По пътя, бавно и сигурно губим инстинктите си, които ни гарантират благосъстояние и се втурваме да преследваме каузи и цели, които още повече ни ограбват от това, което имаме нужда.
Погрешно търсим решение на проблемите, като се вкопчваме в люта битка със симптомите, а игнорираме първоизточника. Така стигаме до задънена улица, където, завивайки имаме надежда, че сме на прав път, а малко по-късно оставаме разочаровани, осъзнали, че всички усилия са били напразни. Само отчаян опит да замаскираме видимото и да подхраним илюзията, че сме се отървали от невидимото- това, което създава проблемите.
Такъв е и подходът ни към здравето. Приемаме, че едно или друго нещо му вреди; хабим усилия в посока на това да се пазим от вредители, а в същото време не полагаме усилия за най-важното- за самото си тяло.
Нещо, като бактериите и антибиотиците. Приемаме, че бактерията е проблема, а решението са антибиотиците. Това твърдение пропуска една важна особеност-околната среда или с други думи тялото, не микробът/бактерията/ вирусът е това, което има значение. Когато тялото е достатъчно здраво, дори изложено на външен вредител, то има вродени механизми, чрез които да се пребори.
За съжаление начинът ни на живот, работи за това, всеки ден, малко по малко да обезоръжаваме тялото си и да го лишаваме от способността да оцелява.
Опитваме се да подобрим начина си на живот, като насочваме усилията си към света на материалното, а игнорираме най-ценното тялото си и неговото здраве.
Полагаме огромни усилия в какви ли не посоки, а никакви що се отнася до това да даваме на тялото си качествена храна, достатъчно почивка и необходимата доза физическа активност.
Храната, която ядем има значение. Много повече, отколкото предполагате. Докато не осъзнаете тази истина, каквото и да правите, закрепеното ви здраве, винаги ще е преходно състояние, което бавно, но сигурно ще преминава в разруха.
Хранителните непоносимости, са сред най-честите причинители на физически неразположения, а с времето се превръщат и в главни виновници за редица заболявания.
Някак иронично. Това, върху което можем да оказваме влияние- какво ядем, всъщност ни погубва, защото отдавна сме се отказали да налагаме какъвто и да е контрол в тази посока и да и напълно игнорираме необходимостта от това да държим на качеството на храната.
Каня ви, да се присъедините на едно кратко пътешествие, където ще разберете как храната, която ядем оказва влияние на организма; ще разберете как трябва да се вслушвате повече в сигналите, които тялото ви изпраща- защото то знае най-добре. Тялото ви не лъже и знае от какво имате нужда и от какво трябва да се откажете.
Стресът създава проблеми и предразполага развитието на хранителни непоносимости.
Хранителните непоносимости, могат да създадат широк спектър от симптоми. Те най-общо могат да се разделят на две категории- физически ( най-вече свързани с храносмилането) и психически/емоционални/поведенчески.
Понякога обаче не е необходимо да има осезателен симптом, който да ви навежда на мисълта, че имате непоносимост към дадена храна.
Лесно е да забележите и разберете връзката между това, което слагате в устата си( това, което ядете) и това, което се случва с храносмилателната система. Доста по-трудно е да разберете връзката между това, което ядете и начина, по който се държите и това което се случва в ума ви.
Храносмилатената система е изградена, така че да абсорбира малки компоненти от храната, които да дават необходимото на тялото ви. Не винаги обаче успява да предотврати абсорбирането на някои компоненти, които по един или друг начин пречат на правилното функциониране на органите.
Автор: Инес Субашка, IFS
В това интригуващо интервю ще наруша правилото и няма да спазя формата на комуникация “Вие“ и ще разговарям на „ти“. Защото тя е Инес Субашка….
Топ треньори отговарят: Моите топ 5 книги, които промениха живота ми
Знаете, че обожавам да чета. Всичко, което попадне в ръцете ми и бъде отчетено, като интересно и заслужаващо вниманието ми четиво, бива прочетено. Затова реших,…
Каква е вашата реакция?
