Да се потопим в месеца на любовта и виното

admin

Честваният като най-любовен и винен месец от годината настъпи отново. Добре дошъл, февруари! Дали си най-любовният наистина, не знам, но тъй като 14 февруари доминира като дата в календара, може би е така, поне статистически. Привърженик на идеята – „щом е празник, нека го празнуваме“ и „хубавите неща в живота ни е добре да бъдат поощрявани, а не охулвани под претекста, че видите ли, били католически, комунистически и т.н.“, съм за „носещите настроение дати“.

Всички живеем на тази Земя, независимо от националностите, религиозните и политически принадлежности. Февруари лично за мен действа освежаващо. Малко по малко избутваме зимата и витрините по магазините и заведенията, както и през декември, са красиви и цветни. Като бонус и сърцати. То свещички, то панделки, цветенца, картички, бутилки шампанско и много, много сърца, сърцата на хората…

Няма да влизам в спор с никого какво празнуваме на 14 февруари –Трифон Зарезан или Св. Валентин. Каквото на всеки му е на сърцето. За себе казах. Почитам всички дати. Обичам и виното, и любовта. Тя, Православната църква си е дала дата за Трифон Зарезан – 1 февруари. За тези обаче, които държат да полеят празника на 14 февруари – нека го правят.

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. 1 февруари е посветен на Св. Трифон – лечителят-мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството. Векове обаче, по стар утвърден обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията.

През Средновековието празникът 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов

Още през ХІV век на този ден започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. „валентинки“ – картички с любовни послания. През ХІХ век ръчно написаните послания са заменени от масово произвежданите готови картички. Асоциацията за поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички. По данни на асоциацията жените купуват около 85% от всички валентинки.

Любовната дата 14 февруари също съществува благодарение на свещеник-мъченик. Традицията за честването датира още от времената на Римската империя, където на този ден почитали кралицата на всички богове – Юнона. Тя се смятала за покровителка на жените и на брака. Затова било прието неомъжените девойки да пишат на хартиени късчета имената си и да ги слагат в специални амфори. На следващия ден, 15 февруари, римляните организирали пищни тържества, по време на които юношите изпитвали късмета си, като теглели от вазата листчета с имената на момичетата. Нерядко те дори се съчетавали с онези, които им се паднат от любовната томбола.

По времето на управлението на Клавдий II се забраняват не само тези ритуали, но и венчавките изобщо. Императорът смятал, че неженените мъже се проявяват доста по-добре на бойното поле, а обвързаните момци неохотно щели да тръгнат на война, понеже нямало да искат да оставят възлюбените и съпругите си. Един свещеник, който се казвал Валентин, все пак нарушил строгата заповед, която сметнал за несправедлива, и тайно венчавал влюбените двойки. За това самият той е бил екзекутиран на 14 февруари.

Според легендата обаче, докато бил в заточение, Свети Валентин харесал млада и красива девойка – дъщерята на надзирателя на затвора. Епистоларните послания на свещеника към хубавицата се смятат за първообраз на днешните валентинки.

Французите са едни от първите, които решават любовните излияния за 14 февруари да се оформят като кратки стихотворения, написани върху красиви картички. В цял свят за 14 февруари се продават 1 милиард картички. Бройката е по-голяма само на Рождество Христово, когато от този красив артикул се купуват 2.5 милиарда.

Италианците пък наричат този празник Сладък ден, тъй като на Свети Валентин там е прието да се подаряват най-вече бонбони и други лакомства. Статистиките дори сочат, че продажбите на подобни артикули на Ботуша надвишават и тези в САЩ (а там цифрата е 700 млн. долара). Самите американци през последните няколко години доста се охарчват на Свети Валентин за червени рози – само за един ден се продават 100 млн. Корените на тази традиция ни отвеждат към легендата за гръцката богиня на любовта Афродита.

Когато тя бързала за среща с любимия си Адонис, стъпила върху шиповете на храст с бели рози, които, обагрени от кръвта й, станали яркочервени. За основоположник на традицията празникът да се отбелязва в Щатите е нарочен актьорът Рудолф Валентино. Той се е смятал за идеал на всички любовници и на 14 февруари организирал в дома си невиждани гуляи, които наричал Valentine`s Day. На Свети Валентин американците са въвели традицията да се включиш в празненствата, като участваш в състезанията за най-дълга целувка. Регистрираното в Книгата на рекордите Гинес постижение надвишава 30 часа.

Най-важното в надпреварата е устните на партньорите непрекъснато да се допират, без целуващите се да се разсейват с каквото и да било друго. Във Великобритания обичаят повелява на 14 февруари да се пишат мили послания не само на тези, които карат сърцето да тупти в ритъма на любовта, но и на домашните любимци. Обаче освен традиционните сърчица върху валентинките за по-подходящи се смятат изображенията на гълъби, обикновено – бели. Тези птици, любими на богинята Венера, са символ на верността и любовта.

А белият цвят е знак за чистотата на чувствата в редица европейски страни, в Азия, Америка и Австралия. В Африка гълъбите са малко, така че там за символ на любовта са нарочени папагалите. Но не какви да е, а притежателите на червени клюнове. Така или иначе, пернатите на 14 февруари са едни от главните герои на празника в почти всяка страна, където се отбелязва Денят на влюбените. Според известна английска поговорка „На Свети Валентин всички птици във въздуха започват да летят по двойки“. Така и хората на този ден се стремят да се съберат с половинката си.

В Уелс на 14 февруари е прието на избраниците да се подаряват така наречените лъжици на любовта. Те се изрязват от дърво и се украсяват със сърчица. Ако пък в романтичните мотиви се вплете и изображението на ключ, това означава, че в посланието се съдържа нееднозначното „Намерил си пътя към сърцето ми“. Дамите пък ги бродират върху кърпичка или пекат сладки с тази форма.

Японците на 14 февруари организират конкурси за най-гръмогласно любовно послание. Любопитен факт е, че романтичните признания се извикват направо в лицето на избраника. Който успява най-силно да накрещи на половинката си, получава специална награда. И тук полът няма никакво значение – участват и мъжете, и жените. Важното е с цяло гърло да надвикаш останалите и да вземеш желания приз.

Сред най-куриозните факти покрай честванията на 14 февруари палмата на първенството държат жителите на Германия. За немците Свети Валентин е покровител на… лудите. Така че в страната празникът се отбелязва като Ден на душевното здраве.

Денят на влюблените безусловно е един от най-хубавите поводи за любовни признания или израз на топли чувства. Но и тези, които все още не са намерили половинката си или наскоро са се разделили с гаджето, могат по оригинален начин да отпразнуват Свети Валентин. По-хумористично настроените изпращат на бившите си развалени бонбони, черни рози, „траурни“ балони или картички с надписи „Самотата е най-хубавото нещо, което си ми подарил“. Забележителен е фактът, че някои заведения в Чикаго привличат клиенти с това, че организират при тях чествания на така наречения Антивалентин.

В Сан Франциско и Ню Йорк феминистките отбелязват Международен ден на самотниците-чешити..

Както и да решите да празнувате, не забравяйте, че в сърцата ни има място за много хубави неща и да не ги пропускаме. Както нашата традиция повелява на Трифон Зарезан да се изпече пресен хляб, да се сготви кокошка, торбите на зарязващите да са пълни с мезе и вино, така и любовният ден повелява да покажем сърцата си, пък каквото ще да става.