Вълшебно е, тихо е, чувам само морето и виждам образа си в сините му води! Не усещам умората, потопих се в чистите спомени на детството. Летя в бесния полет на времето и виждам себе си, стигнах и до сегашния момент, усмихвам се и се потапям в размисли.
Животът е като приказка, в която герой и разказвач се сливат в едно и тази приказка трябва да разкрива устрема в търсене на истинската стойностна човешка същност. Та не се ли крие в живота вечната промяна и от това да грабнеш най-доброто от момента?!
Понякога усещам, че се задушавам и студенина пронизва цялото ми същество. Сякаш тичам на забавен кадър, ако искам да оцелея трябва ли да следвам всички извън реалността си?
Иска ми се само да срещам усмивки, разбиране, да мечтая и да променям тягостното статукво според принципите си. Вярвам в справедливостта, вярвам в индивидуалната сила, но и в общата, защото все пак имаме общите си черти – всички сме рожби на човешкия род. Променяме се, борим се и гоним в устрем цели, подчинени на норми и чисто човешки ценности, колкото и утопично да изглежда, не е невъзможно. Ах тази надпревара с времето, колко изморителна може да бъде. Животът е свързан с прозрения, с търсения, но всичко започва и свършва в бясна надпревара в едно изначално състезание с времето и само надеждата и вярата в доброто го прави вълшебен и дава смислен завършек на всичко.
Затова мога и искам да мечтая, затова моля за разбиране, нали това означава да си свободен…
Вдишвам глътка въздух и цялото ми същество усеща полъха и аромата на море. Усещам , че се променям и сякаш се сражавам и собственото ми оръжие ме държи в плен и никой не чува моя зов, но виждам колко красиви са небесните и морските вълни, но сякаш никой не ме вижда и чува… И това е приказната реалност – тя е тук, може да бъде видяна от всеки дръзнал да събуди духовното, да види съвършенството, да напусне пренаситения си уютен свят и да чуе шепота на природата. Не е утопия, а просто детско прозрение, предтеча към една друга различна сензитивност.
Как да заспя, когато небесните светлини за безброй и не спирам да ги следя с любопитен поглед, една от друга по-ярки звезди, оглеждащи се спокойно чрез леки светлинки в морските води… реалната приказка не свършва със залезът и изгревът, които ме поглъщат и събуждат необузданата ми фантазия.
Озовах се в прекрасна компания на едно възвишено място, нямам обхват и телефоните са в пълен покой и аз също. Не е нужно да говоря, а само да чувствам и усещам. Виждам едно необятно синьо море, чиито вълни енергично разнасят съвършената мелодия на девственото място, където сърцето потръпва и усещанията се изострят. Отдалечих се от нещата, с които неизменно съм свикнала и може би не ценя достатъчно, приемайки ги за даденост.
Мислите са в свободен полет, прекрасните величествени чайки посрещат утрото с мен. Намерили са пристан на морския бряг, поглеждам кристалното море, където малките рибки не се 
притесняват и с любопитство ме докосват.
Слънчевата сутрешна пътека стопля морските води и малките рибки с любопитство ме ощастливяват, ах колко близко съм до магията на случващото се и вълнуващи тръпки на радост ме заливат.
Усещам допира им и виждам танцуващите малки, безгрижни рибки и осъзнавам колко щастлива може да ме направи един красив мълчалив момент. Усещам природата и нейното величие. Усещам живота като дар, защото той е! Не е трудно да бъде преоткрита красотата, да се усмихваш на малките, но истински значими съвършени неща. Природата посвещава в своето съвършенство само пожелалите да видят да открехнат същността си за нея. Да бъдеш достоен, да надскочих себе си, предразсъдъците и стереотипите, само тогава свободата и усещанията ще бъдат почувствани.
Поредно вълшебно утро, ранобудните се радват на приятната компания на суетящите се стотици лястовици, впуснали се в организацията на предстоящото си пътуване. Усещам полета на тяхната свобода, защото полетът е свобода. Завръщане в социалния свят, в света на изобилието, в света на разхищението, където разумът е често ограничен в оковите на предразсъдъци, това ме потиска. Изпитвам противоречиви чувства – радвам се на нещата,с които съм свикнала, но и ми липсва съкровения интимен свят, които ми напомни за екзистенциалното, за непреходното, истинското и изначалното.
Бленувам искреността да бъде видима, а не да се подвеждам така често и следствието да е горчиво разочарование. Бленувам двигател на действията ни да бъде добротата и искрената топла и сърдечна усмивка! И съм убедена, че това не са дръзки мечтания и лутания, а нещо осезаемо търсено, но и възможно.
И докато всеки от нас се потапя в своите си цели – едни робуват на социалните норми и порядки, други правят пари в търсене на идеален живот, други просто търсят своето място, трупайки опит, изпитват радост и разочарования, то има едни силни хора, отдадени просто на една борба за живот. В устрем да победят изпитанието на съдбата и да се усмихнат на новия ден! Не спирам да съпреживявам трепетите на едно младо момиче – Диана Поибренска, жертва на едно тежко изпитание на съдбата…
За съжаление не всички сме господари и ковачи на съдбите си. Има случаи, в които подкрепата, добротата общата хуманност възраждат живота. Преди няколко месеца отблизо се запознах и съпреживях трудностите на един борец за живот – невинно и крехко момиче, влюбено в живота, със смеещи се очи. Повярвах и вярвам, че заедно можем да възродим надеждата за живот, защото животът е свръхценост и всеки има право да го изживее. Именно това фино младо момиче, минало през толкова изпитания, ще може да усети и оцени красотата на малките неща, които ние отричаме.
Нека всеки, който е усетил частица от моята емоция да помисли за живота и да го погледне от друг ъгъл с усмивка 🙂 и да подари частица от своята подкрепа и позитивни мисли на моята съкровена млада приятелка.
Мария Николчева, 22.08.2015 г.
