81 на сто от българските потребители на интернет ежедневно ползват мрежата, показаха данни на Google Consumer Barometer, събрани в периода януари март 2014-а и представени в края на миналата година. В анкетите са участвали хора от 47 държави. Проучването установи, че по честота и интензитет на онлайн присъствие България е на едно от високите места в класацията.
В мрежата най-често търсим информация по теми, които ни интересуват. Това е мотивът на 85 на :то от родните потребители. 81 процента пък са отговорили, че използват интернет „и за забавление“. 57 процента от българите заявяват, че ако някоя задача може да се свърши онлайн, те предпочитат да я свършат така. За 40 на сто от българите интернет е възможност да обяснят на останалите как да се справят с някой проблем, а за 29 на сто интернет е най-ценен с това, че в него могат да публикуват определено съдържание.
Нашите резултати са като тези на руснаците аржентинците и белгийците. Повече от нас ползват интернет потребителите – сърби и французи (82%), словенците и хърватите (83%), ирландците (84%), британците, унгарците и естонците (85%), испанците (86%), холандците и датчаните (88%), норвежците (89%), шведите (90%). Зад нас са австрийците, където ежедневно 76 на сто от интернет клиентите използват мрежата. В Италия процентът е 79, 3 Гърция – 80, а в Румъния – едва 73 на сто. Според проучването на Google Consumer Barometer в Европа най-малко са ежедневните потребители в Чехия – само 68 на сто от интернет потребителите.
Извън Европа положението е следното: в Южна Корея 97 на сто от абонатите влизат всеки ден в нета, в Япония – 95%, в Австралия – 87, в Китай – 84, в Индия засега само 48, а във филипините – 46 на сто. В Южна Америка лидер е Аржентина с 81 на сто, следвана от Бразилия – със 78 процента. В Северна Америка едва 79 на сто вършат ежедневно нещо в мрежата. В Канада съотношението се качва до 89 на сто, а в Саудитска Арабия – само с 3 процента по-малко. В Африка същото правят 60 на сто от потребителите в Кения, 67 – в Нигерия, и 59 на сто в ЮАР.
България е напред и в класацията на притежателите на мобилни телефони и устройства. Данните сочат, че 95 на сто от българите разполагат с мобилен телефон (поне един), а 4Я на сто – със смартфон. 51 на сто от от студентите на Google у нас са отговорили, че по-често влизат в интернет от компютъра си, отколкото от смартфона си, а 29% го правят по равно и от двете места. Едва 14 процента от хората 6 мрежата използват видимо повече мобилните си телефони. Данните сочат още, че 18 на сто от населението има само едно устройство, свързано с интернет, 18 на сто – две, 17 на сто – три, 12 на сто четири. Според Google 13 процента от българите имат по 5 устройства, през които хващат интернет
За сравнение в Румъния например 46 на сто имат смартфон. Със собствен компютър разполагат 60 на сто от румънците, а с таблет – 23 на сто.
В Гърция положението е почти като при нас. 95 на сто от гърците имат мобилен телефон, а за 53 на сто той е смартфон. 62 на сто от съседите имат собствен компютър, а 24 на сто таблет.
По притежание на личен лаптоп или компютър не ни превъзхождат нито корейците (68 на сто), нито турците (48 на сто). В САЩ 72 процента от жителите имат свой компютър, а 6 Бразилия – едва 32 на сто.
Различни стават цифрите в Япония и в Скандинавия. В тези региони над 90 на сто от хората притежават личен преносим или настолен компютър. Според Google Consumer Barometer обаче само 18 процента от японците имат собствен таблет.
Статистиката за Европа сочи, че в най-развитите държави съотношението смартфони към мобилни телефони все повече се измества в полза на умните устройства. Във Великобритания то е 71 към 92 на сто, в Холандия – 76 към 92, в Швеция 83 към 98. Същото е и съотношението в Южна Корея.
През миналата година международната общност Каути направи друго проучване: колко време българите прекарват онлайн. В него участваха 100 души в три възрастови групи. Групата на
18-25-годишните заяви, че прекарва в мрежата 2/3 от времето си извън съня
Най-младите отговориха, че използват интернет за развлечение и за работа, като по-голямата част от времето учениците и студентите прекарват в сайтове за игри и забавления.
Втората група (26-40 години) декларира, че прекарва около 1/3 от активното си време онлайн. Хората на тази възраст използват интернет основно за търсене на информация. В нея се наблюдава силен интерес към социалните мрежи, информационните сайтове, сайтовете за отдих и почивка, както и за търсене на работа.
Според Каути в мрежата най-пасивна е групата на над 45-годишните, които no-рядко използват интернет услуги. От мрежата по-възрастните очакват да се информират, да четат за политика и да търсят синоптични прогнози.
Любословие по Тема – стр. 22; 23
