Навлизането на социалните мрежи като основен източник на информация за журналистите поставя всеки ден редица въпроси пред тях: Наистина ли тази снимка е от мястото на събитието или е фотошоп? Мога ли да бъда съден ако използвам видеото на потребителя Х без да се свържа с него? Застрашавам ли достойнството на детето У ако пусна снимката на този конкретен потребител?
Всички тези въпроси потърсиха своите отговори по време на конференцията „Журналистика 2.0: Митове и възможности в социалните мрежи”, организирана от Асоциацията на европейските журналисти-България. Събитието се проведе на 11 октомври във Vivacom Art Hall като събра на едно място над 150 български и международни журналисти и експерти, комуникационни специалисти, студенти, преподаватели и работещи в неправителствения сектор. Конференцията се излъчваше онлайн и привлече рекорден интерес от над 1000 зрители.
Благодарение на медийните ни партньори от онлайн радио Бинар, ви представяме пълен запис на лекциите и дискусиите, в които взеха участие Йордан Йорданов, предаването „Господари на ефира“ на Нова телевизия и главен редактор на gospodari.com, Велислава Попова, Дневник.бг, Татяна Павлова, телевизия BiТ, Сам Дъбърли, Eyewitness Media Hub, д-р Георги Георгиев, ръководител на проекта Pheme от страна на българския партньор Ontotext, Христо Петров, Асоциация на европейските журналисти-България и Томислав Симпович, основател на мобилната платформа за гражданска журналистика Colombio. С някои от лекторите заснехме и кратки видео обучения, които можете да проследите тук. Ето какви бяха акцентите на презентаторите:
Дискусията на тема разплитане на мрежите – как работят българските медии с потребителско съдържание в социалните мрежи беше модерирана от експертът по онлайн медии и дигитален маркетинг Жюстин Томс. Според нея потребителите на социалните мрежи все още нямат критерии, за да отсяват истината от неисината и това дава поле на злоупотреби и манипулации на общественото мнение. Велислава Попова от Дневник.бг припомни основните журналистически правила за работа с информация, които в забързаното ежедневие минават на заден план. Тя акцентира, че бързината при съобщаването на новините от социалните мрежи може да създаде предпоставки за правни или етични нарушения. Пример за етично нарушение е популярната практика за използване на снимки от личните профили на жертви на инциденти или нещастни случаи. Татяна Павлова, редактор в телевизия BiТ констатира, че бързината измества достоверността и основен принцип на работа за журналистите е максимата: първо публикувай, след това коригирай, но само ако се наложи. Йордан Йорданов даде няколко примера на фалшиви новини, почерпени от социалните мрежи, които екипът на „Господари на ефира“ е разкрил чрез проверка на източниците.
Специалният гост на конференцията Сам Дъбърли апелира за по-етично и устойчиво използване на информацията, придобита от очевидци. Той обърна сериозно внимание на факта, че свидетелите, които качват информация в социалните мрежи, са подложени на силен стрес и това винаги трябва да се има пред вид от журналистите, които искат да използват техните материали. „Предпочитам да съм втори и да съм прав, отколкото да съм първи и да греша. Публиката ви не помни кой е бил първи, а кой е сгрешил“, каза той по отношение на необходимостта да се проверява информацията от социалните мрежи, независимо от скоростта, към която медиите се стремят.
Д-р Георги Георгиев запозна публиката с възможностите на интелигентен софтуер за разпознаване на истинността на потребителско съдържание, който се разработва в рамките на международния проект Pheme. Инициативата е финансирана от Европейската комисия по Седма рамкова програма.
Христо Петров демонстрира пред аудиторията колко лесно може да се генерира прессъобщение от фалшив емейл акаунт и до какви манипулации може да доведе подобна измама. Той също даде примери от българските медии на „измислени новини“, чиято цел е да генерират рекордни посещения.
Конференцията беше закрита с презентацията на Томислав Симпович, който показа иновативен подход за създаване на новини и съдържание, генерирани от хората и предоставени на журналистите. Целта на платформата Colombio, която той развива, е именно включването на гражданите в процеса на осведомяване на обществото.
Каква е вашата реакция?
