Едно общество не може да съществува без медии. Независимо дали са на хартиен носител или в интернет, професионалните медии са стълбът на обществото. Информацията е най-скъпата стока, но за използването й са нужни двама
– онзи, който я доставя, и онзи, който я консумира.
Кой е виновен за смъртта на пресата в България – това е ясно. Но кой е виновен за Кой? Истината е, че проблемът на медиите е липсата на нормален пазар. Те са стегнати в желязна хватка от монополисти. Първи беше монополът на рекламния крал Красимир Гергов, после се монополизира и разпространението.
Сега Пеевски решава коя медия да се продава, колко да се продава, къде да се продава. При такъв остен, с който да ръчка целия печатен пазар, не знам дали му е нужно да си харчи парите за всички вестници. Те така или иначе са обречени да внимават и да се подчиняват.
Амнезията е общият бич – и за журналистите, които по правило са твърде млади и безхаберни, и за публиката им. Дали не бе писано за КТБ, за Пеевски? Писано бе, но вестниците, които си го позволиха, бяха смачкани. А написаното потъна в забвение. Така че отговорността за модела „Кой“ трябва да се подели с читателите и най-вече с нечитателите – в отказа да подкрепят качествената журналистика. Жълтият „Уикенд“ е на печалба, „Телеграф“ се продава като топъл хляб с невъзможната цена от 50 ст., с която не може да си плати дори хартията, но с дъмпинга си рути останалите вестници… Цели редакции в провинцията изчезнаха и тя е оставена почти без други медии освен телевизиите.
Ако има свободен пазар, ще има и свободни медии. За да има свободен пазар, не бива да се допуска монопол. За да няма монопол, трябва да има контролиращи и сезиращи органи и независим съд. Без това всичко останало е само в сферата на добрите пожелания.
Дата: 03.08.2015 00:43
Източник: Капитал Daily – стр. 9
