Предизборното поведение на кандидатите за кметове е решаващо за крайния резултат в състезанието. Шансовете за успех са на страната на онези, които намират най-адекватния стил на общуване с хората, с медиите, с конкурентите и противниците. За това са необходими убедителност и добра аргументация на тезите и обещанията; балансирано и етично държане; ясен и достъпен език на говорене.
Изкуственото поведение, заучените високопарни фрази, фалшът и имитацията на загриженост, социална отговорност и отдаденост на каузата със сигурност ще отблъснат публиката и ще предизвикат недоумение, досада и даже неприязън. Необходими са повече компетентност и естественост. повече позитивност, повече добронамереност и конструктивност…
Стилът на обличане в публичното поведение следва да е в синхрон с главните послания в кампанията, с акцентите в предизборната битка. Препоръчвам придържане към деловия дрескод с леки нотки на официалност (когато изявите са в закрити помещения) и по-разкрепостено и практично облекло, когато срещите са на открито, в работна среда или импровизирано – на улици, площади, паркове и градини. Тази умереност е близка до т.нар. консервативен шик, т.е. дрехите да са елегантни и модерни, но не прекалено екстравагантни. Това обаче съвсем не изключва оригиналните хрумвания и облекло, което да е по-близо до индивидуалността на кандидатите. Енергичността и волевитостта често проличават благодарение и на дрехите в по-спортен силует, стига той да не е прекалено небрежен.
Вратовръзката вече съвсем не е задължителна, но е желателна в по-тържествените и ритуални случаи.
Една от най-баналните грешки е носенето на дрехи, които не са по мярка – прекалено къси или прекалено дълги, много тесни или твърде широки… Гаф е извънредно шареното и пъстро облекло, претрупаният външен вид, както и прекалената претенциозност, която стига до кич. Цветовите дисонанси, неестетичните комбинации и пошлият вид са най-характерни за срещащите се живи карикатури в публичното пространство.
Огромна грешка е да си облечен прекалено скъпо и официално в среща с обикновени и непретенциозни на външен вид избиратели. За съжаление не е рядкост гледката на кандидат-кметове, които чрез външността си показват ниска поведенческа култура, лош вкус или най-често недооценяване на ролята на облеклото като важен фактор за пълноценно общуване и разбиране с хората.
в. Монитор стр. 14
