Скъпи читатели, нека заедно да споделим радостта и гордостта от един повратен момент в професионалното израстване на създателят и главен редактор на Любословие.БГ Андрей Велчев, който стана доктор по политология. Пред аудитория от приятели колеги от журналистическата, комуникационна и академична общност и специални гости д-р Велчев, защити публично своята теза. Събитието се проведе на 29.06. 2015 г. (понеделник) от 18 часа в зала 500 Философски факултет към Философски факултет Темата на дисертационният му труд е:
Ролята на комуникациите за изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства.
Той беше зачислен като докторант на самостоятелна подготовка към катедра „Публична администрация”, през 2012 година. Дисертационният му труд беше обсъден и насочен за защита от Съвет на катедра „Публична администрация” на 23 февруари 2015 г., който прие и състава на научното жури: доц. д-р Татяна Томова,проф. д.п.н. Антоний Тодоров, доц. д-р Драгомир Генов, доц. д-р Антоанета Христова и доц. д-р Александър Маринов, който е и негов научен ръководител.
Нашата гордост, д-р Велчев открито споделя вижданията си за периода на учение по време на докторантурата: „Знам, че е традиционен ритуал при защита да се благодари за въпросите и критичните бележки на рецензентите, наистина съм искрено благодарен за тази добронамерена взискателност и критичност на всички фази от подготовката на дисертацията. Редица от тези въпроси подсилват мои намерения (или съмнения) относно по-нататъшната ми работа. Без колегиална критика науката е невъзможна и дори се опорочава”.
Първата група въпроси критични бележки засягат, най-общо казано, изследователските и приложни аспекти на идеята за изграждане на обществена съпричастност към ПЧП в българския контекст – защо не се включени примери с ПЧП у нас, има ли такива комуникационни програми, ако не биха ли могли да се въведат. Анализът на представените случаи от чуждестранната практика е приложим в български условия. Това обосновано заяви Андрей Велчев в отговорите си на зададените от журито въпроси. 
„Комуникационните програми за изграждане на обществена съпричастност са нещо качествено различно от стандартните похвати на ПР или политическата реклама, използвани при някои от тези български публично-частни миксове. В отговор на въпроса на доцент Томова дали разработеният модел на ефективни комуникации в процеса на публично-частните партньорства може да бъде въведен в българските административни практики, бих казал – може, но само ако тези, които взимат решения, проумеят необходимостта от обществена съпричастност, респективно, от насочени към нейното изграждане комуникационни програми. А за да се случи това, много важно е общностите, гражданите, въобще засегнатите страни да го изискват, да извоюват правото си да бъдат питани и зачитани в процеса на ПЧП”, заключи нашият главен редактор минути преди журито да му присъди образователна и научна степен „Доктор” с научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация).
Сред гостите бяха проф. Христо Матанов от СУ, Подполковник д-р Воденичарски преподавател по връзки с обществеността в катедра „Лидерство” ВА „Г. С. Раковски”, гл. ас. Д-р Евелина Стайкова от Департамент „Политически науки” на НБУ, Жени Кънева, психолог и журналист, бивши колеги на младия доктор от ЧЕЗ, преподаватели от Катедра „Публична администрация” в СУ, много приятели и негови близки.
В края на своя авотореферат младият учен изрази искрената си признателност към своя научен консултант доц. Александър Маринов и към рецензентите си проф. Антоний Тодоров и доц. Татяна Томова, с които го свързва дългогодишна съвместна работа в Нов български университет и в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Ето откъс от неговия текст-апел и поредица от искрени благодарности:
Благодарен съм на колегите – преподаватели, докторанти и студенти от специалност „Публична администрация” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, които ме приеха с академично и човешко гостоприемство и ми помогнаха да се включа пълноценно в научния живот на най-старото висше училище в България.
Благодарен съм и за постоянната и безрезервна помощ на моето семейство, което не просто ме подкрепяше в трудните моменти, но и заложи в мен истинския интерес и неотклонната вътрешна мотивация по пътя към знанието и любословието.Благодарен съм също и на колеги, с които през последната година издаваме медия, посветена на комуникациите, ролята им в изграждане на обществена съпричастност не само при стратегически публично-частни партньорства, но и в света на неотложна нужда на задълбочена експертиза в сферата на така популярните Пъблик рилейшънс, които не биха били задълб
очени, без да са част от цялостен комуникационен процес.
Благодаря на всички мои учители, които преди толкова години, носейки в себе си тази мечта – да изградят личности, я осъществяват чрез цялостната си отдаденост и любов! Благодаря на моите колеги, които са тук и сега, които вярват заедно с мен през всички години, че от тази мечта ще се случи нещо толкова добро и качествено като непрестанната нужда от търсене на новото!Благодарение на опита ми от тези години, от който продължавам да черпя и сега, откривам красотата около себе си, за да внуша на често обезверените читатели на „Любословие”, че тя съществува и може да бъде изобразена в силата на думите и делата, които стоят зад тях.
Наистина, благодарността е една от най-важните добродетели, които човек може да притежава.
Колегите, с които успяхме да организираме и работим за „Любословие” – медията за медии, бяха и са рамо до рамо с мен в създаването на безпрецедентен продукт, посветен на изследването на качествената професионална комуникация. Обсегът на тази нова медия, макар и специализиран, е широкообхватен – от политически тенденции до новини в областта на културата и хуманитарните науки. Заедно с редакционната колегия постигнахме платформа, предпазена от безусловна редакторска намеса, и сме имали честта да ни гостуват изтъкнати експерти по корпоративен и кризисен PR, а също и журналисти, научни работници и общественици.
Всички споменати важни хора за мен, всички носители на подкрепа и повярвали в мен, приобщавам към семейството си, защото чрез вас успях да догоня амбициите си за академична кариера, надявам се успешна занапред.
Поклон пред вас!
Моето запознанство с Андрей бе много интересно… запознахме се, докато задълбочено пишех своята магистърската теза. В онзи момент той ми показа светлината, даде ми посока и опресни научните ми мисли. Бях и съм възхитена от експертността, от готовността му да сподели своето знание и концепция, да помогне и насочи други свои колеги.Изключително горда съм с успехите на своя колега и смея да го нарека свой Приятел и съветник – д-р Андрей Велчев!
Поздравления от Мария Николчева и от целия екип на Любословие.БГ!
