръщането на историята и края на мечтите?
Когато някой каже, че се движим на десетина години дистанция от ЕС, не бива да се обиждаме. Либералният модел на Европа завърши цикъла си, а България отново изостава. Интелигентните читатели на в. „БАНКЕРЪ“ няма как да не са забелязали, че българският принос в либерализма – Лукановият модел, наречен „Синьо-червена мъгла!“, рухна. Вече няма не само сини, но и заплашващи да дочакат втори век червени. Има безцветни. Верен на физическата теория, че всеки цвят на слънце избелява, ГЕРБ също си отива.
И все пак остава. Защо ли?
Това е най-простият отговор – защото никой не иска вече властта в тази опоскана държава.
А властта е жена.
Иска да се бият за нея.
Иначе повяхва.
И това не е новина.
Автор
http://www.banker.bg/Чавдар Цолов петък, 12. февруари 2016 – 17:50 сн/http://mariokluser.deviantart.com/art/Man-Bites-Dog-324826227
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)