На 30 ноември почитаме Св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли „Месия” ( Спасител ). Негов брат е Св. Петър, но по- малкият брат, Андрей, привлича Петър за вярата.
Андрей първоначално бил ученик на Йоан Кръстител и от него приел християнството, но щом посочил Христа, той оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден казал на брат си Петър, че е намерил Месия, който може да последва. Двамата братя продължили предишния си живот, те били рибари на Галилейско море, но един ден Христос минал оттам и ги призовал да Му служат. Те изоставили живота си и станали негови апостоли. Андрей е бил рамо до рамо до Христос в прословутата сцена с нахранване на народа с пет хляба и две риби.
За да разпространява делото, Андрей поел към нашите земи, първо Гърция, после земите около Черно море, докато стигнал до днешна Русия, където се задържал най- дълго. На хълм близо до днешния Киев, той забил кръста и заявил гласно на своите ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна“. Руското православие особено почита този светец.
Като цяло православните християни го считат за свой покровител, тъй като неговото дело е точно по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На преклонна възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 ученици на Христос за пръв епископ. Това става в гр. Византион, по- късно Косттантинопол. От тази църква се раждат – Българската, Руската, Сръбката и Румънската църква. Затова и по нашите земи той е особено тачен.
На края на земния си път, прекаран в проповед и покръстване, Андрей пристигнал в гр. Патра, където царувал Егеат, римски управител, а в Рим по това време управлявал жестокият Нерон. Егеат се ядосал на новото учение, още повече, че брат му и жена му също били привлечени в него. Заловил Андрей, измъчвал го и разпитвал, само и само да се отрече, не се посвенил от преклонната му възраст. Накрая го разпънал на кръст с формата на Х, наречен по- късно Андреев кръст. Лично Андрей избрал този кръст да се разграничи от Христовия, помолил се да изпита неговото страдание и да се слее по този начин с Бога. Мощите на св. Андрей първо били в Константинопол, но при превземането му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.
В народното предание Св. Андрей е покровител на мечките, наричаме Андреевден още Мечкинден. Вкъщи по почитаме със сварено зърно, с което и омилостивяваме мечките да не закачат добитъка и да едрее зърното на нивата.
Легендата за св. Андрей разказва една много красива приказка, с която може да занимаете дори децата в някоя зимна вечер.
На един мъж починала жена му, с която имал едно момиченце, той се оженил за друга, която родила също момиче. Но мащехата ненавиждала завареното дете и всякак се опитвала да се отърве от него. Един ден му дала сноп черна вълна, изгонила го в гората и казала, докато не изтъче влакно с бял цвят, да не се връща. Останало само детето и заплакало от мъка и студ. Тогава в гората се явил благ старец, който поискал да разкаже защо плаче, това и сторило детето. Старецът казал: „Не се бой, наметни се с вълната и се прибери вкъщи”. Мащехата отворила вратата и видяла чудо – пред нея стояло златно момиче, което сияело като бял ден. Разбрала тя защо станало така и пратила своята дъщеря в гората. Старецът пак се явил и пак попитал, какво прави детето там. Тя се сопнала с думите: „Тебе чакам, да ме позлатиш”. Той заръчал да се прибере вкъщи. Мащехата отворила вратата и що да види – пред нея стояла черна мечка.
Днес мечкари вече няма, но пък празнуват Андрей, Андреяна, Андриана, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят.
 |
В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали “ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.
Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала „На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!“. Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.
С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.
Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.
На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.
Каква е вашата реакция?
