Живял някога един човек. Този човек много обичал жена си. Същият този човек обаче нямал щастието дълго време да споделя живота си с нея. Две години след сватбата им тя си взела последно сбогом с този свят. Тъжно, но едни красиви стихове били показани на хората благодарение на този злочест повод. Всичко това се случило преди около 150 години в Англия. „Любовта е това, което движи слънцето и другите звезди“ смятал този човек.
Данте Габриел Росети. Английски поет, преводач, илюстратор и живописец. Той е сред основателите на Прерафаелитското братство заедно с Джон Еверет Миле и Уилям Холман Хънт – стил от средата на 19 век, който отхвърля академичното рисуване и бележи връщане към техниките, използвани в Средновековието. В поезията силно е повлиян от Джон Кийтс – едно от английските пера на Романтизма.
Известни негови заглавия са:
- „The House of Life“
- „Girlhood of Mary Virgin“
- „Astarte Syriaca“
Данте Росети се оженил за поетесата Елизабет (Лизи) Сидал. Макар и за кратко, този брак оказал огромно влияние върху живота и творчеството на поета. Елизабет била негова ученичка, модел и любима. На нея е посветено едно от най-добрите платна на Росети – „Беатриче Благословена“ . Тя е изобразена седнала в полусън, докато птицата, вестител на Смъртта слага в дланта ѝ цветче мак.
За съжаление, меланхолична и болна от туберкулоза, Лизи починала след две години семеен живот от предозиране с опиум. Сложила край на физическите си терзания, но оставила съпруга си съсипан от мъка. Той погребал заедно с Елизабет единствените си непубликувани ръкописи с множество поеми и стихове. Минали седем години. Колкото и голяма да била мъката на поета, тя поизбледняла с времето. За разлика от спомена за погребаните стихове, който с времето ставал все по-ярък.
Затова Росети предприел отчаяно решение. Разкопал гроба на любимата и си върнал стиховете. Те били публикувани през 1870 г. и доста добре приети от света. Но авторът им никога не си простил, че осквернил паметта на покойната си съпруга.
Той се затворил в себе си и изцяло се отдал на творчеството си. Късните години на Росети са белязани от болезнени настроения, пристрастеност към алкохола, отшелнически начин на живот, мания за преследване. Най- известните картини на художника са именно от неговия последен период. Техни отличителни черти са естетизъм, стилизация на формите, еротизъм, култ към женската красота.
„Красотата без любимия човек е като меч през сърцето“ е казал поетът, чийто живот е белязан от трагичната любов. „На местата, където теб те няма, няма и живот“.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
