Александър Маринов – политолог в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Референдумът за изборните правила тази есен ще бъде само с един въпрос – дали да се въведе електронно гласуване. Депутатите отхвърлиха другите два въпроса, предложени от държавния глава – за мажоритарен избор на част от депутатите и за задължително гласуване. Допитването ще се проведе заедно с местния вот на 25 октомври.
Питането за дистанционно гласуване по електронен начин получи подкрепата на 146 народни представители, 40 бяха срещу него и 10 се въздържаха. Беше отхвърлена и редакционната поправка на ДПС по първия въпрос – всички народни представители да се избират мажоритарно. Двете предложения на Реформаторския блок и АБВ съответно депутатите да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалното гласуване или част от тях да се избират мажоритарно при пропорционално разпределение между политическите партии и коалиции, също не се приеха. Темата ще коментира политологът Александър Маринов. Какво се случи? Всички си задават този въпрос, какъв е вашият отговор?
Александър Маринов: Ами, не искат да пуснат кокала. Ясно е, че политическата класа не желае сериозни промени в начина по който се формира, упражнява и контролира политическата власт в нашата страна. Това е същността на случилото се. Всичко останало бяха приказки, маневри, лицемерие. Това, което се реши да се проведе като допитване е най-безсмисленото от всичко, тъй като именно по въпроса за електронното гласуване и дистанционното гласуване парламента има абсолютната възможност да се произнесе сам без да се допитва до гражданите. Докато за другите два въпроса би могло да се дискутира дали все пак не е добре да се чуе мнението на народа. Това е един технически въпрос, съвършено ясен, включително съвършено ясни са трудностите и предизвикателствата, за да не бъде компрометирана тайната на вота и суверенната воля на избирателите. Истинските големи въпроси бяха свързани и с другите питания.
Аз разбира се не смятам, че решението на проблемите на българската демокрация е в задължителното гласуване, но най-малкото което трябва да се направи е един сериозен диалог, за да се види какво да се предприеме, ако не е задължително гласуване, то по какъв друг начин да се привлекат хората и да им се даде възможност да участват в политическата демокрация. Както казвате, това се случи светкавично, без никакви особени обяснения. Имаше някакъв вял дебат, който на практика се превърна в посмешище, защото нито една от партиите не пожела да каже ясно открито аргументите си. Най-вече да посочи, ако не приеме този референдум по тези въпроси, какво да се направи, за да се решат проблемите. Защото, поне на думи никой не отрича, че проблеми съществуват.
Водещ: Означава ли това, че няма надежда за промяна и за възможно търсене на начин и решаване на проблемите?
Александър Маринов: Ами, вижте, въпросът опира най-вече по начина по който да бъде подготвена и бих казал извоювана тази промяна. Аз бих казал няколко думи и за това, че президентът в желанието си да се покаже и да извлече някакви дивиденти, направи всичко възможно да компрометира идеята, включително днешното му ходене в парламента беше абсолютно противопоказно. Тоест, трябва да се подхване работата от друга страна, защото при него беше очевидно, че гони някаква лична изгода. Правеше го по такъв прозрачен и елементарен начин, че това отблъсна много хора, които иначе биха били готови да обмислят и обсъждат различни варианти. Обществото трябва да вземе нещата в свои ръце. Два са начините. Първият начин е, ако все пак включително и чрез инструментите на представителната демокрация, все повече хора пожелаят изрично от своите представители да осъществят такива радикални сериозни промени в функционирането на партийно политическата демокрация.
Другият начин е революционен, когато неспособността на партиите да решават проблемите на обществото изведе отново на улиците голям брой хора и тогава те пряко извоюват това, за което става въпрос, а именно не просто да избират когото си пожелаят, а да могат да упълномощават нашите изборни представители какво да правят и да ги контролират за това дали го правят и в края на краищата същността на задънената улица, в която се намираме ние е в това, че у нас властта се упражнява без никаква отговорност и никакви последици за тези, които злоупотребяват с нея. Това е смисъла на проблемите зад референдума. Не е темата конкретните въпроси или как да бъдат формулирани. Ясно е, че нещо куца в нашата политическа система и в същото време е ясно, че тези които сега я управляват не желаят да се разделят с привилегиите си, с възможностите да се възползват от властта и т.н.
Водещ: Друг състав на парламента, или следващ парламент, това възможни изходи ли са?
Александър Маринов: Друга политическа класа. Друго поколение политици, които ще разглеждат своето участие в политиката, а не като високо доходен и безрисков бизнес. В края на краищата всички тези въпроси- как да гласуваме, как да мотивираме хората да гласуват, как да дадем възможност на повече хора извън България да гласуват. Всичко това е свързано с качеството и жизнеспособността на нашата демокрация. Свързано е с контрола върху тези, които упражняват властта. От там взимането на правилни решения. Това е въпроса Кога ще го осъзнаем като общество и кога ще го наложим, това е друга тема, може да е по-скоро, може да е по-далеч.(
Не съм голям оптимист, но ясно е, че така както вървят нещата, по-добре няма да става, ще става по-зле.
Водещ: Като добавим към днешното решение и промените в закона за допитване до народа от преди седмица – две, с която не се даде възможност референдумите да бъдат по-ефективни, до къде стигаме отново? Отново до липсата?
Александър Маринов: Стигаме до там, че тези които уж са представители на народа се страхуват от него и искат да му попречат да каже своята дума. Те се интересуват от мнението на народа или част от него, само тогава, когато трябва да го прилъжат да ги избере. След като веднъж са избрани, смятат, ме не дължат никому никакво обяснение, никаква отчетност, никаква отговорност. Това е истината и тя лъсна ясно днес. Аз бих казал, че не е толкова с конкретното гласуване, тъй като така формулираните въпроси и аз бих ги отхвърлил.
Става дума за нещо друго. Може да се промени формулировката, може да се търси някакво решение, може да се покаже някакво желание да се промени това, което очевидно не работи добре. Но според тях, според тези, които са в парламента, или повечето от тях нещата много добре си вървят, за тях работят много добре. Проблемът е, че за българите изобщо не работят добре и това е видимо по отношение на обществото към институциите, лидерите и т.н.
Интервю на Димитър ДРАГАНОВ, Любословие по ИА Фокус
