Атанасовден е християнски празник, на който почитаме Свети Атанасий Велики. Светецът е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Според народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете затова и Атанасовден се смята за средата на зимата, а след него тя си отива. На места празникът се нарича и „Среди зима”. Атанасий Велики е представен като висок мъж с калпак, облечен с копринена риза. Той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“
Празникът има антипод, който е Летен Атанасовден и се отбелязва на 5 юли.
Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а също и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и антракса (синята пъпка). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
Характерно за празника е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата се страхува най-много от кучета. В миналото, на този ден, хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят дали ще им стигнат. Жените спазват същите забрани, които важат и за Антоновден – не се варят боб и леща, не се шие и плете. На празничната трапеза присъства вино и елей. В тракийско колят черно пиле или кокошка, което приготвят с ориз и раздават на съседи и близки против болести. Перата на кокошката се запазват, вярва се, че притежават лечебна сила. На места се коли прасе, в други се правят общоселски курбани. Характерно за празничната трапеза е свинско с бамя. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.
Именници днес са Атанас, Атанаска, Наско, Таньо, Живко, Живка.
Каква е вашата реакция?
