„Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава! Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния; ти свали в погибел царе и знатни от леглото им; ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив съд за отмъщение; ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници; ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне; ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови. Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, и ние живот ще поживеем“(Сирах. 48:4-11).
Свети пророк Илия – най-големият измежду пророците
Св. пророк Илия, мили мои, е един величав образ, една много голяма личност от Ветхия Завет. Той е най-големият измежду пророците – по-голям е и от пророк Исаия гръмогласния. И ако пророк Илия да не е написал дори и една думичка, той самият е една велика проповед. Неговото дело, начинът по който той живя, начинът по който той си отиде от този живот, още и явяването му при Преображението Христово сочат, че неговият образ е превелик, той е необхватен!
За пророк Илия са написани много страници в Стария Завет и всички те са изпълнени с дълбоко и силно богословие. Планината Кармил, на която пророкът принесе жертвата си по чуден начин, като от небето падна огън и прие всесъжението (3Цар. 18:17-40); планината Синай, на която пророкът има боговидение (3Цар. 19:8-18; Сирах. 48:7), и планината Тавор, на която заедно с Господа наш се яви и пророкът (Мат. 17:3; Марк. 9:4; Лука. 9:30), са трите велики върхови планини, отнасящи се към неговата слава.
Всевремевият пророк
Пророк Илия присъства колкото в Стария Завет, толкова и в Новия Завет.
Разбира се, каквото и да каже или изследва тук човек, то винаги ще си остава на повърхността на нещата, защото, както казахме, личността на светия пророк не се поддава на анализиране. Ще се спрем само на един кратък случай от неговия живот, но много показателен. Защото този случай ни дава същевременно и една друга картина, рисува ни образа на последните времена.
Актуалност на книга „Откровение (Апокалипсис)“
Както сигурно и сами сте се уверили – било от фактите, било от начина, по който днешният свят живее, било щото наближава последното време, или каквото и да е друго – но в наши дни тъй подценяваната и недоразбрана и погрешно тълкувана книга на Откровението става все по-актуална и всички ние днес се занимаваме именно с нея. Лошото обаче е в това, че православното изпълнение не е готово да я доближи, защото не се чувства никак уютно с нея. А това е така, защото векове наред, особено на Изток, битуваше впечатлението, че тази книга е запечатана със седем печата, тоест, че тя е неразбираема, че е пълна с пророчества, които… ах, по-добре да не се захващаш с тях… а ако се захванеш, ще изпаднеш в ерес или пък ще сгрешиш.
Всичко това, разбира се, не е вярно, освен до известна степен. И то караше православното изпълнение да не се докосва до тази книга Божия, последна от Новия Завет, боговдъхновена и прекрасна, изпълнена не само с пророчества, но и с дух на утешение. Книга, която съществува, за да подкрепя народа Божий през времето на земния му живот и преди всичко в последните времена.
Така, скъпи мои, нека отново се върнем към нашата тема, и ще видите, че тя има отношение към последните времена. Последни времена наричаме времето в края на историята, сиреч времето, когато наближава да дойде за последен път Христос. И ще се уверите, че животът на пророк Илия не е друго, но е един оригинален предобраз на последното време.
Историята на народите. Специфичната история на Израил
Наистина, всеки народ, за да оцелее, минава в историята си през много трудни дни. Но Бог е Онзи, Който дава предели на народите, т.е. определя границите на всеки един народ, както и времето, през което ще просъществува този народ. Това е съгласно казаното от св. ап. Павел на атиняни: „Бог… назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване“ (Деян. 17:26). Ще рече, че Бог е сложил границите, но е предопределил и времето колко ще просъществува всеки народ. Той е Който отсъжда колко ще живее един народ и какви ще бъдат неговите граници.
А Израил е бил народ любим, бил е отличеният народ (и без другоИзраил означава любим, вж. Второз. 32:15; Ис. 5:7, 44:2) и Бог много пъти го е запазвал през неговия исторически път. И то по чуден и скандален начин го е пазил от другите народи!
Сега обаче ние ще погледнем някъде към VIII век пр. Хр., към Северното царство, което се било отдалечило от Бога. Тук трябва да напомним, че след смъртта на Соломон еврейският народ се бил разделил на две царства: Северно царство, с десетте колена, и Южно царство, с двете колена на Иуда и Вениамин. Южното царство имало за столица Йерусалим, докато Северното Самария. Северното царство било отстъпило от Бога, защото, за нещастие, неговите царе били хора, които много лесно изпадали в езичество (идолопоклонничество, разбирай вяра в какво ли не, само не и в Eдиния Бог, б.пр.).
Ахав и Йезавел
Така, цар на Северното царство през VIII век бил Ахав. По характер той бил мекушав и податлив на влияние, лесно склоняем към идолопоклонство, а бил и човек силно зависим от своята жена Йезавел. А тази негова жена, която не била еврейка, а сирофиникийка, фанатична идолопоклонничка, била и най-голямо зло! Много бързо, заради тази ужасна жена, поклонението към истинния Бог било изкоренено и се било установило поклонението към Ваал и развращаващата Астарта, която Астарта е нещо като Афродита (от гръцката митология, б.пр.).
Гръмотевичното явяване на пророка
И в този кризисен момент за Израил, когато преживявал такова силно отстъпничество от Бога при този цар, каквото никога дотогава, се явява огненият ревнител, пророкът тесвиец Илия. Идва внезапно! Изведнъж като гръм и мълния застава пред лицето на царя от името Божие, за да му предаде страшното съобщение за продължителна засуха, като Божие наказание поради отстъпничеството и на народа, и на неговото управление.
„Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума“ (3Цар. 17:1). Това казал пророкът и изчезнал от лицето на Ахав.
Божието наказание в историята на народите
Тези думи обаче, скъпи мои, представляват Божието наказание поради отстъпничеството на народа.
Къде са онези наистина, които казват, че могат свободно да си уреждат живота и историята и че Бог няма думата в събитията на даден човешки живот или народ? Кои са и къде са? И за да не помисли някой, че тези думи се отнасят само за народа на Израил, казвам ви, че Бог промишлява за всички народи и предопределя развитието на всяка една народност (вж. Бит. 15:14; 23:18 и т.н.).
Божието наказание в историята на Израил
Ще ви напомня следното: В земята Ханаан живеели много народи. И казал Бог на Авраам: „Още не се е препълнила чашата с беззаконията им (на аморейците, б.пр.); затова ти сега още няма да се настаниш в тази земя. Твоите потомци, казва Бог на Авраам, ще се намножат първо в Египет, ще станат голям народ, и после ще влязат в земята Ханаан“ (вж. Бит. 15:13-16). И знаете ли това за колко време е било валидно? За 430 години. Страховито! - Бог очаква кога ще дойде изпълването на греха, кога ще прелее чашата и тогава, казва Той, тези народи ще бъдат унищожени.
И когато настъпил часът Иисус Навин да влезе навътре в земята Ханаан, Бог отново му казва: „Внимавай. За тези народи, с техните магии, с техните гадателства, с покварата и начина, по който живеят, дойде време да бъдат унищожени. Затова вие ще завладеете тази земя с голяма лекота. Внимавайте обаче – не правете и вие същите неща, защото ще дойде и вашият час, в който ще ви сполети същото“ (вж. Второз. 31:1-23).
Та виждаме, че Бог не идва да премахне някакви си народи, за да настани любимия Си народ, освен ако тези народи не са твърде прегрешили.
Божието наказание в историята на другите народи и на Гърция
Искате ли да ви кажа още нещо? Отворете книгата на пророк Исайя и там ще видите нещо изненадващо. Исайя проповядва и, подобно на Йеремия, и Йезекиил и Даниил, пророкува за народите, и то не само за Израил. „О, Вавилоне, ни казват те (пророците, б.пр.),настъпи твоят край! О, Сирия…! О, Египте…! О, моавци…! О…! О…!“ (Ис. 9:11-12 и т.н.) Даниил нима тук не пророчества за гърците и за персите? Нима не пророчества за вавилонците? Нима не казва, че гърците ще победят персийците чрез онова чудно пророчество, в което идва един козел – Александър Велики, който, знаете, бива изобразяван с рога – един козел, който идва бързо от Запад и се сблъсква с един овен, изобразяващ персите, когото окончателно стъпква.
И тук Бог не говори само на Израил, но говори на всички народи, указвайки съдбата на всеки от тях. Та като си припомним думите на св. ап. Павел, които напомнихме в началото, бихме казали, че ние, гърците (както и всички традиционно православни народи, б.пр.), съвсем не сме извън този план Божий, но даже той е в сила за нас още повече, защото сме приели Евангелието едни от първите, когато бе още проповядвано благовестието Господне.
Родината ни като върви по стъпките на древния Израил, е застрашена от същата съдба
Нека се запитаме, нима родината, държавата ни не върви по същите стъпки на древния Израил? И нека си признаем на какво се дължат всички беди, които ни сполетяват сега. Какво мислите, не е ли възможно ей така, най-случайно нашите граници отново да бъдат стеснени?… Защото няма нищо непроменливо и сигурно в този свят. Откъде взимам повод за тази тема? Ами, ако като народ направим някаква икономическа или социална бъркотия, то кой ще е виновникът? Разбира се, че причината ще е в отстъпничеството на народа ни и обръщането му към идолопоклонничеството (езичество, неопаганизъм с всичките му форми – ню-ейдж, окултизъм, гадателство и т.н.).
Скъпи мои, народът ни всекидневно отстъпва от Бога. Феноменът на безбожието не е непознат на нашия народ. А днес безбожието става една реалност в страната ни, в която Православието разцъфтя и даде толкова светци! Това е изумително! И ние отново сме застрашени да изпаднем в езичество!
Днешните дни – съдбоносни и за народа ни, и за целия свят
Но защо пророкът предупреди Ахав? За да се покае народът. Но покая ли се Ахав? – Нито Ахав, нито народът се покая. А нима ние ще се покаем? Когато днес се проповядва словото на покаянието, какво мислите, че е това? Че е само една словесна проповед, в която можем да си кажем какво ли не? – Не, това е проповед за покаяние, проповед за събуждане! Проповед, с която призоваваме да се покаем за състоянието, в което днес се намира нашият народ! Защото състоянието му е ужасно, нима не разбирате това? Та ние се намираме в същото състояние, в каквото е бил и Северен Израил по времето на пророка, който гръмко изследва състоянието на народа и се провиква. Провиква се и използва, бихме казали, онова извънредно средство, което ще стресне народа.
Последиците от отстъпничеството на древния Израил
Та както ви казах, скъпи мои, пророкът предал своето послание, посланието небесно, и изчезнал от лицето на Ахав. От онзи момент започват и бедите на Северното царство. Ако искате, можете да прочетете четирите книги Царства и особено края на втората, третата и четвъртата книга, за да видите там описаните беди и национални катастрофи, които претърпяло Северното царство и които приключили с поробването му от асирийците. Сто години приблизително преди Южното царство и то да бъде унищожено с поробването му от вавилонците.
А ги предупреждаваше пророк Исаия: „Госпожи… носите красивите си рокли, със златните си колани, с извезаните си и копринени дрехи… но прах ще се посипе над вас и ще се влачите боси в земята на робството!…“ (по Ис. 3:16-26).
Ако не разбираме това, ще настъпят бедите и тогава ще разберем…
Бог опазва Своя пророк
Но Бог, мили мои, опазва своя пророк. Опазва го от гнева на Ахав, защото, когато Ахав чул думите му, се втрещил и още преди да успее да отреагира, пророкът се изгубил. Затова и рекох, че като гръм се явил и като мълния изчезнал. И тъй като Ахав не успял да отреагира веднага, той започнал да търси пророка. Но Бог опазил пророка си не само от гнева на Ахав, но и от настаналото бедствие глада, който последвал.
„И биде слово Господне към Илия“ и Господ даде заповед към Илия: „Тръгни на изток и се скрий при потока Хорат, който е срещу реката Йордан, от там ще черпиш вода и врани ще те хранят“ (по 3Цар. 17:3-4). Тръгвай, скрий се! Скрий се при потока Хорат, който е на изток и където се излива река Йордан. Скрий се там и ще намериш вода защото вода нямало по причина на настъпилата суша. Там ще намериш вода. И аз ще изпращам враните ми, на които ще поръчам да те изхранват.
Божият народ трябва да се скрие
Забележете, скъпи мои, тези думи Божии имат преголямо значение. Те не се отнасят само за пророк Илия. Те се отнасят и за нас.
Какво каза Бог на пророка си: „Скрий се, скрий!“ Това „Скрий се!“ еот огромно значение за Божия народ в трудни дни. То ни напомня реченото и на пророк Исаия: „Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът“ (Ис. 26:20). Народе мой, върви, влез в най-вътрешните стаи на къщата си, затвори вратата си, скрий се за малко, за мъничко, само докато премине гневът Господен.
Имаме ли съзнанието, че сме народ Божий
Поначало обаче бих искал да ви попитам: имате ли съзнанието, че сте народ Божий? Защото е нужно да имаме самосъзнанието, че сме народ на Бога. Съзнавате ли вие, че се отличавате от това, което се нарича свят? Защото Божият народ се отличава от това, което се нарича свят. Ако вие нямате такова съзнание, т.е. че сте народ на Бога, по-добре тогава да не слушате това, което ще говоря сега, защото то няма да се отнася за вас - вие сте светът и вървите към своята катастрофа. Ако обаче сте Божий народ и го съзнавате, тогава слушайте добре, отворете широко ушите си, за да чуете какво ни казва Господ.
Трябва, казва Той, да се скрием, но къде да се скрием?
Бягство и спасение
За да разберем тази Божия заповед – че трябва да се скрием – и за да видим какво ще да е това наше укриване, то трябва да проследим онова, което пророк Илия е направил като вид исторически прототип на последното време. Като казваме исторически прототип, имаме предвид даден исторически факт, който става предобраз на един последващ факт, принадлежащ на следваща история.
Например. Израил излиза от Египет, преминава през Еритрейско море и влиза в земята Ханаан. Това негово преминаване през Еритрейско море е факт, същевременно обаче е и вид исторически прототип. Какъв? – Египет се счита за страна на сатаната; а земята Ханаан се счита за земя на Царството Божие, т.е. това преминаване, което ще рече пасха – преминаване, е Еритрейско море. Там, в Еритрейско море, Бог потопява фараона и войниците му, а народът безпрепятствено преминава. Това е събитието на Въплъщението на Господ Иисус Христос, чрез което ни взима от земята на смъртта и на греха, и на сатаната, и ни превежда в Своето Царство и ние преминаваме през това море, което наричаме свето Кръщение. Та преминаването на Израил от Египет през Еритрейско море в Ханаан е прототип на светото Кръщение и на спасението.
Друг пример е унищожаването на Израил, станало през 70 година сл. Р. Хр. Това е един исторически факт, но същевременно е и един предобраз на края на света, на момента, когато светът ще бъде унищожен.
Пророк Илия като исторически предобраз
По същия начин и тук: онова, което се е случило между пророка и цар Ахав, представлява освен един факт, още и исторически предобраз на последните времена. Защото Ахав е предобраз на Антихриста. И най-забележителното от всичко знаете ли кое е тук? Че това е единственият случай в историята на Израил, в който пророкът, бидейки едно историческо лице, същевременно е и действащо лице в последните времена! Защото самият пророк ще присъства в света в дните на Антихриста! (вж. Мал. 4:4-5).
Както знаете, пророк Илия не е умрял, бил е отнесен някъде на небесата (вж. 4Цар. 2:1). И пак ще дойде, и както изобличи Ахав, така ще изобличи и Антихриста по същия начин. И забележително е, че три години и половина беззаконие е понасял пророк Илия при Ахав, три години и половина беззаконие ще понесе и при Антихриста! Следователно тук имаме единствения феномен, когато едно лице пророк Илия е не само исторически образ от онази епоха, но и исторически образ от бъдещето, от последните времена. Едно и също лице присъства в единия и в другия случай.
И ако, мили мои, в дните на вашите деца дойде пророк Илия – защото тогава ще е дошъл Антихристът – пък и в нашите дни да дойде - кажете ми, нима е време да спите, или е време да се безпокоите, ви питам аз?
Какво казва Откровението за пророк Илия
Чуйте сега какво пише Откровението за св. пророк Илия в 12 глава, по отношение темата за изобличаването на Антихриста от пророка и какво ще последва от това. „И ще дам, казва Бог, на двамата Мои свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена… Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и… звярът, който излиза из бездната… ще ги убие“ (Откр. 11:3-7). И ще дам на двамата Мои свидетели, казва Христос, и те ще пророчестват. Те се наричат свидетели, защото ще дадат свидетелство; наричат се още и пророци, защото ще пророчестват.
Колко време ще пророчестват? Хиляда двеста и шейсет дена, което е равно на три години и половина. Колко време задържа тогава пророкът бездъждието? Три години и половина. Един и същи феномен, от едно и също лице!
Чувате ли как казва това Новият Завет: „Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване„! Тоест, проповедта за покаяние ще продължи три години и половина, колкото е и периодът на бездъждието.
Но тогава, казва, звярът, който излиза от преизподнята, Антихристът, не можейки да понася присъствието и критиката на двамата пророци, ще ги убие и ще остави телата им непогребани на площада на Йерусалим (вж. Откр. 11:8).
Пояснявайки това, св. Йоан Дамаскин казва: „Ще изпрати Енох и Илия тесвитец … и чрез тях ще критикува“ (За антихриста 4, 99, 44).
За тези двама пророци Откровението ни казва, че ще ги види целият свят, когато бъдат убити на йерусалимския площад. Разбира се, това означава, че там ще управлява Антихристът, когото те изобличават, но и двамата пророци ще докажат, че именно той в крайна сметка е Антихристът. Но той ще ги убие, и ще видят убийството им „народи, тълпи, племена и езици„. Това е един обичаен израз, който се използва в Откровението от ев. Йоан (Откр. 17:15 и нат.), но се използва и от пророк Даниил (Дан. 3:4,8 и нат.).
Как ще видят „народи, тълпи, племена и езици“ премахването, смъртта на двамата пророци? Разбира се, чрез телевизията.
Можеха ли древните да си представят, че един ден ще има телевизори?!… Можеше ли тогава въобще да се мисли, че е възможно всички народи да виждат едно и също нещо?… А днес това е възможно. Може би защото е близо краят, само и само защото телевизията е вече реалност, тоест, е дадено вдъхновение за нея… А може би и защото именно тя ще влезе в услуга на Антихриста?… А че отдавна му се е подчинила, вече се знае, защото това, което днес се предава по нея, не е друго, освен подготовка на хората за идването на Антихриста.
Народът Божий трябва да се укрие
През тези три години и половина под диктата на Антихриста народът Божий трябва да се укрие за „малко, твърде малко“ (три години и половина!) (Евр. 10:37).
Защо обаче трябва да се укрие? - За да се спаси.
За да се спаси от смъртта? - И от смъртта, но не толкова от нея, колкото главно от злото въздействие на онези три години и половина.
Страшно е, мили мои, когато виждаме християни в днешно време толкова много да се влияят от културата днес, която обслужва Антихриста (обръщам внимание на това!) и да не можем да ги удържим.
Нека ви дам един малък пример. Ако можете, поканете децата си на църква… Какво ви отговарят? Не ви ли казват, че съвсем другаде сега им е акълът, че имат други възприятия за живота… Но не само децата ви, но и възрастните ги е повял вятърът и са попили светския дух. А още не е дошъл Антихристът. Ами като дойде и наложи глад и икономическа изолация…! Тогава какво ще бъде?…
Това е ценността на книга Откровение тя е, за да ни подготви. А подготовката е първо в получаване на посланието, а после и в самото му прилагане. Трябва това да разберем добре.
Божият народ ще се скрие в пустинята
Та къде трябва да избяга народът Божий? (народ Божий са онези, които не са се поклонили на Антихриста) В пустинята, подобно на пророка някога!
Така Божият народ, както някога синовете на пророците във времето на пророк Илия (които били много и следвали, забележете това, тогава пророк Илия (вж. 4Цар. 2:3,5,7,15; 15; 4:1, 38; 5:22; 6:1) всички те, както и Църквата в последните времена, бягат в пустинята, крият се.
Какво казва Откровението за пустинята
Нека видим какво казва Откровението, глава 12, стих 14: „И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място“ (Откр. 12:14). Дадоха се, казва, на жената. Коя е жената? Това е Църквата. Дадоха се на жената, на Църквата, две крила на голям орел.
В Стария Завет имаме много пъти този образ (като във Второзаконие 32:11 и др.) който показва, че тези две големи крила на орел са голямата закрила от Бога и означава: Бог пази Църквата.
И продължава: „за да хвърчи в пустинята на своето място„, за да хвръкне и отиде в пустинята, което си е нейното си място. Нима мястото на Църквата е пустинята? – Да, пустинята е!
Манастирите са преходът на Божия народ към пустинята
Знаете ли, че вид въвеждане, а същевременно и едно послание през вековете, на това, че Църквата ще се отдалечи в пустинята, са манастирите? Много хора казват: „Защо седите в манастирите, вие, монасите?“ - За да напомним, че Църквата ще се върне в пустинята. Така или иначе, Църквата започна своя живот от пустинята.
Ако се съмнявате, прочетете в евангелието от св. евангелист Марк, и ще видите, че „Гласът на викащия в пустинята говори“ (Марк. 1:3). Св. Йоан Кръстител вика и предупреждава, че идва Месията. И той къде посочи Месията? В пустинята. Къде са положени основите на Църквата? - В пустинята. В пустинята ще си и отиде.
Змията пуска по Жената „вода като река“
После се казва: „И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката“ (Откр. 12:15). Антихристът, зад който седи дяволът, ще преследва Църквата, ще я гони (затова и тя ще отиде в пустинята) и ще излее вода като река през устата си, за да я удави.
Каква е тази вода, която изтича от устата на дявола и Антихриста? Да, мили мои, това са различните социални и философски системи, които искат да удавят съвременния християнин. То е като някой да ти дава чиния с храна и да ти казва: „Ще се наядеш добре, а после, знаеш, ще следваш тази социална система (политически строй, б.пр.) или онази икономическа система“. Не мислите ли, че така приличаме на Исав, който продаде първородството си, т.е. от неговото потомство да се роди Месията, само защото искаше да се наяде? … Така и ние продаваме Христос, за да имаме икономическа изгода… Колко жалко! Жалко!… С това ще давят, ще се опитват да удавят Църквата.
Бъдете нащрек – духът на Антихриста може да ни повлече и да се погубим
Разбира се, Свещеното Писание казва, че много християни ще бъдат погубени (Мат. 24:24 и т.н.). Това казва и Откровението, когато ев. Йоан бива приканен да измери само храма и жертвеника, но не и двора на храма. Това показва, че ще се спаси само остатъкът (Ис. 10:22. Рим. 9:27; 11:5), една малка част само от християните. И казва ангелът на Йоан: „Стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него; а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца“ (Откр. 11:1-2). Тоест, да властва Антихристът над християните три години и половина. Над християните! Да, защото според св. Отци, храмът, дворът и градът Йерусалим, град Сион, винаги е символизирал Църквата. Но какво се измерва (за да бъде спасено, б.пр.)? Само храмът, казва, и жертвеникът, т.е. само една малка част.
Нека сме наясно, че можем да се загубим и духът на Антихриста да повлече и нас!… Това ще рече, драконът праща „вода като река“ след Църквата; иска да я удави във водата. А водата е това, което казахме горе.
Бог помага на народа Си, използвайки елементите на природата
„Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си“ (Откр. 12:16).
Идват природните елементи на помощ. Земята, казва, попи водата. Случаят тук е както и при преминаването на Еритрейско море. Някъде след полунощ започна да духа южняк, толкова силен, казва, че водата на морето се раздели на две. Преминаха евреите и когато се съмна, опитаха да минат египтяните. Вятърът спира, затваря водите и ги удавя всички (Изх. 14: 21-29).
Разбира се, елементите на природата ги управлява Бог, но тук се показва предимно какво правят те на един първи план – че те се притичват или да премахнат нечестивия, или да помогнат на благочестивия.
Виждате, че пророк Йона се поти от горещина, чакайки унищожаването на Ниневия: „Ох! Горещина, лято!“ (по Йона. 4:1-6) Само за няколко минути израства една тиква с големи листа и му прави сянка!
Та и природата помага на благочестивия и Църквата.
Антихристът се прогневява срещу скрилите се в пустинята и надига война срещу християните в градовете
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето є, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа“ (Откр. 12:17).
Антихристът обаче не успя – скри се Църквата.
Ще си помислите: та колко могат да се скрият? Да речем в цяла Тесалия колко ще да са истинските християни? Петдесет, сто, петстотин, хиляда?… Могат ли всички те да хванат гората и да се скрият по пещери и дупки в земята, за да се укрият? Не, останалите християни ще останат в градовете. Но нима благочестиви са само които са избягали в планините? Не, ще има и в градовете. Тогава какво става с тях? - „Идва дяволът и повдига война против останалите„. Горко им обаче – те ще се сблъскат с истинското тиранство на Антихриста!
Както Бог изхранваше пророка Си три години и половина, така ще изхранва и народа Си в пустинята пак толкова време
Там, в пустинята, с какво се хранеше пророк Илия? „И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока“ (3Цар. 17:6). Враните му носеха сутрин хляб, а вечер месо, и пиеше вода от потока. Защо врани? Защото те са месоядни. Казва това и Свещ. Писание (Бит. 8:6-7 и нат.), а и са такива по природа. Те ядат месо, и то леш, мъртви тела. Та изпратени са именно враните, за да се подчертае, че става въпрос за чудо. Враните, които можеха да изядат месото, и то във време на глад. Но не го изяждат, а го носят на пророка, за да се подчертае чудото с пазителството на пророка от Бога. По същия начин ще бъде изхранвана и Църквата в пустинята.
Казва пак книга Откровение: „дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията“ (Откр. 12:14), за да бъде изхранвана там Църквата. Тук „време“ е едната година, а „времена“ - са двете години, „и половина време“ е половин година, тоест всичко три години и половина, „от лицето на змията“ - тоест за времето, когато дяволът и антихристът ще властват на земята.
Изхранването на народа Божий в пустинята
И така, в пустинята народът ще бъде хранен от Бога. А как ще става това?
Знаем, че древният Израил бил хранен в пустинята по чуден начин цели четиридесет години. Знаем още, че и християните, които бягали от гоненията в пустинята, били хранени по начин, който Бог промишлявал за тях. Но как ще бъдат хранени в последните дни християните, които ще избягат в пустинята?
Това Бог знае и ще го яви тогава. Така, както и никога не е предупреждавал евреите в Египет как ще ги храни един ден в пустинята. Но едва когато народът, вече в пустинята, рекъл: „Какво ще ядем“, тогава Бог им изпратил манната (вж. Изх. 16:2-14). По такъв начин и християните, когато ще се намерят в пустинята и се запитат: „Какво ще ядем“, тогава Бог знае какво ще им даде ние – не знаем това сега.
Изображението на пророк Илия с враната, която го храни, подчертава историческото значение на този му образ за последните времена
Скъпи мои, великият пророк, Илия достославният, преживя исторически прототипа на последните времена, за да ни покаже, че като него ще бъде и Църквата.
Църквата ни, сред множеството чудни събития от живота на пророк Илия, в иконите си ни предава само една негова характеристика – как той седи в една пещера и там гледа враната, която му носи хляб или месо. Нищо друго не ни показва Православната църква от живота на пророка, ни чудното всесъжение на Кармил, ни дори и боговидението му на Хорив, т.е. на Синай, или някое друго от множеството чудеса в живота му, но единствено това. Знаете ли защо? Защото Църквата ни иска да подчертае историчността на пророка като предобраз на последното време, както и за да ни каже чрез тази му само икона какво ще стане с вярващите, когато дойде краят на света.
Както изобличи Ахав, така ще изобличи и Антихриста
Скъпи мои, пророк Илия ще посочи Антихриста и страшно ще го изобличи, както изобличи и Ахав.
Какво каза на Ахав? Каза му: „Кръвта ти ще ближат кучетата и прасетата!“ И така стана. Ранен бе във война Ахав и ранен го занесли до един извор, където леките жени се миели. Там му измили раните, но толкова много изтичала кръвта му, че накрая той починал. И отишли после кучетата и прасетата и излочили кръвта на Ахав!
„Теб, Йезавел, тебе… тебе… ще те стъпчат конете и ще те размажат, и кучета ще те ядат!“ Така и станало. Хвърлили я от прозореца на двореца долу в двора. И наистина, онези, които премахнали семейството на Ахав от власт (сменило се правителството), я хвърлили от прозореца, конете я стъпкали, а след малко дошли и кучетата и я изяли! И казали в един момент онези, които били влезли в двореца: „Я да видим какво стана с тази?“ И поглеждат, и виждат само изглозганите є кокали… Изяли я кучета!
Страшно изобличава пророкът. Така ще изобличи и Антихриста.
Ако за безверниците Илия ще е страховит, за праведниците ще е истинско благословение
Порокът ще е страшен и за всички безверници.
Това ни го казва Откровението – че когато Антихристът го хване заедно с другия пророк - Енох, и ще ги обеси, ще ги убие, тогава ще се зарадват хората (чуйте само!) и дори ще си разменят подаръци, защото накрая са се отървали от един проповедник, който ги тормозел с думите си… (Откр. 11:10). Та така, грешниците ще се радват! Ала ще им стане твърде страшно, защото след три дни и половина ще видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се изкачва на небето, и тогава ще ги обхване страх и ужас!
Но ако за безверниците Илия е страховит, за праведните той ще е истинско благословение. Защото и химнът на Отците в книга Премъдрост Сирахова, 48 глава, говори за пророк Илия и завършва така: „Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, и ние живот ще поживеем“ (Сирах. 48:11), щастливи ще са тези, които те видят, или които те виждат, тези които са облечени в добродетели, но и ние ще живеем и ще те видим. Сирах казва това близо шестстотин години след пророка. И казва: „ще те видим„!
Радостта и надеждата, която дал пророк Илия на праведните през своята епоха, ще даде и на праведните в последното време, и на всички, които ще възкръснат
Мили мои, пророк Илия посрещнали с радост и надежда първо онези седем хиляди мъже от неговото време, когато те били укрити и не изявявали своята вяра в истинния Бог, и се стигнало до това пророкът с болка да каже на Бога: „Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата„. „Не, Илия. Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“ (Рим. 11:3-4). Тези седем хиляди мъже, когато виждали пророка да изобличава Ахав, се радвали. Радвали се - той бил тяхната надежда!
Но още с радост и надежда ще го гледат и праведните от последното време. Когато той проповядва в Йерусалим, всички благочестиви, праведните, ще кажат: „Дойде Илия. Дойде Илия! Изобличи Антихриста. Дойде Илия!… Мъките ни свършат! Идва Христос!“ И той ще е надеждата на праведните през последните времена.
Ще го видят дори и всички праведни, които ще възкръснат при Второто пришествие: „и ние живот ще поживеем„, защото и ние ще живеем, както пише писателят на Премъдрост Сирахова 200 г. пр. Р. Хр., така както го видяха тримата апостоли на Тавор - Петър, Яков и Йоан (Мат. 17:1-6; Марк. 8:2-9).
Това е, скъпи мои, с малко думи за чудната личност на светия пророк Илия. И ние в завършек какво можем да кажем освен: О, свети пророче Божий, достославни Илие, моли Бога за нас!
*
Омилия, изнесена на 20 юли 1986 г. и издадена в книгата „Слова за пробуждане“,
Комнински манастир „Успение Богородично“, Стомион, Лариса, 2009 г.
Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА
„Църковен вестник“, бр. 14, 2013 г
