Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Всяка книга може да ни отведе на дълго и приятно пътуване. Тя е приятел, учител, вдъхновение; тя е тренировъчен курс, на който се учим да използваме мозъка си; тя е урок – понякога много практичен, който ни дава конкретна информация и отваря съзнанието ни за нови идеи. Има толкова много ползи от ежедневното четене. Една малка част от тях сме изброили отдолу:
1. Забавление
На първо място, четенето е забавно. Съществуват толкова много жанрове, че всеки може да намери по нещо за себе си. Искате малко екшън? Или пък драма, в чиито герои можете да се припознаете, защото сте тъжни и самотни? Или нещо по-земно, като описание на някакъв исторически период, който ви вълнува? Нужно е просто да намерите своя рафт в библиотеката!
2. Безплатно е
Разбира се, че можете да идете в някоя книжарница и да похарчите цяло състояние, но това не е необходимо. Толкова много хора се оплакват, че не могат да намерят безплатно забавление в този свят на луксозни фитнес зали, скъпи ресторанти и клубове… а през това време библиотеките ги чакат с широко отворени врати. Ако във вашия град няма хубава библиотека, винаги можете да си изтеглите някоя книга онлайн.
3. Тренирате мозъка си
Тялото има нужда от движение, но същото се отнася и за мозъка. И нямам предвид необходимостта от това, да го разхождате от дома до службата и обратно всеки ден, заедно с останалата част от тялото си. Не е достатъчно да променяте местоположението на мозъка си в пространството. Всичко в него също има нужда да се „размърда”. Доказано е, че четенето има положително въздействие върху мозъка ни.
То изисква неврологични усилия, концентрация и интелектуална активност. Според проучвания, умствената стимулация може да забавни развитието на деменция и Алцхаймер. Четенето е също толкова полезно, колкото и сутрешното бягане, и чашата портокалов сок, затова намерете време за него.
4. Незабравими мигове
И нямам предвид само миговете, които сте прекарали с книгата. Четейки, вие складирате много информация и факти; следите сюжетни линии, опознавате героите, помните детайли. Всичко това тренира паметта ви, а тя не е като найлонова торбичка, не е ограничена и няма да се препълни или скъса. Колкото повече информация складирате в нея, толкова повече тя се разширява, създават се нови синапси, а старите стават по-здрави и силни. Затова четенето влияе положително върху късата памет.
5. Нови думи
Четейки, неизбежно се сблъсквате с нови думи, които добавяте към речника си. Умението да говорите правилно и увлекателно прави живота по-лесен. Освен това, е изключително полезно за работата ви, особено когато трябва да направите добро впечатление на клиенти, партньори и служители. Красноречието повдига самочувствието и помага на личните ви взаимоотношения. Употребата на точните думи в точния момент предотвратява конфликти и недоразумения. Според учени, едно от нещата, които привличат интимен партньор, е богатият речник.
Можете да ползвате книги и статии и когато учите нов език – за да обогатите речника си и да опознаете граматиката.
6. Оформя личността
Личността не е нещо, с което се раждаме и с което или сме благословени, или прокълнати до края на дните си. Да, има черти, от които е трудно да се отървем, и грешки, които повтаряме пак и пак. Но дали наистина е така?
Работейки над себе си, можем да променим всички тези недостатъци. Според проучване на University of Toronto, четенето може да променя някои личностни характеристики. Романтичните истории, например, събуждат съчувствие, тъй като възприемаме четенето като разговор с героите, в който ги опознаваме. Освен това, то ни стимулира да изучаваме собствените си емоции и поведение и ни прави по-отворени към нов преживявания.
7. Влияе на взаимоотношенията ни с хората
Чрез четенето опознаваме безброй герои, ставаме част от животите им, проследяваме историите им, виждаме местата, които те са видели, преживяваме това, което и те. Статиите за хора от далечни страни ни правят по толерантни към чуждите култури; психологическите романи – по-толерантни към собственото ни обкръжение. Читателят няма да осъди някого толкова лесно, защото знае, че хората винаги са по-сложни, отколкото изглеждат от първата страница. Освен това, придружавайки литературните герои на техните пътешествия, ние опознаваме емоциите им и виждаме, че няма нищо срамно в това, да изпитваме определени чувства; става ни по-лесно да говорим свободно.
Плюс това, хобитата сближават хората. Книгите и списанията, които четем, ни въоръжават с изобилие от теми, които да обсъждаме с околните. Посещенията на онлайн и офлайн литературни клубове и библиотеки, и дори четенето в градския транспорт, ни дават възможност да създаваме приятелства с хора, с които споделяме общи интереси.
8. Познание
Четенето е познание. Независимо какво четем, винаги си набавяме нова информация, която някой ден може да ни бъде много полезна. Освен това, полагайки усилия за ерудицията и интелектуалния си капацитет, ние ставаме и по-уверени.
9. Аналитични способности
Анализирайки историята, стараейки се разберем поведението на героите, опитвайки се да наредите пъзела и да разкриете загадката, вие развивате аналитичната си мисъл.
10. Концентрация
Често прекарваме дните си, правейки по няколко неща наведнъж. Компютърът е пред очите ни, един симпатичен котарак подскача по клавиатурата, изскачат ни съобщения от приятели на различни платформи – Skype, Facebook, имейли – наш колега говори в другия край на стаята, различни документи ни „зяпат” от бюрото и чакат да ги разпишем… Четенето изисква концентрация и я развива. А тя благоприятства продуктивността ни.
11. Метод за релаксация
Чувствали ли сте се някога толкова напрегнати, че сънувате как бягате от собствения си живот? Изненада – всъщно
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)