1852 г. в Англия са въведени първите пощенски кутии. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки – Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.
През 16 и 17 в. във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Всъщност на територията на Западна Европа първата частна поща, която се явявала конкуренция на държавната, била създадена в Германия. Частната поща просъществувала 400 години и била откупена през 1867 г. от правителството на Прусия.
1869 г. спуснат е на вода легендарният клипер „Къти Сарк”. Построен от компанията „Скот и Линтън” по поръчка на на капитан Джон Уилис, по прякор „Белият цилиндър”, клиперът е спуснат в река Клайд в шотландския град Дъмбъртън.
Капитанът искал да притежава най-бързия кораб в света за превоз на чай от Китай. Проектът е разработен лично от собственика на фирмата Херкулес Линтън, а докато правели кораба, Уилис денонощно следял строежа му в корабостроителницата.
В средата на 19 в. пиенето на чай се превърнало в истинска британска традиция. Напитката на богатите станала достъпна за средната класа и дори за работниците. Вносът на чай от Китай се превърнал в огромен и много доходен бизнес. Чаят струвал толкова по-скъпо, колкото по-малко време престоявал в корабните трюмове. Особено се ценял първият чай от новата реколта и онзи притежател на кораби, който успявал да изпревари останалите и пръв да закара от новия чай на британските острови, изкарвал добри пари. По тази причина започнало строителството на клипери – специални кораби за превоз на чай. Конструкцията им била изцяло подчинена на една цел – скорост. Те имали източен много здрав корпус и огромни платна.
Новият тримачтов клипер бил голям – дължина 65 м и водоизместимост 2133 т, товарел на борда си 615 т чай и развивал скорост до 17 възела. Той имал 36 платна с обща площ 3350 кв.м и когато всички платна били вдигнати приличал на огромен бял облак, който лети над океана.
Корабът имал композитна конструкция: железен скелет, покрит с дървена обшивка. Обшивката нат ватерлинията я направили от тиково дърво, а под ватерлинията от особен вид бряст. Дъното под ватерлинията го обшили с листове от медноцинкова сплав, т.нар. Мюнц-метал. Особено сполучлива се оказала конструкцията на кърмата. Тя станала толкова здрава, че когато на другите платноходи по време на буря сваляли платната от бизан-мачтата, за да не бъде изтръгната от корпуса, капитанът на „Къти Сарк” спокойно можел още да увеличи площта на платната.
На носа на клипера била поставена статуя на устремена напред млада жена с изпъната напред лява ръка: младата красива вещица Нани от шотландския фолклор, която се носи над блатата, облечена в много къса нощница и с прелестите си примамвала мъжете към сигурна гибел.
Любопитен факт е, че всъщност „Къти Сарк” морално остарял още преди да слезе от стапелите. Само седмица преди клиперът да бъде спуснат на вода бил открит Суецкият канал, който съкратил пътя от Далечния Изток до Европа с 4000 мили (7500 км.
„Къти Сарк” се прославил в състезанието за скорост с друг знаменит клипер – „Термопили”. Двата кораба отплавали от Шанхай на 18 юни 1872 г. След две седмици се счупило кормилото на „Къти Сарк”. Корабът пристигнал в Лондон една седмица по-късно от „Термопили”, на 18 октомври, пътувайки 122 дни. Клиперът изгубил състезанието, но станал прочут заради двама души – своя капитан Моуди, който продължил да се състезава вместо да се отбие за ремонт в най-близкото пристанище, и дърводелеца Хенри Хендерсън, който в открито море направил импровизирано кормило. Работата продължила осем денонощия, тъй като яростната буря не спирала. Корабният дърводелец съединявал греди, като ги скрепвал с изковани от него железни скоби. Разположили ковачницата на самата палуба, заливана от вълните.
Твърде скоро „Къти Сарк” и другите чайни клипери започнали да носят загуби на своите собственици, изместени от парните кораби. Известно време ги използвали за доставка на вълна от Австралия, като „Къти Сарк” изминавал този преход за 77 дни. Рекордът на кораба е 363 мили за един ден.
1942 г. германската подводница U-172 открива британския търговски съд „Бен Ломънд” в Атлантическия океан почти на екватора и го торпилира. Корабът е въоръжен, но плава бавно без охрана от Кейптаун за Холандска Гвиана.
От всичките 55 членове на екипажа се спасяват само 11. Сред тях е и 24-годишният китайски моряк Лин Пен, който служил като втори стюард на кораба. Установявайки, че корабът потъва, Пен бързо надява спасителна жилетка и скача от борда преди котлите да се взривят. След като прекарва във водата два часа, той се натъква на стандартен квадратен спасителен плот и се качва на него, не подозирайки, че на това малко кътче ще прекара 133 дни. На плота намира няколко кутии с бисквити, 40 л питейна вода, малко шоколад, захар, сигнални светлинни шашки, две димови шашки и електрическо фенерче.
Отначало Пен се храни с продуктите на плота, но скоро му се налага да потърси и други източници за препитание. Той събира дъждовна вода, като използва чергилото на плота, заема се и с риболов. Тъй като не умее да плува добре, се привързва към плота с връв, вързана за китката си. Използва проводник от фенерчето за малка рибарска кукичка, конопените влакна заместват кордата на въдицата, а от изтръгнат гвоздей от плота той майстори кука за по-голяма риба. За нарязване на рибата използва самоделен нож, направен от ламаринена кутия на бисквитите. След това суши рибата на връв, опъната над чергилото.
Отначало води сметка на дните като завързва възли на връвчица, но след това решава, че това е безсмислено и започва да брои само месеците, ориентирайки се по пълнолунията.
Любопитен факт е, че районът на океана, където се намира Лин Пен, никак не е пуст. Няколко пъти го откриват. Отначало край него минава търговски кораб. После Пен твърди, че от борда го виждат, но не го качват, защото е китаец. След това е забелязан от патрулна ескадрила самолети от ВМС на САЩ, откъдето му хвърлят спасителен буй, но скоро се разразява буря и го изгубват. Не веднъж вижда немски подводници.
В края на март 1943 г. той открива, че вече е близо до суша, тъй като се изменя цветът на водата – това вече не е чистата океанска вода, в нея има примеси от вода от устието на Амазонка.
На 5 април го откриват трима бразилски рибари, които след три дни го докарват в Белен. Той прекарва четири седмици в бразилска болница, след което британски консул го препраща във Великобритания през Майами и Ню Йорк.
След завършване на войната Лин Пен решава да емигрира в САЩ, но не влиза в квотата на китайските имигранти. Обаче благодарение на своята известност и на помощта на сенатора Уорън Магнусон, той все пак получава разрешение и през 1952 г. се сдобива с американско гражданство. Той продължава морската си служба, става шеф-стюард и излиза на пенсия през 1983 г.
Когато съобщават на Лин Пен, че никой преди него не оживял сам 133 дни на плот, той отвръща: „Надявам се, че на никой никога няма да се налага да подобрява този рекорд”.
И макар по-късно трима мексикански моряци да прекарват 10 месеца на неуправляем съд, по време на пребиваване на плот и в самота все още рекордът на Лин остава не подобрен.
Британският крал Джордж VІ награждава Лин Пен с медал на Британската империя, а в ръководствата на Кралския флот по техника на оцеляване влизат препоръките на Лин.
1963 г. излъчен е първият епизод на британския фантастичен сериал „Доктор Кой”.Сериалът стартира по британската BBC и разказва за приключенията на Времеви лорд – човекоподобен извънземен, пътуващ във времето, познат като Доктора.
Мисиите на Доктор Кой са да изследва Вселената с помощта на своя космически кораб ТАРДИС, който на външен вид наподобява синя телефонна кабина. Заедно с редица спътници, Доктора се изправя срещу множество врагове, докато се грижи за спасяването на цивилизации и поправянето на несправедливости.
Доктора почти винаги споделя приключенията си с до трима спътници. Първите спътници на първия Доктор са внучката му Сюзан Форман и нейните учители Барбара Райт и Иън Честъртън. Сред известните спътници от оригиналния сериал са Романа, Времева дама, Сара Джейн Смит и Джо Грант. Единствената история от оригиналния сериал, в която Доктора пътува сам е „Смъртоносният убиец”.
До момента 11 актьори са играли главната роля на доктора. Преходът от един актьор към друг е обяснен с регенерация, жизнен процес на Времевите лордове, чрез който Доктора придобива ново тяло и, до някъде – с нова личност. Това се получава, когато той претърпи смъртоносно нараняване.
Оригиналните серии на „Доктор Кой” са 26 сезона и се излъчват от 1963 до 1989 г. През 1996 г. е направен телевизионен филм, който е трябвало да бъде пилотен за нови епизоди, но те не са били произведени. „Доктор Кой” се връща на екран през 2005 г., продуциран от BBC с копродуцент CBC.
Според критиците и публиката „Доктор Кой” е един от най-добрите британски сериали, печели БАФТА за „Най-добра драма” през 2006 г., както и пет последователни Национални телевизионни награди между 2005 и 2010 г. Освен това „Доктор Кой” е вписан е в Рекордите на Гинес като най-продължителния и успешен научно-фантастичен сериал на всички времена.
1981 г. в Китай е разрешен частния бизнес. Тогава най-бързо развиващата се икономика в света се ръководи от Китайската комунистическа партия. През годините лидери ѝ отпускат малко по-малко каишката, на която държат частния бизнес. Но никога дотолкова, че да му разрешат да определя правилата.
Днес в Китай държавните предприятия са все още повече от частните. Всяка педя земеделска земя е държавна. Партията продължава да изготвя 5-годишни икономически планове за развитие.
През 2013 г. Третият пленум на Китайската комунистическа партия, който очерта 60 задачи пред страната, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г. Посоките са били обмисляни седем месеца преди да се формулират като точки. Сред тях е решението печалбата на държавните предприятия да бъде облагана с 30% данък, с приходите от който да се финансират социални програми. Частните компании и институции ще бъдат насърчавани да основават болници, а на лекарите ще им бъде разрешено да работят в различни болници. Здравното осигуряване ще може да покрива посещения в частни лечебници. Партията ще разреши на семействата, при които единият родител няма братя или сестри, да имат право да отглеждат две деца. Ще бъде премахната политиката на трудовите лагери, в които полицията може да въдворява хора без съдебно решение. ККП ще остави пазарът да определя цените и ще направи промени в ценообразуването на водата, природния газ, петрола, електричеството, транспорта и телекомуникациите и т.н.
1991 г. фронтменът на британската рок група „Куин” Фреди Меркюри публично обявява, че е болен от СПИН. Музикантът умира на следващия ден – 24 ноември.
http://vbox7.com/play:62b981140f
Фреди Меркюри никога не е крил, че е бисексуален, но и не демонстрира публично своите различия. Той дори има приятелка – Мери Остин, в продължение на шест години. През последните осем години от живота си пък живее постоянно с Джим Хътън.
Роден през 1946 г. в Занзибар като Фарук Булсара, с родители зороастрийци, емигрирали на острова от британските колонии в Азия, в училище получава прякора Фреди, с който по-късно става известен по целия свят. През 1964 г. семейството му заминава за Англия, където Меркюри учи в колежа по изкуствата „Ийлинг”.
Първият си запис прави през 1972 г. – кавър на хита от 1969 г. „I Can Hear Music” на „Бийч бойс”. Същата година Фреди започва да сглобява бъдещата група „Куин” и свири заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър. През 1973 г. излиза и първият им албум. Меркюри композира и пише текстовете на повечето от песните на „Куин”, включително и на най-големите й хитове – „Bohemian Rhapsody”, „Somebody to Love”, „We Are the Champions”.
През ноември 1975 г. „Куин” издава албума „Една нощ в операта”, който се превръща в първия платинен на групата. Преди това „Бохемска рапсодия” стои девет седмици на първо място в британските класации.
2000 г. открит е естественият спътник на Юпитер Йокаста. Заслугата е на екипа от астрономи Скот Шепърд, Дейвид Джуит, Янга Фернандез и Юджийн Маниер.
Спътникът носи името на фигурата от древногръцката митология Йокаста. Първоначалното му означение било S/2000 J 3. Йокаста е малко по размери тяло с диаметър от 5,2 км и се намира на ретроградна орбита около Юпитер. Принадлежи към групата на Ананке.
2003 г. в резултат на масови протести и гражданско неподчинение, известни като Революция на розите, президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе подава оставка.
Едуард Амвросиевич Шеварднадзе става президент на Грузия през 1995 г. На 9 април 2000 г. е преизбран на поста, получавайки повече от 82% от гласовете на избирателите. Но но 2 ноември 2003 г. в страната са проведени парламентарни избори за 235 места в парламента, от които 135 следва да бъдат решени чрез национални пропорционални избори с партийни листи, а 85 – разпределени чрез мажоритарни конкурси, в съответствие с 85-те електорални региона на Грузия.
На 3 ноември Международната мисия за наблюдение, съставена от Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, Европейския парламент и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), правят заключение, че парламентарните избори на Грузия на 2 ноември са невалидни.
Михаил Саакашвили твърди, че е спечелил изборите, което е потвърдено от независими паралелни таблици за гласуване, осъществени от Международната общност за честни избори и демокрация. Саакашвили и обединената опозиция приемат тези резултати за официални и подтикват грузинците да демонстрират срещу правителството на Шевардандзе и да се включат в ненасилствена гражданска неподчиненост срещу властите. Главните демократически опозиционни пратии се обединяват с искане за отстраняване от власт на Шевардандзе и за повторно провеждане на изборите.
През средата на ноември започват масови анти-правителствени демонстрации по централните улици на Тбилиси и скоро обхващат почти всички големи градове в Грузия. В същото време правителството на Шевардандзеполучава подкрепа от Аслан Абшидзе, семи-сепаратистки лидер от автономния регион Аджария, който изпраща хиляди от своите привърженици, за да проведат про-правителствени контра-демонстрации в Тбилиси.
Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президент Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Тази сесия е считана за нелегална от повечето от опозиционните партии. Поддръжници на две от тези партии, водени от Саакашвили, нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си, прекъсвайки речта на президент Едуард Шевердандзе и принуждавайки го да избяга с бодигардите си. По-късно той обявява извънредно положение и започва да организира войска и полиция близо до резиденцията си в Тбилиси.
Елитните военни части обаче отказват да подкрепят правителството. На 23 ноември вечерта Шевердандзе се среща с опозиционните лидери Саакашвили и Зураб Зхвания, за да обсъдят ситуацията в среща организирана от руския външен министър Игор Иванов. След срещата президентът обявява своята оставка.
Това предизвиква еуфория по улиците на Тбилиси. Повече от 100 000 протестанти празнуват победата през цялата нощ, съпроводени с фойерверки и рок концерти.
Говорителят на парламента Нино Бурджанадзе става президент, до провеждането на нови избори. Върховният съд в Грузия анулира резултатите от парламентарните избори. На 4 януари 2004 г. президентските избори са спечелени от Михаил Саакашвили. На 28 март 2004 г. са проведени нови парламентарни избори, като голямо мнозинство печели подкрепяното от Саакашвили Национално движение – Демократи, а представителите от опозиционни десни партии са малцинство.
2004 г. състои се световната премиера на компютърната игра World of Warcraft.Ролевата игра е продукт на Blizzard Entertainment.
WarCraft светът е обхванат от конфликт между две враждуващи фракции – Съглашението (или Алианса) и Ордата, като играчите трябва да изберат в коя от тях да играят. Играчите могат да създават и развиват герои от 13 различни раси, като изборът на раса зависи от страната, на която са застанали. Героите могат да си говорят, съюзяват и да създават гилдии само с играчи от своята фракция. Всяка раса има своите предимства и умения.
Към месец октомври 2014 г.броят на активните потребители в играта наближава 7 млн.
Каква е вашата реакция?
