Боевете при Арабаконашкия проход, освобождението на Гевгели и Дойран, Андрей Луканов подава оставка като министър-председател. Това са част от събитията, с които се свързва датата 29 ноември в българската история.
Започват боевете при Арабаконашкия проход по време на Руско-турската освободителна война (1877 година). Западният отряд влиза в Орхание, днешният Ботевград.
От сръбска власт са освободени Гевгели и Дойран. През октомври и ноември 1915 г. Първа българска армия атакува сръбската войска по линията от устието на река Тимок до Трън, завладява Източна Сърбия и превзема последователно Ниш, Зайчар, Пирот, по-късно Битоля, Охрид, Струга.
Андрей Луканов напуска поста министър-председател, след като няколко месеца по-рано БСП печели категорично изборите за Седмо Велико народно събрание. До оставката на лукановото правителство се стига след натиск и стачки, организирани от синдикатите, каквито не помни новата история на България.
На тази дата са родени певицата Кичка Бодурова, както и генерал-лейтенант Никола Михов, кавалер на няколко ордена “За храброст”, участвал в сраженията при Ескиполос, Петра, Чаталджа през Балканските войни, в Добруджа през Първата световна война и осъден на смърт от Народния съд.
На тази дата умират Константин Фотинов, земеделецът Г. М. Димитров.
2009 г.
Мартин Димитров Димитров е преизбран за председател на СДС с 53.71% от гласовете на проведените вътрешнопартийни избори. Той е български политик, народен представител в 40-то и 41-то Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г. и съпредседател на Синята коалиция.
2007 г.
Веселин Божков Божков е избран за председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
2001 г.
Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, според който бившата Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси получава ранг на министерство.
1990 г.
Андрей Луканов подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачките организирани от КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 26 септември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 г. в София, пред дома си.
1972 г.
В изгнание умира лидерът на БЗНС „Пладне“ д-р Георги Михов Димитров (Гемето) – политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това емигрира извън страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели.
1927 г.
Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство против изстъпленията на аромънските колонисти от организацията „Акциуня румъняска“ против българите от Южна Добруджа.
1915 г.
По време на Първата световна война са освободени Гевгели и Дойран, като българските войски разбиват 10-та Британска дивизия (17 ноември 1915 г. по стар стил).
1880 г.
Никола Сукнаров заменя Петко Р. Славейков на поста подпредседател на ІІ-рото Народно събрание.
Никола Сукнаров е политически и държавен деец. Роден е на 21 ноември 1848 г. в Свищов. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва право в Белград. Работи като учител в Разград и Свищов. След Освобождението е съдия в окръжния съд в Свищов и в апелативния съд в Русе и Варна. Като съмишленик на Либералната партия, през 1883 г. е избран за кмет на столицата. За кратко време (31 януари 1885 г. – 21 март 1885 г.) е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. Подпредседател е и на IV-тото Народно събрание. След 1885 г. се оттегля от държавна и политическа дейност и работи в съдебната система. Редактира в. „Независимост“ (1880–1881 г.). Умира на 10 септември 1894 г.
1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд влиза в Орхание (Ботевград). Започват боевете при Арабаконашкия проход.
На тази дата са родени:
1891 г.
Роден е генерал-лейтенант Никола Михов, министър на войната (11 април 1942 –14 септември 1943 г.).
Никола Михов е роден в гр. Търново. През Балканските войни (1912 – 1913 г.) се сражава при Ескиполос и Петра, Чонгора, Чаталджа, вр. Блем. При атаката на Одрин турците виждат за първи път артилерията да излиза пред пехотата и да стреля почти от упор. Сред „атакуващите“ артилеристи е и батареята на подпоручик Н. Михов. През Първата световна война се сражава в Добруджа. Отличава се при атаката на Тутракан.
След войните кавалерът на няколко ордена „За храброст“ преминава през различни длъжности. От 1941 г. е командващ армия, а на следващата година е назначен за министър на войната. След смъртта на цар Борис III е избран за член на Регентския съвет. Осъден на смърт от първия върховен състав на т. нар. Народен съд.
На тази дата умират:
2010 г.
Умира българският актьор и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” доц. Андрей Баташов.
Той е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград, Русия, СССР. Актьорът е наследник на известен руски род, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.
Рицар е на Ордена на тамплиерите. Той е сред личностите, които успяват да съчетаят артистичната си кариера с политиката като депутат от парламентарната група на НДСВ.
Има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в български и чужди кинопродукции.
1858 г.
Умира Константин Георгиев Фотинов – български просветен и книжовен деец.
Роден е около 1790 г. в Самоков. Учи в килийно училище в родния си град и в гръцко училище в Пловдив и в Кидония (Мала Азия). През 1828 г. открива частно училище в Смирна с около 200 деца от всички краища на българските земи и става учител в него, като прилага взаимоучителен метод. Издава гръцка граматика на гръцки език, „Болгарский разговорник“, превежда от гръцки език география под название „Общое землеописание“. Редактира и издава (1844-1846 г.) първото българско списание „Любословие“, в което помества статии и материали от областта на историята, географията, религията, морала, просветното дело, медицината, хигиената, българския език и др. Пръв поставя в печата проблемите на женското образование.
Каква е вашата реакция?
