Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по…
НАТО обмисля да създаде по-мощен комуникационен отдел и да декласифицира някои поверителни материали, за да се противопостави на тактиката на Кремъл да използва информацията като оръжие, както се случи при анексирането на Крим през 2014 г., предаде Ройтерс, позовавайки се на предварителни планове на алианса.
НАТО и ЕС са обезпокоени от способността на Русия да използва телевизията и интернет като средства за съзнателно разпространяване на дезинформация. Евросъюзът миналата годинасъздаде специален отдел за борба с т.нар. явна пропаганда.
Проектопредложенията на НАТО, които Ройтерс е успял да види, сочат как военната тактика – разгадаването на намеренията на противниците с последващо въздействие върху чуждестранната публика, може да стане част от новия комуникационни правила на НАТО.
Документът от 23 страници, появил се след дълги дебати в алианса, е „чувствителен“ документ. НАТО, по собствената му терминология, обмисля създаването на „стратегически наративи, въз основа на които да се формират общи съюзнически словесни подходи и действия, подходящо адаптирани и културно обработени с цел да намерят отзвук сред всякакви аудитории и да се противопоставят на противниковите версии“, отбелязва Ройтерс.
Този подход има одобрението на Великобритания и други съюзници, но САЩ имат резерви към всяка стратегия, която може да се тълкува като пропаганда. Според високопоставени служители доверието в НАТО – алианс от 28 демокрации, се крепи на неговата откритост и на казването на истината.
„Един от главните принципи на НАТО е, че ние не можем да контрираме пропагандата с повече пропаганда“, каза говорителката на алианса Оана Лунджеску – румънка, израснала при комунистическия режим в страната.
НАТО вече има отдел за стратегически комуникации и канал в YouTube, засилва и присъствието си в социалните мрежи в отговор на медийни запитвания. Някои обаче смятат, че това не е достатъчно, като дават за пример неконвенционалните военни техники с използването на неидентифицирани войници – т.нар. „зелени човечета“ без опознавателни знаци – в Крим и Източна Украйна, както и операциите за дезинформация и кибератаките.
Стратегическите комуникации включват координиране на различни начини за информиране на медиите и обществеността, както и т.нар. психологически операции за влияние върху общественото мнение, за изграждане на подкрепа за определени политики и операции.
Преговорите за такава нова политика може да започнат преди срещата на върха на НАТО във Варшава, насрочена за юли, като някои дори се надяват тя да бъде одобрена там.
„НАТО дава индикации, че иска стратегическите комуникации да развият капацитет за „улавяне“ на информационните заплахи на най-ранен етап“, каза Стивън Бадзи, професор по теория на конфликтите в британския университет в Уулвърхемптън.
„Границата между войната и мира постепенно се размива“, заяви пред участниците в Световния икономически форум в Давос генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, използвайки език, напомнящ дните на Студената война, когато комуникациите не бяха толкова изтънчени
/БТА/
Каква е вашата реакция?
Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по национална сигурност и политология, магистър по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Той е автор на множество публикации и интервюта в областите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, както и по теми, свързани с националната и личната сигурност, хибридните войни и съвременните заплахи. Член е на: Съюза на българските журналисти, Асоциацията на полицейските началници, Националния съюз „Безопасност и охрана“, Националната асоциация „Сигурност“