1894 г. е открит най-знаменитият лондонски мост Тауър Бридж. Уелският принц Едуард (бъдещият крал) и неговата съпруга принцеса Александра тържествено откриват знаменитото съоръжение над река Темза.
През втората половина на 19 в. поради нарастналото автомобилно и пешеходно движение в района на лондонското пристанище в Ийст Енд възниква въпросът за строителство на нов мост източно от „Лондонския мост”. През 1876 г. е създаден комитет за решаване на проблема, който организира конкурс за най-добър проект.
През 1884 г. е обявен победителят и е взето решение за построяване на комбиниран подвижен и висящ мост, предложен от инженер Хорас Джонс След неговата смърт през 1887 г. строителството е оглавено от Джон Улф-Бари.
Мостът е построен в периода 1886-1894 г. от пет различни компании и 432 работници. Стойността на проекта е 1 184 000 британски лири (равностойни на 100 милиона през 2011 г.).
Пътното съоръжение е дълго 244 м и се състои от две кули с височина по 65 м., имитиращи готически кули. Те са свързани на най-горното ниво посредством две хоризонтални пешеходни пътеки. До тях се стига чрез стълби и асансьори вътре в кулите.
Под тях на по-ниско ниво преминава автомобилното платно, в нормален режим по него тече непрекъснат поток от коли. Тъй като височината под моста е само 8,6 м, в определени часове той се вдига, за да пропусне големи кораби. Опорните точки на сгъването на моста и операционните машини се намират в основата на всяка кула.
Първоначално мостът е боядисан в шоколадово кафяво. Сегашният цвят на моста датира от 1977 г., когато е боядисан в червено, бяло и синьо за сребърния юбилей на кралицата.
Вече 120 г. Тауър Бридж е визитна картичка на британската столица. Лондончани ласкаво го наричат „стоманен скелет в каменна риза”. От моста се открива великолепен изглед към града.
Най-близката станция на Лондонското метро е Тауър Хил, а най-близката гара на леката железница е Тауър Гейтуей.
1908 г. в Сибир е регистрирана огромна експлозия, която се предполага, че е предизвикана от падане на т.нар. Тунгуски метеорит. В 7.14 ч. местно време приблизително в географския център на Сибир избухва огромна експлозия с предполагаема мощност 10-40 мегатона тротилов еквивалент, която поваля дърветата в диаметър от почти 100 км. Изгорени са около 200 кв.км площ.
Това става в района на река Подкаменна Тунгуска на територията на днешния Красноярски край в Русия, на географската ширина на Санкт Петербург. Преди това жителите между басейните на реките Лена и Енисей наблюдават как през слънчевото небе откъм езерото Байкал от югоизток на северозапад преминава ярко огнено кълбо. Полетът на космическия пришълец завършва на 7-10 км височина с ослепително сияние от експлозия и невероятен гръм, чийто тътнежи се разпространяват на 1000 км.
Взривът със силата на мощен ядрен удар за щастие става над незаселена тайга, в противен случай жертвите можели да са милиони хора. Единственото по-близко селище на 65 км е Ванавара, районен център на Тунгуско-Чунския район на Евенкийския автономен окръг. Но дори и там хората са ужасени от счупените прозорци и падащи предмети в домовете им.
Най-близкото пасище на евенките се намира на около 20 км от епицентъра на взрива. Те разказват, че по-леките кучета са вдигнати във въздуха и са им загинали над 1000 елена. Пострадали са и те самите от взривната вълна.
Сред руското население в селата по Долна Тунгуска и Ангара настава паника. Фронтоваци от Руско-японската война мислят, че са пристигнали японци. Други очакват идването на Антихриста. Грохотът е толкова силен, че на Транссибирската магистрала близо до Канск машинист спира влака, защото остава с впечатление, че в композицията му е станал взрив.
Взривната вълна е регистрирана от обсерватории навсякъде по света. В течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето. Въздушният взрив предизвиква земетресение с магнитуд от 4,7 до 5 единици.
В първите денонощия от катастрофата почти навсякъде в Северното полукълбо – от Бордо до Ташкент и от бреговете на Атлантика до Красноярск са наблюдавани странни атмосферни явления: необичайни по яркост и оцветяване сумраци, светене на небето нощем, ярко сребристи много високи облаци (височина 80 км), дневни оптични ефекти – хало и венци около Слънцето.
Сиянието на небето нощем е толкова силно, много хора не можели да заспят. В много градове нощем можело спокойно да се четат вестници със ситен шрифт, а в Гринуич е фотографирано морското пристанище. Това явление продължава в течение на няколко нощи.
Катастрофата предизвиква колебания в магнитното поле, фиксирано в Иркутск и в германския град Кил. Магнитната буря напомня по своите параметри смущения в магнитното поле на Земята, наблюдавано след това при височинни ядрени удари.
Именно този ден в Антарктида е наблюдавано необичайно по форма и мощност полярно сияние, описано от английския полярен изследовател Шекълтън.
Изучаването на тунгуската катастрофа позволява да се видят всички екологически и геофизични последствия от падане на космически тела, да се направят изводи за възможните краткосрочни и по-далечни прогнози за последствията от подобни събития.
Факт е например, че на мястото на катастрофата като следствие става частична мутация на растенията, ускорява се растежът на дърветата, изменя се химическият състав и физическите свойства на почвата.
Природата на падналото в сибирската тайга космическо тяло и досега не е напълно ясна, както не е ясно за какви космически тела трябва да следят хората, за да се избегне повторение на катастрофата в населен район.
Поради слабия интерес (а и възможности) към такива събития по онова време първата експедиция, изпратена в района, е чак през 1927 г. и след нея следват много други. Не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
Съществуват много версии и откровени спекулации за причинителя на събитието: ядро на комета, кълбовидна мълния, взрив на облак от метан, ядрен взрив, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка, катастрофа на извънземен космически кораб и др. Най-вероятно обаче си остава предположението, че е паднал голям метеорит.
1934 г. в Нацистка Германия по нареждане на Хитлер се провежда политическа чистка сред членовете на Щурмабтайлунг. Акцията му е известна като „Нощта на дългите ножове” (или Пуч на Рьом). Повод за разправата е нелоялността на щурмоваците, начело с Ернст Рьом и подозрение в опит за преврат.
Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 г. В началото на 1933 г. броя им нараства от 600 000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва освен пистолети, и пушки и автомати. Лидер на СА е Ернст Рьом. При завземането на властта от Хитлер, в неговите речи все по-често изказва мнение за края на революцията, което щурмоваците не одобряват и започват открито да критикуват новите ръководители на Германия, за новия курс на управление, като решенията им се стрували недостатъчно революционни.
Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали „революционни” въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.
Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили, и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.
Още на 28 февруари лидерът на СА заявява, че само щурмовите отряди са истинската армия на национал-социализма, а регулярните въоръжени сили – райхсвер, трябва да се превърнат в тренировъчна организация. Министерството на отбраната да премине пълна реорганизация.
На 4 юни Хитлер се среща с Ернст Рьом, и в течение на петчасов разговор се опитва да го разубеди да се откаже от втора революция и да приеме условията на съглашението, избягвайки конфликт. Дни по-късно – 17 юни, вицеканцлерът Франц фон Папен произнася реч в Марбургския университет, в която предупреждава събралите се за възможна „втора революция”.
Така на 30 юни през нощта, съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен, където били арестувани от силите на СС. Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.
В реч пред Райхстага на 13 юли Хитлер докладва за акцията. Според доклада му са разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при „съпротива при арест”, и трима се самоубиват – общо 77 високопоставени нацисти. В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 г. е обявено, че в „Нощта на дългите ножове” са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.
1946 г. французинът Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж. Модел е красивата танцьорка от „Казино Париж” Мишел Бернардини. Тя разхожда изваяното си тяло по подиума, едва покрито от двете мънички парчета плат, и бързо убеждава всички, че за почивката по плажовете това е напълно достатъчно.
Ефектът на модното откритие е сравним по мощност с взрива на американската атомна бомба на едноименния атол в Тихия океан. Всъщност Реар кръщава бикините на острова, станал полигон за атомна бомба, именно защото очаква те да предизвикат истински бум. Очакванията му се оправдават и младото следвоенно поколение, жадно за свобода и свежи емоции, се влюбва в сексапилните „половинки”.
1971 г. при катастрофа с кола в прохода „Витиня” загиват легендарните футболисти от отбора „Левски” Георги Аспарухов и Никола Котков. Инцидентът става на 52-рия километър от София в 11.30 ч. На път за Враца колата им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата.
На 30 юни към 9.30 ч. Гунди пристига на стадион „Левски” в кв. „Подуяне”, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.
Усмихнати – Аспарухов с тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. се качват в бежовото „Алфа Ромео”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат и Аспарухов се съгласява и тръгват.
По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 м следи от гумите, но разстоянието не стига. редната част на купето се забива в резервоара на тежката машина. П колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне – нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят.
Георги Аспарухов-Гунди е наричан „Легендата на „Левски”. Роден в София през 1943 г. Дебютира в „Левски” през 1960 г. С „Левски” печели три шампионски титли: през 1965, 1968 и 1970 г. и четири купи на страната: през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за „Левски”, с които става голмайстор на страната за сезона.
Никола Котков е една от легендите на „Локомотив София”. Роден през 1938 г. в София. Двукратен шампион на страната през 1964 г. с „Локомотив” и през 1970 г. с „Левски”. Носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с „Левски”. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от „Берое”, който вкарва 31 гола.
Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите.
1971 г. екипажът на съветския космически кораб „Союз 11” загива при завръщането си на Земята. Корабът извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – „Салют 1”.
Полетът се осъществява от 6 до 29 юни 1971 г. с продължителност 23 дни 18 часа 21 минути и 43 секунди и 368 обиколки на Земята. На космодрума преди самия старт основният екипаж на космическия кораб е заменен с дублиращия в състав: командир – подполковник Георгий Доброволски, бордови инженер – Владислав Волков и инженер-изпитател Виктор Пацаев.
На 7 юни 1971 г. корабът се скачва с орбиталната станция Салют 1, където екипажът работи 22 дни. Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион”. На петия ден извършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют” здравословното състояние на тримата космонавти е добро.
На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11”. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз”. Тя работи определеното време и е изключена. От тоя момент връзката с тримата космонавти е прекъсната.
„Союз-11” се приземява плавно в определения район. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.
1977 г. разпусната е агресивната военна организация СЕАТО. Организация на договора от Югоизточна Азия (СЕАТО) е военно-политическа групировка, създадена по инициатива на САЩ. Договорът за нейното създаване е подписан през септември 1954 г., влязъл в сила през февруари 1955 г.
Началото на СЕАТО e положено с подписването от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините на 8 септември 1954 г. на договора в Манила. Документът, популярен и като Манилски договор, влиза в сила на 19 февруари 1955 г.
В съответствие с договора, участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия” в „района, обхванат от договора” против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури” и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия”.
Висш орган на СЕАТО е Съвет на министрите. Постоянен орган е Съвет на упълномощените с глава генерален секретар. На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници (Комитет за военно планиране). Щаб-квартирата е в Бангкок (Тайланд).
СЕАТО поддържа военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникват признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и със започналия процес на отслабване международното напрежение. Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 г. Пакистан напуска СЕАТО.
В обстановката на общо укрепване на позициите на прокомунистическите сили в Югоизточна Азия, породена от победата Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) във Виетнамската война (април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на 30 юни 1977 г.
2005 г. Испания легализира еднополовите бракове. Няколко години след това и Испанският конституционен съд потвърди законността на еднополовите бракове в страната, отхвърляйки жалба, в която се твърдеше, че според испанската конституция брак е само съюзът между мъж и жена.
Испанският парламент прие този закон през 2005 г., когато мнозинство имаше Испанската социалистическа работническа партия. Още тогава той разгневи влиятелната Римокатолическа църква, но според социологическите проучвания повечето испанци го подкрепяха.
