По данни на СЗО от нездравословна храна в света ежегодно умират около два милиона души, повечето деца.
През последните десетилетия диетологията премина през периоди на яростни кампании срещу определени храни, редувани от тих катарзис от допуснатите грешки.
Всредата на миналия век американският учен Ансел Кийс публикува данни, доказващи пряката връзка между сърдечносъдовите заболявания и съдържанието на холестерол в кръвта. Идеята за водещата роля на холестерола в образуването на т.нар. холестеролни плаки беше изказана половин столетие порано от руските учени Николай Аничков и Семьон Халатов. И тъй като източник на опасния холестерол са животинските продукти – месо, колбаси, сланина, млечни продукти, яйца и т.н., последните попаднаха в „черния“ списък на диетолозите и бяха обявени за враг №1 на човешкото здраве.
След изясняването на фундаменталната роля на холестерола в човешкия организъм
(участието в изграждането на клетъчните мембрани, изходно вещество за синтеза на важните за човешкия метаболизъм вещества като хормоните кортизон, кортикостерон и алдостерон, половите хормони тестостерон, прогестерон и естрадиол, витамин D, жлъчните киселини и т.н.), както и след откритието, че организмът синтезира 80% от холестерола в човешкото тяло, диетологията тихомълком в значителна степен реабилитира изброените по-горе сатанизирани храни. За съжаление обаче духът беше изпуснат от бутилката.
В продължение на десетилетия изброените храни от „черния“ списък бяха заменени с такива, в които преобладаваха въглехидратите, вследствие на което човечеството попадна в капана на т.нар. метаболитен синдром. В резултат броят на жителите с наднормено тегло и затлъстяване на нашата планета вече надминава два милиарда и сто милиона.
В някои страни (например САЩ), където антихолестеролната кампания доби истерични размери, картината е още поужасяваща – близо 2/3 от населението в една или друга степен е в плен на метаболитния синдром.
Съществува разумно и напълно обосновано обяснение на причините, довели до тази световна катастрофа, причинена от грешната стратегия на диетолозите. И то е, че гените на човешкия организъм, управляващи обмяната на веществата, са се формирали преди милиони години, когато нашите предци са се хранели единствено с неща, които са можели да добият с лов или риболов, или да открият в природата (яйца, корени, семена, грудки, диви плодове).
Количеството на въглехидратите в неговия рацион е било нищожно, поради което тези вещества не са свойствени за човешкия организъм и увеличената им консумация над границата, „кодирана“ в човешките гени, води до редица патологии. В рамките на антихолестеролната кампания на прицела на диетолозите попаднаха и наситените, т.е. животинските мазнини (млечни масла, мас, лой и др.), които са основен външен доставчик на холестерол в човешкия организъм.
В освободената ниша с невероятна настойчивост, подклаждана щедро от определени комерчески интереси, в диетологията беше лансирана идеята за „безвредността“ и ползата от консумирането на т.нар. хидрогенирани растителни мазнини, които следва да заменят вредните животински такива. В резултат на масираната медийна атака (неспираща и в наши дни!) маргаринът се сдоби със статута едва ли не на най-полезната за човешкия организъм (в това число и за децата!) храна. В самия край на миналия век обаче по безспорен начин беше доказано, че в хидрогенираните мазнини се съдържат т.нар. трансмастни киселини, които са чужди на човешкия метаболизъм и са пет пъти поопасни от наситените мастни киселини.
Тези уродливи молекули възникват в процеса на хидрогенирането – частичното насищане с водород на ненаситените растителни мазнини, и предизвикват повишаване на нивото на „лошия“ (LDL) хо-лестерол, влошаване на мисловните способности, паметта, вниманието и въображението, водят до депресии, болестта на Алцхаймер и (забележете!) посягат и на най-святото – мъжката сексуална сила!
Спор няма – хидро-генираните мазнини са много по-евтини от животинските, лесно се поддават на кулинарна обработка и са по-дълготрайни. Качества, безспорно адмирирани от хранителната индустрия, която в наши дни буквално е обсебена от тях. Предвид безспорните вреди, които трансмазнините нанасят на човешкия организъм, редица водещи световни специалисти препоръчват изключване на всякакви хидро-генирани мазнини и маргарини от ежедневния хранителен режим, особено на подрастващите.
През 2003 г. в Дания и Канада производителите бяха задължени да указват съдържанието на трансмазнини върху етикетите на своята продукция. През 2006 г. американските им колеги също бяха принудени да ги последват. Следващата година властите в Ню Йорк забраниха използването на трансмазнини в ресторантите на града. Съгласно указанията на Американската агенция по безопасност на храните (Food and Drug Administration – FDA) до три години хранителната индустрия на САЩ следва да се ориентира изцяло към използване на мазнини, несъдържащи трансмастни киселини.
През последните месеци в нашата страна се наблюдава известно оживление (в т.ч. и законодателни инициативи) в дискусиите по повод вредата от храните, съдържащи значителни количества опасни за човешкия организъм вещества, много от които станали любими на децата чипсове, снаксове, царевични пръчици и т.н., и т.н. Успоредно с неотслабващ интензитет и настойчивост текат телевизионните реклами, постулиращи изключителната полза (!?) на маргарина за човешкия организъм…
Какво съдържа например така разпространеният чипс, който може да се закупи буквално на всяка крачка? Чипсът определено е сред фаворитите между вредните за човешкия организъм храни. Съдържа около 35% мазнини (около една трета от които трансмазнини), 60% сложни въглехидрати, сол, оцветители, модификатори на вкуса, както и невероятен „букет“ от токсични и канцерогенни вещества. По класическата технология за производството на това разпространено лакомство резенчетата картофи се пържат около 8 минути.
Продължителното топлинно въздействие води до образуването на акролеин, акриламид, глициамид, полициклични въглеводороди, пероксиди и т.н.
Акролеинът е високотоксично вещество, дразнещо слизистите обвивки на дихателните пътища, храносмилателния тракт и очите. Съществуват доказателства и за неговата канцерогенност. Акриламидът, който се получава при взаимодействието на простите въглехидрати глюкоза и фруктоза с аминокиселината аспарагин по т.нар. Маярова реакция, поразява слизистите обвивки, нервната система, черния дроб и бъбреците. Своеобразен „бонус“ е генномодифициращото му и канцерогенно действие. Неотдавна учени от Мюнхенския университет откриха в пържените картофи още по-опасно вещество глициамид.
Към този „черен“ списък следва да се добавят полицикличните ароматни въглеводороди (бензпирен, хризен, коронен), хетероцикличните амини, пероксидите, трансмазнините, полимерите на мастните киселини, свободните радикали и пр. Мононатриевият глутамат, който най-често се използва за модифициране на вкуса на чипса, царевичните пръчици и редица други лакомства, води до привикване (подобно на наркотичното) и до засилване на апетита, заставяйки ви да поглъщате още и още от храната, в която се съдържа.
Калоричността на чипса е впечатляваща – 550 ккал (2300 kJ)/100 г.
Нищо насърчително и успокоително не може да се каже и за картофите фри, в които съдържанието на трансмазнини съставлява 40% от общото количество на липиди в тях, за пастите и тортите (3050%), за поничките, крекерите и т.н.
Тъжен щрих към общата картина е, че повечето от училищата ни буквално са обсадени от места, в които на подрастващите в изобилие се предлагат изброените и още десетки опасни за детския организъм храни. Както изглежда, борбата с вредните храни не се различава много от библейската битка с Дявола.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. „Животът днес“, са събрани в книгата „Мантри за здраве и дълголетие“, която се разпространява от книжарниците „Хеликон“.
Дата: 27.10.2015
Източник: Luboslovie.BG/Животът днес – стр. 26
Автор: Доц. д-р Димитър ПОПОВ
