Предстоящият местен вот през есента се очертава да бъде най-сложният в България, прогнозираха от Централната избирателна комисия. Гласуването ще отнеме повече време, защото на територията на всяка община се провеждат три вида избори – за кмет на съответната община, за общински съветници и кметове на населени места, а в по-големите градове и за кметове на райони. Очаква се в деня на местния вот да гласуваме и за референдум. Какви са очакваните проблеми и ще се повторят ли отново порочните практики за купуване на гласове? По темата ще разговаряме с изборния експерт проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, вие очаквате ли някакво напрежение в деня на изборите заради усложненото гласуване?
Проф. Михаил Константинов:
Усложненото гласуване ще доведе естествено до забавяне на изборния процес , а след приключване на изборите ще доведе и до известно забавяне при съставяне на секционните протоколи. Така че хората трябва да се запасят с малко търпение и да бъдат готови за това, че резултатите ще бъдат обявени може би малко по-късно от обичайното. Иначе други технически проблеми не очаквам. Българската изборна администрация вече е доста опитна, аз от своя страна мога да гарантирам, че обработката на секционните протоколи ще бъде извършена на най-доброто възможно ниво от организацията, която имам честта да оглавявам, това е „Информационно обслужване“. Така че в това направление специално няма да има проблеми. Разбира се, трябва във всяка секция да се осигури обработката там, че написването на протокола и съставянето на протокола е такова, че да отговаря на изборния резултат. Още нещо искам да подчертая, че единствената възможност за някакви нередности е ако се допусне неточност при съставянето на секционния протокол, защото по-нататък тази грешка може и да не се открие. А гаранция срещу подобни грешки е това, че всяка секционна комисия се състои от представители на различни политически сили, вътре могат да присъстват наблюдатели, застъпници на кандидатите и представители на политическите сили. Тяхна е задачата да осигурят честност и безпристрастност на изборния процес.
Водещ:
Очаквате ли избирателите да се възползват от правото да се гласува с преференция за кандидат от дадена листа? Ще има ли отново куриози с „любим номер“?
Проф. Михаил Константинов:
Разбира се, очакваме избирателите да се възползват от преференциите, и то това е целта на тези преференции – да могат повече хора да избират любимия си кандидат. А дали ще има такива случаи, които видяхме на последните парламентарни избори, аз не знам, но няма нищо лошо в това, в крайна сметка това е демокрацията. Някои се объркват, други не се объркват и така. Българският избирател ще му бъде предоставена възможността да гласува за до осем различни неща. Повтарям, осем. Така че трябва много да внимаваме как гласуваме. В крайна сметка една усложнена избирателна процедура е и своеобразен избирателен ценз, образователен избирателен ценз. По-грамотните ще се оправят, по-неграмотните ще имат проблеми. Нищо страшно няма в това.
Водещ:
Объркването на преференциите обаче е една от най-честите причини за недействителни бюлетини. Ако не се лъжа, на предсрочните парламентарни избори миналата година над 200 хиляди бяха недействителните бюлетини. Именно това е и една от целите на ЦИК сега в рамките на разяснителната кампания да се намали броя на недействителните бюлетини. Колко сериозен е наистина този проблем и как може да бъде решен?
Проф. Михаил Константинов:
Сама по себе си една сбъркана преференция, ако е просто сбъркана, човекът е направил не това, което е искал, а нещо друго, тя не може да доведе до недействителност на гласа, подаден за партията, съответно за партийна листа. Сега ако някой се е опитвал чрез преференциите да се идентифицира и да прави разни неща, които могат да се изтълкуват по тоя начин, то действително гласът му ще бъде обявен за недействителен. И затова трябва още веднъж хората да им се напомни, че имат право да гласуват за една листа и за един номер в листата. Всяко гласуване в повече за едното или за другото прави съответния глас недействителен или съответната преференция недействителна.
Водещ:
Депутатите приеха на второ четене някои законови поправки срещу изборния туризъм, въведе се ограничение на броя на лицата, които могат да се регистрират на един адрес. Народното събрание забрани регистрацията по настоящ или постоянен адрес за повече от четири месеца в хотели и почивни станции. С вас и друг път сме говорили за проблемите, свързани с изборния туризъм. Доколко ефективни са сега тези мерки? Какви трябва да бъдат наистина ефективните механизми, за да се установят тези незаконни регистрации?
Проф. Михаил Константинов:
Между другото законът и досега беше добър, друг е въпросът, че беше нарушаван. Мерките са правилни, защото нещата бяха стигнали до някакъв абсурд. Примерно на адрес на някаква кочина, повтарям кочина, се регистрират примерно 50 души, че живеят там. Сега трябва човек да има малко приличие, като лъже. На някои места се лъжеше по най-безобразен и неприличен начин. И в момента, когато прокуратурата извърши проверка на съответните регистрации, нещо, за което аз впрочем призовавам от години, се констатира, че в къщите, които даже не къщи, обекти, които са непригодни за живеене, или, забележете, гола поляна, се регистрират за живеене хора. Тука е очевидна вината на местните кметове и кметски намесници. Кой ако не те би трябвало да знаят, че на този адрес има кочина и там не могат да живеят хора? Тези кметове трябва да бъдат глобени, а не да се галят по главата с някакво перце. Съответните регистрации трябва да бъдат анулирани и така да се предотвратят потенциални нарушения на закона. Така че да резюмираме: мерките са правилни, те трябва да се приложат. Те бяха и преди това правилни, но не се прилагаха.
Водещ:
Да, имаше такива предложения наистина за по-високи глоби, за всяка отделна незаконна регистрация.
Проф. Михаил Константинов:
Да, и да се събират глобите. Регистрирал си 30 души неправилно, по 1000 лева на човек на човек – 30 хиляди и по 2 – 60 хиляди. Ами като не си можел да ги платиш, ще му се вземе къщата, колата и т.н. Като е безобразничил, да е мислил. Значи, ние имаме свойството да мислим малко по-късно, българинът трябва да мисли преди да направи някакво безобразие, а не след като ги е направил.
Водещ:
Преди месеци се чуха съмнения дали БНБ ще може да напечата нужните 18 милиона бюлетини, сега имаме уверения, че няма да има проблеми. Вие имате ли някакви притеснения в тази посока?
Проф. Михаил Константинов:
Не, нямам никакви притеснения. Първо, няма да е само БНБ, ще се включат още печатници, под контрола на БНБ ще бъдат и т.н.И освен това искам да кажа, че тази истерия с бюлетините крайно време е да се прекрати. Ясно трябва да се каже, че тука става дума за абсолютно преувеличени страхове. От много, много години насам никой не лъже с помощта на бюлетини. Цялата тази измислица около Костинброд и аз не знам защо беше. То е ясно защо. Така че тия кочани и такива номерации на бюлетини и т.н. това е една типична българска бих казал хипертрофирала реакция. Вижте гърците, хайде да дадем за пример тия наши съседи. За една седмица си направиха референдум, който хич не е лесен. Да ви кажа колко острови само имат, където трябваше да се разнасят тия бюлетини. Отпечатаха си бюлетините, разнесоха си ги по островите, проведоха си референдум. Друг е въпросът, че той беше една пълна глупост, но няма значение, като техническа част трябва да бъдат поздравени гърците. Така че след като те могат да направят за една седмица референдум, и то спешен, мисля, че времето, което на нас ни е дадено, е предостатъчно.
Водещ:
Провеждането на референдум заедно с местния вот ще създаде ли някакви проблеми, какви са вашите очаквания?
Проф. Михаил Константинов:
Както вече казах, изборният процес ще бъде усложнен и съответно обработката на резултатите също ще бъде по-дълга. Иначе никакви други принципни проблеми няма. Нещо повече, аз смятам, че винаги когато има национални избори, все едно какви, заедно с тях трябва да има и някакъв национален референдум. Сега съвсем отделен е въпросът, че на национален референдум трябва да се подлагат въпроси, които не са толкова технически, които са по-разбираеми за хората и които са им ясни. Пример за лош референдум беше през 2013-а г., когато питахме българския народ да развиваме или не ядрената енергетика. Специалистите в България са разделени по въпроса, едни смятат, че трябва, други, че не трябва. След като специалистите са разделени, как да искаме баба Гинка от Гинци да изкаже компетентно мнение по въпроса? И тя жената естествено не го изказва. Както знаете, тогава референдумът пропадна. Лошото е, когато с такива недомислени референдуми постигаме лоши резултати, дискредитираме идеята за пряка демокрация. Защото сам по себе си референдумът е добър, но само ако се проведе по умен начин. Като го правим глупаво, естествено ще получим и глупав резултат.
Водещ:
Бихте ли се ангажирали с прогноза за избирателната активност?
Проф. Михаил Константинов:
Да, разбира се. Нека да сме ясни, избирателна активност не може да има в една държава, която не си знае колко са избирателите. Но можем да говорим в абсолютни числа. Очаквам да гласуват малко под 3 милиона души, между 2,5 и 3 милиона. Ако са повече, ще бъда много щастлив, но реалното число, хайде да бъдем малко по-оптимистични, между 2,7 и 3 милиона души ще излязат за гласуват. Това е, което очакват хората, които се занимават с избори у нас.
Водещ:
А прогноза за резултата от местния вот?
Проф. Михаил Константинов:
Е, ще имаме доста ясно изразена победа на ГЕРБ, само че при местен вот всички заявяват тържествено, че са спечелили по много причини. Ясно е, че ГЕРБ ще има най-много общински кметове, най-много общински съветници и най-много кметове в областните центрове.
Luboslovie.bg по ИА Фокус
