Потокът от информация, който обработваме всеки ден, се равнява на девет DVD-ma. Трябва да измислим как да се спасим от удавяне в него. А дали наистина искаме да го направим?
Хората, считани за гении, често имат учудващо монотонен стил на обличане. Алберт Айнщайн почти винаги е бил облечен в сив костюм. Стив Джобс се появява навсякъде с черно поло, а Марк Зукърбърг винаги носи сива тениска. И зад тази монотонност не стои очакваното нърд (nerd) поведение. За нея има съвсем рационална причина.
Просто тези хора не желаят да губят ценно време и енергия, взимайки непоследователни решения за нещо толкова тривиално като какво да облекат днес. Айнщайн отива дори по-далеч със своята идея, че не трябва да помним неща, които можем да потърсим и лесно да намерим. И че умът трябва да се използва за по-важни въпроси. Как обаче стоят нещата при останалите от нас, които не сме гении?
в един институт по информационни технологии са изчислили, че на един човек от западния свят му се налага да обработва средно по 74 гигабайта информация днев-но. Това е приблизително колкото капацитета на 9 двуслойни DVD-ma (от типа DVD-9). Често се каз-ва, че можем да задържим вниманието си върху не повече от пет до девет неща или теми в един момент. Това е доста голямо над-ценяване. Съзнанието може да се справи с не повече от три неща в един момент, твърди психологът и автор на книгата „Организираният ум“ Даниел Левитин.
При съвременния масивен поток от информация, идващ на произволни големи и малки порции, трите неща, които можем да обработим в един момент, изглеждат като доста голямо ограничение за нашия капацитет. Лесно може да започнем да се оплакваме от умора – или както
още го наричат „информационно претоварване“.
Дори в обикновени всекидневни ситуации вземането на решения може да ни умори. Например проверката на електронната поща. Дали да прочета този мейл сега, или по-късно? Дали да го архивирам, да го изтрия, или да го препратя? И ето, вече сме прахосали едно голямо количество енергия, без да сме направили нещо от съществено значение за света и хората. Използваме почти толкова от енергията си за маловажните неща в живота, колкото и за истински важните.
Трудно е да преценим коя информация си заслужава да се асимилира и коя е глупост, преди да сме се задълбочили в нея. Само преди 30 години в супермаркетите имаше средно по около 9 хил. продукта. Днес броят им е 40 хиляди – все уникални, сред които трябва да избираме. При това на човек му трябват средно около 150 продукта, за да посреща нуждите си. Така че на вас и на вашия мозък ви се налага да игнорирате поне 39 850 продукта при всяко типично 10-20-минутно пазаруване в магазина.
През каменната ера, когато сме били ловци и събирачи, сме се стряскали от хищници, горски пожари и падащи камъни, защото всички те пряко са заплашвали живота и добруването ни. Когато нивото на кортизол се вдигне в телата ни, ние сме готови или да влезем в схватка, или да бягаме. Днес се замайваме и стреси-раме със същите нива на кортизол, когато допуснем грешка с някой компютърен файл или се наложи да свършим много задачи наведнъж в офиса. Както се досещате, не е много добра идея да се бием или да бягаме от проблем в работата. Стрес хормонът затваря функции в тялото ни досущ като преди хиляди години.И все пак самите ние търсим много информация. Дали не можем просто да спрем да го правим?
Поне теоретично – можем. Истината обаче е, че когато откриваме нови неща, биваме наградени с отделянето на друг, по-приятен хормон – допамина. Именно в него се крие предимството за оцеляването на човека от каменната ера. в наши дни се награждаваме с допамин, бидейки активни по отношение на всички лъскави изкушения, които предлага модерният живот и свят. Проверяваме Facebook, Instagram и Twitter, както и имейлите си по няколко пъти на час. Хващаме телефона всеки път, щом издаде звук или вибрира. всяко ново малко парченце информация, която достига до вас, ви доставя и доза допамин. И ето как използваме своята нервна система по начин, за който тя не е предвидена. Не след дълго започваме да искаме и да се нуждаем все повече и повече от допълнителен стимул. Именно затова се подлагаме доброволно на толкова високи нива на стрес и рискуваме „информационно претоварване“ всеки ден.
всички сме станали допамин зависими.
Дата: 01.02.2016 16:32
Източник: сп. Мениджър – стр. 122
Каква е вашата реакция?
