Някои отдавна вече спят, други сега се прибират. София е някак пуста и различна. Точно каквато я обича Марина. В минутите след 4 ч журналистиката става и се приготвя за работа. Режимът й е по-различен, защото трябва да информира зрителите на Нова тв за последните събития по света и у нас. Добре, че няма проблеми с ранното ставане…
От една седмица Марина Цекова се редува с Богомил Грозев като водеща на новините в сутрешния блок на канала “Здравей, България”.
Преди да седне на стола на водещия, Марина е трупала опит като репортер. Показва уменията си и като продуцент на “Темата на Нова”.
“Всички роли, които съм поемала до момента, колкото и различни да изглеждат една от друга, са много свързани, защото не можеш да бъдеш добър водещ, ако не си бил репортер. Едното ти дава умения, които са ти нужни за другото. От репортерството научих и важни неща за продуцентството”, разказва пред “Труд” Марина.
“Сутрешните новини не се свеждат само до прочитането на някои неща, които са се случили. В повече случаи трябва и да ги напишеш, да ги подредиш, да прецениш кое е по-важно. Не е толкова лесно, колкото изглежда и поне за момента за мен е нещо ново. Дава ми шанс да се уча. Всеки сам си избира пътя. Аз откровено си признавам, че никога не съм се прицелвала някъде на всяка цена и може би затова нещата при мен се получват естественто – и когато станах продуцент и сега като водещ”, продължава тя.
Но колкото и да обича промените, няма изгледи скоро журналистическата работа да й омръзне. Още повече че сега една седмица е репортер, една водещ и не спира да търси истории, които чакат да бъдат разказни. “Това е професия, която много трудно може да ти омръзне по проста причина, че всеки ден се срещаш с различни хора, отразяваш различни теми.
И не на последно място – всичко си зависи от самия човек: до каква степен той ще се остави да бъде обхванат от леност и рутина, когато се занимава с нещо. Това е една от най-големите опасности, без значение с какво се занимаваш – дали си продавач, учител, журналист – да не си кажеш в един момент: “Аз това го мога. Няма какво повече да науча.” Човек трябва да гледа на света със затворени очи, за да си каже, че е стигнал тавана. Толкова много се прави по света.”
Марина веднага доказва, че следи случващото се не само защото работата й го изисква. Преди да се захване с журналистика, много примамлива й се е струвала идеята да пише. В училище обаче не й харесва да зубри развити теми и затова си мисли, че литературата не е за нея. След като печели конкурс за есе, се замисля дали пък в крайна не трябва да разказва истории. “Винаги много съм вярвала в силата на думите. И сега си мисля, че те са най-силното оръжие. Не само когато става въпрос за литература и особено когато става въпрос за журналистика. В Нова тв започнах случайно като стажант, но се радвам, че се получи така, защото телевизията ти дава няколко изразни средства – и картината, и звука. Трябва да ги съчетаеш. Трудно е, но е интересно”, продължава Цекова. Много й помага втората й специалност.
След като завършва Немската гимназия в София, заминава за Германия, където учи “Публицистика и комуникационни науки” и паралелно завършва “Кино”. “В Берлин няма как да не се докоснеш до изкуството дори и да не искаш”, спомня си журналистката дългите киномаратони, които са си правили с колегите.
Може би заради това Марина се връща в България, заредена с оптимизъм и желание да променя. “Това се беше превърнало в моя кауза, след като се върнах – да търся добри новини, защото ги има. Но истината е, че хората не искат добрите новини, колкото и да ни обвиняват нас, медиите, че не ги показваме. И това е черта на човека. Не бих си позволила да дефинирам българина като цяло, защото тук живеят всякакви хора.”
Отстрани воденето на нови може и да изглежда еднообразно, но не е. “Уча се да контролирам емоциите си. Дори и да си водещ, ти си човек. Ако една новина е смешна, а ти я прочетеш сериозно, това означава да излъжеш хората. Вярвам, че когато започнеш да се занимаваш с телевизия, трябва да се стремиш винаги да си различен, а да си различен и иновативен невинаги подлежи на някаква определена дефиниция. Дори при новините се изисква страхотно въображение, за да може да ги правиш интересни за зрителя. Ясно е, че първите новини няма как да ги промениш – те ще бъдат за това какво се случва в парламента, за кризата с бежанците, какви са резултатите от изборите в Гърция. Няма как да ги промениш, а и не трябва да искаш да го правиш. Но на финала може да избереш какво да представиш. Много е трудно да си различен, когато се занимаваш основно с един ресор. Личната ми борба е всяка следваща стъпка да е по-добра.”
Камерата следва Марина по петите. До следващата история.
Любословие по http://www.trud.bg/
