Християните почитат днес Свети апостол Тома, наричан „Неверни“. За имен ден черпят Тома и Томислав/а/, денят е празник на архитекти и строители. Свети ап. Тома бил един от най-преданите последователи на Исус Христос.
След възкресението на Спасителя обаче, той поискал сам да види белезите от гвоздеите по тялото му и да постави пръста си в раните му, за да се увери, че е възкръснал. Христос се появил и накарал Тома да го докосне, оттам изразът „Тома Неверни” станал нарицателен за недоверчив човек.
Апостол Тома е проповядвал в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той извършвал чудеса, изцелявал недъзи и така много хора се обръщали към Христовата вяра. Св. Тома покръстил и царицата и сестра й, заради което разгневеният цар го затворил в тъмница, подложил го на страшни мъчения, но светецът винаги оставал невредим.
Накрая войниците го убили пред погледа на множество негови ученици и така св. Тома завършил живота си. Скоро дори и жестокият цар приел християнството.
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Възлюбени в Господа братя и сестри!
Светата Православна църква е определила днешния ден, за да си спомним за покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията майка върху всички, които с искрена молба се обръщат към нея за помощ. Затова и днешният празник се нарича Покров на Пресвета Богородица.
Този празник има своята история. И тя е пълна с поука и назидание.
При царуването на византийския император Лъв Мъдрий, по време на всенощно бдение във Влахернския храм, посветен на пресв. Богородица, Божията Майка се явила в небесна слава, обкръжена от множество ангели върху облаци, молеща се и държаща в прострените си ръце покров, символ на небесна закрила.
От едната й страна стоял св. Йоан Предтеча, от другата – св. Йоан Богослов. В храма по това време на молитва се намирали императорът и императрицата, както и множество богомолен народ. Между богомолците бил и св. Андрей, Христа ради юродивий, заедно със своя ученик Епифаний. Преизпълнен с духовна радост, св. Андрей се обърнал към ученика си и го попитал дали той вижда това чудо на явяването на пресветата Богомайка. „Виждам отче“ – отвърнал Епифаний, – „… и се ужасявам!“ Когато за чудото узнали и останалите богомолци, намиращи се в храма, те били обзети от радостен трепет. С умилени сърца започнали да благодарят на Бога и да прославят Всемирната застъпница, а благочестивият император Лъв и св. патриарх Тарасий, установили това чудно събитие да бъде празнувано ежегодно.
Първото, на което следва да спрем вниманието си в това чудно събитие, е самото явление на Божията Майка, заедно с ангелските ликове и светиите.
Вярваме, че светиите, вземат участие в живота на хората, че те от небето се грижат за нашето спасение и използват своето могъщество и близост до благодатния Божи престол, за да помагат на нас, изгубените в житейските бури.
Вярваме още, че и небесните сили присъстват заедно с нас в храма. И как иначе, като в храма Божий винаги присъства техният небесен Цар и Господ. Ние не ги виждаме, защото сиянието на небесната слава е непоносимо за нашето човешко око, но те ни виждат, виждат и нашите мисли и желания. Ще дойде време, и ние ще ги видим, ще встъпим, ако сме достойни за това, в техния благословен сомн, а дотогава с истинска вяра да вярваме в тяхното невидимо присъствие и с тази вяра да посещаваме по-често Божия храм.
Единствено чрез силата на желанието да пребъдваме в храмовете със светите ангели и да престоим в храмовете по ангелски, ние можем „всякое нине житейское отложим попечение“. Защото иначе и в рая ни може да се яви изкусител и да чуем думите: „Без друго ще умреш!“ (Бит.2:17).
Второто, което стои пред нашето внимание при явяването на пресвета Богородица, е видът, в който тя се представила на св. Андрей – като Майка на Небесния цар и на всички християни. Тя би могла да се яви и седяща на престол и от неговата висота да изпрати благословение на човешкия род, но ето – тя се явява като молеща се.
Коя е пресветата Дева? Тя е първата приемница на благодатта и първата ходатаица пред Божия престол за човешкия род. Който в молитвен дух се моли пред нея, той постъпва съобразно нейното желание.
Да се поучим от нея най-вече в това, от което най-много имаме нужда – от молитвата! Истинската молитва е сладка и питателна. И няма човек от молещите се, който да не е изпитвал нейната сладост.
Но кои от присъстващите на това чудно събитие са се удостоили да съзерцават Пресветата Дева? Във Влахернския храм присъствал множество народ – императорът, познат със своята мъдрост; патриархът, който заради своя свят живот бил причислен към лика на светиите; богати и славни хора – но нито един от тях не видял това, което ставало във въздуха, с изключение на св. Андрей, юродив ради Христа, и неговия ученик Епифаний, тоест хора, най-последни по обществено положение и твърде презрени по време на техния земен живот.
От самото чудно явление на Божията Майка става ясно, че то било показано свише на тези двама прозорливи светци. Техният подвижнически живот до такава степен бил изострил духовните им чувства, че от тях не могло да остане укрито невидимото за другите присъствие на небесните обитатели. Но това виждане на невидимото за мнозинството съпътства обикновено живота на всички велики подвижници. Много малко от тях са били лишени от дара на непосредственото духовно зрение.
Знаем, че най-важната характерна черта на св. Андрей била тази, че той бил юродив ради Христа. Тoест, той заради Христа пред човеците се правел като да е лишен от разум. И ето, той юродивият в очите на човеците се удостоил да види това, което превишава всеки човешки ум!
Защото в повечето случаи, умът, който е изпълнен с познания за света, започва естествено да сияе с присъщата му светлина и това сияние в голяма степен заслепява човека. И той вместо да види с благодарност и смирение причината за това – Божията светлина в себе си, започва да мисли, че сиянието, което се излъчва от него, е негово собствено.
„Никой да не се мами, ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър“ (1 Кор. 3:18).
Докато този, който притежава истинска мъдрост, веднага я променя на благодатна мъдрост. Винаги е готов да плени своя ум в послушание на Божия ум. Ние виждаме в юродивите заради Христа, съвършено отричане на собствения разум – един тъй висок и достъпен за не много хора подвиг, не само поради факта, че човек произволно се лишава от своя разум, нещо изключително тежко за нашите самолюбиви сърца, но още и заради това, че в този подвиг човек е непрекъснато подложен на колебанията между две крайни опасности: да измени на своя свят обет за юродство ради Христа и така да наруши дълга си за любов към ближния, като го подложи на съблазън, или не давайки му нужния съвет или с нещо друго.
Но може човек да бъде юродив ради Христа и ако не се представя за лишен от своя разум, като, напротив, се ползва дори от всички богатства на човешката мъдрост. Стига само у него всичко това да произтича от смирението заради Христа. Защото смирението е умирителят на земната мъдрост. Който се води от него на всички свои познания той гледа първо като на незаслужен Божий дар и така у него няма причина за горделивост. При това, самата земна мъдрост, усвоена правилно, скоро довежда истински разумния до границата на познанието и той, чувствайки нуждата да отиде още по-далеч, става приемник на преподадената му от познанието вяра.
Нека обаче да се докоснем и да разсъдим и върху още някои обстоятелства от чудното явление на Пресветата Дева. Защо това видение не било забелязано и от такъв човек, какъвто бил патриарх Тарасий? Защо св. Андрей, съзерцавайки видението, бил преизпълнен най-вече с радост, а св. Епифаний – със страх? Целта на християнските поучения се състои в това да представи всичко, което касае разглеждания предмет, а също така и да подтикне към собствено размишление слушателите. Който към слушането присъединява и собствено размишление, у него и от малкото заложено произлиза много. Докато за този, който само слуша, но не размишлява върху чутото, за него и многото дадено бива безполезно.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Сърдечно ви поздравявам от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и от името на Св. Синод на Българската православна църква с днешния празник и началото на академичната учебна година, с молитвено благопожелания Пресветата Дева да простре своя свят покров върху вас, всички учащи и особено учащи се в този Богословски факултет, където сте призвани, за да преподавате, слушате и разбирате богословската наука за Церкви и Отечество на пользу.
Честит празник!
Божието благословение и Неговата милост да пребъдват с всички вас. Амин!
*Бележка: Словото е произнесено на 1 октомври 2010г. в параклиса на Богословския факултет „Св. Климент Охридски“
