Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков призна, че той е Калоян Стоев. Призна още, че сам е написал статията заради която прокуратурата нареди на МВР да разследва правосъдното министерство.
„Как да не го познавате? Аз съм Калоян Стоев“, заяви Блъсков в ефира на бТВ.
Блъсков каза още, че подписването с фалшиви имена било честа практика в България и обвини вестник „Капитал“, че прави същото.
Главният редактор на „Труд“ оправда действията си, като заяви, че така пазел източници на вестника в правосъдното министерство.
„Писането под псевдоними обикновено се прави по една много важна причина – източниците в това ведомство. Ние имаме източници вътре във ведомството. Няма начин. Няма друг начин да изкопчим подобни факти от администрацията, от властта“, каза Блъсков.
Блъсков се появи в студиото на „Лице в лице“, за да се възползва от правото си на отговор, поискано след изказване от миналата седмица на Радан Кънев, в което съпредседателят на РБ заяви, че Калоян Стоев не съществува и това е „фалшиво име във фалшив вестник“.
Ето какво каза главният редактор на „Труд“ по повод скандала, който се разрази около Стоев и неговите публикации:
„Аз не си спомням да съм бил притеснен. Още повече от такива приказки от такъв човек (бел ред. – Радан Кънев). Помолих да дойда тук, за да ви дам два документа – договорите, които описват въпросната публикация. Ето ги тук, за да стане ясно…
Много ми е интересно какво е това любопитство, това напрежение: „Ама кой е тоя Стоев, кой е тоя“. Как да не го познавате? Аз съм Калоян Стоев! Ето, имате приоритет.
Да ви кажа – подписвам се с чуждо име от много дълго време. В цял свят тази технология, вестникарска и не само, се ползва. Обикновено се знае кой зад кой псевдоним се крие. Това до голяма степен е много по-развито в артистичните среди.
Но да ви кажа – писането под псевдоним в българската журналистика е изключително разпространено. Има един Димитър Пеев, който през седмица- две пише във вестник „Капитал“. Няма такъв човек, няма Димитър Пеев, но аз никога не съм казвал, че написаното от него е фалшиво или че вестникът е фалшив. Така че този човек (бел. ред. – Радан Кънев) да си мери думите, като не разбира от нашия занаят – да си мълчи.
Писането под псевдоними обикновено се прави по една много важна причина – това са източници в това ведомство. Ние имаме източници вътре във ведомството. Няма начин. Няма друг начин да изкопчим подобни факти от администрацията, от властта. Властта всичко лошо, което прави, го крие и ние трябва да си намерим източници вътре и затова пишем с тези псевдоними. Защото не искаме да разкриваме тези източници – сега става дума за 10 000, 5 000 или 20 000 лева, но утре от тях ще научим как властта злоупотребява с 20 млн.
Това е елементарна журналистическа технология и аз не мога да разбера млади наши колеги, които падат от черешата и питат: Ама кой е тоз. Абе, хора, попитайте за фактите, попитайте за порока в написаното.
Няма дебат по темата. Това е отместване на проблема. Аз знам защо се появи интереса – да се замаже проблема на Христо Иванов.
Оставете го настрана Радан Кънев. Радан Кънев – зад гърба си няма никой. Той е един човек, който виси в пространството без мисъл, без нищо. Да не се занимаваме с Радан Кънев, той ще си мине по реда. Той е продукт, един мутант на Иван Костов. Нищо повече. По същия начин неговият ментор и учител в политиката навремето замете под килима друга история със „Сапио“. Да не се връщаме в такива времена.
Сега тези хора по същия начин питат: „Ама кой го написа“, а какво написа – това е важното за народа, за властта и нейните опити да злоупотребява с нея. А къде ние сме използвали една професионална техника – писане под псевдоним – това е наше решение. Решение на редакцията. Край.
И такива продукти ще има още. Калоян Стоев тепърва ще има сериозни публикации. Ако прокуратурата повика Калоян Стоев, разбира се, че аз ще се явя. Аз съм „Труд“. Вижте, да не си изясняваме основни постулати от занаята, главният редактор е отговорен за 100% за политиката в изданието и за публикациите. Драго ми беше, Калоян Стоев беше тук.“
