Гергана Жулева е Изпълнителнен директор на Програма Достъп до информация.
Експертите от Програма Достъп до информация (ПДИ) провеждат серия от срещи в цялата страна, на които граждани, журналисти и служители в институциите могат да получат ценни съвети относно прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Такъв семинар се проведе и във Велико Търново. За целите на тези срещи, тенденциите в търсенето на обществена информация и измененията в ЗДОИ, разговаряхме с изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева.
– Г-жо Жулева, ПДИ организира срещи с журналисти и представители на институции във Велико Търново. Каква е целта на тези информационни дни?
– Ние провеждаме редовно такива срещи, за да можем да представяме резултатите от нашата работа в цялата страна. Смятаме, че опитът, който имаме в прилагането на Закона за достъп до обществена информация, както и на сходни закони в други страни, може да бъде полезен на гражданите, журналистите и представителите на институциите. Трябва да отбележа, че в държавите, имащи законодателство, регулиращо достъпа до обществена информация, имат държавна институция или независим орган, който се занимава с това да разяснява измененията в нормативната база, следи съдебната практика, решава казуси и обяснява и мотивира решенията си по тях. Докато по българския закон ние нямаме институция, която да контролира и да извършва някакъв надзор на прилагането на закона. И така се получи естествено, че нашата организация, която бе създадена през 1996 г., освен да предоставя правна помощ в казуси, когато хората търсят информация и да представяме заявителите в съда. Така че ние имаме все по-ясна картина по отношение на прилагането на Закона, практиката в институциите и в съда и смятаме, че това знание трябва да го разпространяваме в по-широк кръг от хора. Стремим се всичко това да го публикуваме и на нашата страница, но това не е достатъчно.
– Доколко тези срещи са полезни и за вас, като неправителствена организация?
– Полезни са и за нас, тъй като в отделните градове и региони, където пътуваме, винаги има някакви интересни неща, като казуси, на които хората търсят разрешение. Често това са много специфични и особени проблеми. Така че за нас тези срещи също са много интересни, дават ни вид обратна връзка с хората, които ползват Закона за достъп до информация. Позволява ни и да сверим доколко ние като неправителствена организация следваме правилно мисията си и това, което сме определили като стратегия за годината.
Променят ли се тенденциите по отношение на типовете информация, които се търсят най-често?
– Да, изменят се нещата. Имаше време, например, когато най-често се търсеше достъп до договори по обществени поръчки. С измененията в Закона от миналата година обаче се създаде ясно задължение възложителите на обществени поръчки да публикуват цялата информация, свързана с тези договори и плащанията по тях. Тук трябва да отбележа, че виждаме едно много добро изпълнение в това отношение, то е над 60% за годината. Преди под 2% от информацията по такива договори се публикуваше. Беше просто нещо невиждано и нечувано. Докато тази година вече имаме тази информация в интернет. И това е един добър пример за това, как постепенно с търсенето се променя и предлагането и законодателството се развива, като следва тази линия.
– През изминалите години развивахте доста широка кампания с цел да се стимулират хората да ползват информация чрез способите на ЗДОИ. Какво показват вашите отчети, увеличава ли се броят на заявленията?
– Ами броят на случаите, по които предоставяме правна помощ, е един и същ, те са някъде около 400 за година. Разбира се, през годините направихме много, за да улесним процеса при подготвяне на такива заявления. Издадохме наръчници, те вече имат четири-пет издания. В страницата ни има доста добре разказано как гражданите могат да търсят информация и да подготвят заявленията си. Идеята ни е те да се обръщат към нас вече на един по-късен етап, ако получат отказ. Много от институциите вече не отказват толкова често, колкото правеха навремето. Те също натрупаха опит, разви се и съдебната практика. Бих казала, че сега заявленията дори намаляват, защото интернет страниците се развиха и се качва много повече информация.
Между другото заявленията сега са по-сложни от преди. Обикновено гражданите, особено журналистите, са си направили труда да направят предварително проучване. Получили са информация от собствени източници, прегледали са публикуваната информация на страниците и в регистрите и исканията са им конкретно за информация, която няма как да получат по друг начин. Така че броят на заявленията пада, но пък те са написани по-добре. Подобна е тенденцията, която се наблюдава и в другите държави, които имат закони, сходни със ЗДОИ. Увеличават се консултациите по казусите, трябва вече да се прегледа повече информация, за да бъдат така написани, че да не се получи отказ.
– По време на срещата във Велико Търново отбелязахте, че служителите в институциите проявяват твърде малко инициативност по отношение на публикуването на информация. Т.е. те изнасят това, което законът ги задължава изрично да предоставят, но рядко нещо повече. Не е ли притеснителна тази тенденция?
– Не навсякъде е така, за щастие. И трябва да кажа, че аз разбирам и служителите, които са определени да отговарят в дадена институция по ЗДОИ. Защото това не е единствената тяхна длъжностна характеристика, те отговарят и за други неща и това е само една от вменените им функции. Ясно е, че и сред тях има хора, които искат да си вършат работата, но естествено, че само това не е достатъчно. Ако няма контрол и санкции, просто няма как да се получи. Има в социалната наука едно понятие „рационално невежество“. С други думи – защо да правиш нещо, ако няма да бъдеш наказан за неизпълнението му? Защо да си създаваш допълнително работа и допълнително грижи? Пак казвам, има хора, които искат да бъдат по-инициативни, но е очевидно, че когато става дума за администрация и държавни и общински служители, трябва да има ясно разписани правила и контрол върху тях. Не можем да разчитаме само на личната инициатива и добрата воля.
– Всъщност, с измененията в ЗДОИ се предвиждат мерки за контрол…
– Става дума само за санкции, и то твърде ниски. При това само по отношение на неизпълнение на активното публикуване. Но все още не се предвижда създаване на контролен орган, а това е много важно. Той трябва да бъде централизиран, независим и специализиран от типа на информационен омбудсман. И той трябва да работи по конкретни казуси. Към момента съдът разрешава случаите с жалби на граждани при отказ на заявление по ЗДОИ.. В други страни информационните комисари решават такива казуси, защото при тях подаването на жалба в съда е скъпо. При нас не струва чак толкова много, слава Богу, но не е само в това проблемът. Защото за координацията, за обученията, за съвети до администрацията във формата на общи правила е необходим държавен орган. Ние от Програма Достъп до информация сме неправителствена организация, нямаме властнически функции, не можем да контролираме и санкционираме. Да, опитваме се да разясняваме и подпомагаме както заявителите, така и администрацията, но не можем да налагаме глоби.
– Към настоящия момент в Парламента се обсъждат изменения в ЗДОИ. Какво касаят те и до какви промени ще доведат?
– Промените са свързани главно с въвеждането на Изменителна директива на ЕС относно повторното използване на информация от обществения сектор. Там има няколко важни неща. Първо, новата директива изисква да има яснота по отношение на цените за повторно използване на информация. Тук се касае за получаването на цели бази данни с информация, регистри и т.н. Втората част е да се публикува информация в машинно-читаеми формати, така че тя да може лесно да се използва с други цели, различни от тези, за които е създадена. Примерно за търговски цели, за анализи и т.н. Това разширява възможностите на ИТ-бизнеса, тъй като позволява да ползва тези масиви от данни в специализирани софтуерни продукти. Това е една нормална и често използвана практика в много други страни. При нас имаше твърде много неясноти по отношение на нея и чрез проекта за изменение нещата до голяма степен се „избистрят“. Другите промени в него, които не са свързани с директивата, касаят разширяване на информацията, която се предоставя по ЗДОИ, както и кръгът на субектите, които са задължени по този закон.
– Консервативен ли е българският закон спрямо законодателството, регулиращо достъпа до информация в другите държави в Европа?
– Мога да кажа, че ние сме на едно много добро ниво. Преди време, наши колеги от две неправителствени организации започнаха преглед на всички закони, регулиращи достъпа до обществена информация в света. Към момента те са над 100, като се започне от най-стария шведски закон от 1766 г. и се стигне до най-новите. Когато нашият закон се обсъждаше през 1998-2000 г. имаше едва 14 страни с такова законодателство. Точно по това време беше „бумът“ на приемането на такива закони и ние бяхме едни от първите. Първата страна от бившия соцлагер, която прие такъв закон, беше Унгария през 1992 г. При нас той бе включен в законодателната програма през 1998 г. и се прие през 2000 г. Тогава още нямаше международни стандарти, наложени от такива организации като Съвета на Европа. Имаше само две препоръки, а сега вече имаме Конвенция, съществува регламент на ЕС относно достъпа до официални документи. Стандартите се развиват, а българският закон е сред първите 50 в рейтинга на законодателството за достъп до информация. Така че българският закон е сравнително добър и с очакваната нова промяна мога да кажа, че сме в крак със стандартите
– Участваха ли експерти от ПДИ при изработката на последния законопроект за изменение на ЗДОИ?
– Да, ние бяхме поканени в експертната група по изготвянето на законопроекта в Министерството на транспорта, участвахме активно във всички заседания на тази група. Естествено, не всичко, което ние предложихме, се прие. На мен обаче ми хареса духът, в който работихме, имаше доста ожесточени дискусии. Ясно се видя, че хората и представителите на различни групи в обществото са наясно какво искат и не се отнасят формално към тези въпроси. Участвахме и в общественото обсъждане, опитваме се и на тези срещи в страната да кажем какво предстои. Сега трябва проектът да мине през три комисии в НС, после ще се гласува на първо четене. След това ще има още едно обсъждане между двете четения, така че всеки, който иска да даде своето мнение, може да го направи.
Дата: 25.05.2015 10:48
Източник: Янтра днес – стр. 6
Експертите от Програма Достъп до информация (ПДИ) провеждат серия от срещи в цялата страна, на които граждани, журналисти и служители в институциите могат да получат ценни съвети относно прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Такъв семинар се проведе и във Велико Търново. За целите на тези срещи, тенденциите в търсенето на обществена информация и измененията в ЗДОИ, разговаряхме с изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева.
– Г-жо Жулева, ПДИ организира срещи с журналисти и представители на институции във Велико Търново. Каква е целта на тези информационни дни?
– Ние провеждаме редовно такива срещи, за да можем да представяме резултатите от нашата работа в цялата страна. Смятаме, че опитът, който имаме в прилагането на Закона за достъп до обществена информация, както и на сходни закони в други страни, може да бъде полезен на гражданите, журналистите и представителите на институциите. Трябва да отбележа, че в държавите, имащи законодателство, регулиращо достъпа до обществена информация, имат държавна институция или независим орган, който се занимава с това да разяснява измененията в нормативната база, следи съдебната практика, решава казуси и обяснява и мотивира решенията си по тях. Докато по българския закон ние нямаме институция, която да контролира и да извършва някакъв надзор на прилагането на закона. И така се получи естествено, че нашата организация, която бе създадена през 1996 г., освен да предоставя правна помощ в казуси, когато хората търсят информация и да представяме заявителите в съда. Така че ние имаме все по-ясна картина по отношение на прилагането на Закона, практиката в институциите и в съда и смятаме, че това знание трябва да го разпространяваме в по-широк кръг от хора. Стремим се всичко това да го публикуваме и на нашата страница, но това не е достатъчно.
– Доколко тези срещи са полезни и за вас, като неправителствена организация?
– Полезни са и за нас, тъй като в отделните градове и региони, където пътуваме, винаги има някакви интересни неща, като казуси, на които хората търсят разрешение. Често това са много специфични и особени проблеми. Така че за нас тези срещи също са много интересни, дават ни вид обратна връзка с хората, които ползват Закона за достъп до информация. Позволява ни и да сверим доколко ние като неправителствена организация следваме правилно мисията си и това, което сме определили като стратегия за годината.
– Променят ли се тенденциите по отношение на типовете информация, които се търсят най-често?
– Да, изменят се нещата. Имаше време, например, когато най-често се търсеше достъп до договори по обществени поръчки. С измененията в Закона от миналата година обаче се създаде ясно задължение възложителите на обществени поръчки да публикуват цялата информация, свързана с тези договори и плащанията по тях. Тук трябва да отбележа, че виждаме едно много добро изпълнение в това отношение, то е над 60% за годината. Преди под 2% от информацията по такива договори се публикуваше. Беше просто нещо невиждано и нечувано. Докато тази година вече имаме тази информация в интернет. И това е един добър пример за това, как постепенно с търсенето се променя и предлагането и законодателството се развива, като следва тази линия.
– През изминалите години развивахте доста широка кампания с цел да се стимулират хората да ползват информация чрез способите на
ЗДОИ. Какво показват вашите отчети, увеличава ли се броят на заявленията?
– Ами броят на случаите, по които предоставяме правна помощ, е един и същ, те са някъде около 400 за година. Разбира се, през годините направихме много, за да улесним процеса при подготвяне на такива заявления. Издадохме наръчници, те вече имат четири-пет издания. В страницата ни има доста добре разказано как гражданите могат да търсят информация и да подготвят заявленията си. Идеята ни е те да се обръщат към нас вече на един по-късен етап, ако получат отказ. Много от институциите вече не отказват толкова често, колкото правеха навремето. Те също натрупаха опит, разви се и съдебната практика. Бих казала, че сега заявленията дори намаляват, защото интернет страниците се развиха и се качва много повече информация. Между другото заявленията сега са по-сложни от преди. Обикновено гражданите, особено журналистите, са си направили труда да направят предварително проучване. Получили са информация от собствени източници, прегледали са публикуваната информация на страниците и в регистрите и исканията са им конкретно за информация, която няма как да получат по друг начин. Така че броят на заявленията пада, но пък те са написани по-добре. Подобна е тенденцията, която се наблюдава и в другите държави, които имат закони, сходни със ЗДОИ. Увеличават се консултациите по казусите, трябва вече да се прегледа повече информация, за да бъдат така написани, че да не се получи отказ.
– По време на срещата във Велико Търново отбелязахте, че служителите в институциите проявяват твърде малко инициативност по отношение на публикуването на информация. Т.е. те изнасят това, което законът ги задължава изрично да предоставят, но рядко нещо повече. Не е ли притеснителна тази тенденция?
– Не навсякъде е така, за щастие. И трябва да кажа, че аз разбирам и служителите, които са определени да отговарят в дадена институция по ЗДОИ. Защото това не е единствената тяхна длъжностна характеристика, те отговарят и за други неща и това е само една от вменените им функции. Ясно е, че и сред тях има хора, които искат да си вършат работата, но естествено, че само това не е достатъчно. Ако няма контрол и санкции, просто няма как да се получи. Има в социалната наука едно понятие „рационално невежество“. С други думи – защо да правиш нещо, ако няма да бъдеш наказан за неизпълнението му? Защо да си създаваш допълнително работа и допълнително грижи? Пак казвам, има хора, които искат да бъдат по-инициативни, но е очевидно, че когато става дума за администрация и държавни и общински служители, трябва да има ясно разписани правила и контрол върху тях. Не можем да разчитаме само на личната инициатива и добрата воля.
– Всъщност, с измененията в ЗДОИ се предвиждат мерки за контрол…
– Става дума само за санкции, и то твърде ниски. При това само по отношение на неизпълнение на активното публикуване. Но все още не се предвижда създаване на контролен орган, а това е много важно. Той трябва да бъде централизиран, независим и специализиран от типа на информационен омбудсман. И той трябва да работи по конкретни казуси. Към момента съдът разрешава случаите с жалби на граждани при отказ на заявление по ЗДОИ.. В други страни информационните комисари решават такива казуси, защото при тях подаването на жалба в съда е скъпо. При нас не струва чак толкова много, слава Богу, но не е само в това проблемът. Защото за координацията, за обученията, за съвети до администрацията във формата на общи правила е необходим държавен орган. Ние от Програма Достъп до информация сме неправителствена организация, нямаме властнически функции, не можем да контролираме и санкционираме. Да, опитваме се да разясняваме и подпомагаме както заявителите, така и администрацията, но не можем да налагаме глоби.
– Към настоящия момент в Парламента се обсъждат изменения в ЗДОИ. Какво касаят те и до какви промени ще доведат?
– Промените са свързани главно с въвеждането на Изменителна директива на ЕС относно повторното използване на информация от обществения сектор. Там има няколко важни неща. Първо, новата директива изисква да има яснота по отношение на цените за повторно използване на информация. Тук се касае за получаването на цели бази данни с информация, регистри и т.н. Втората част е да се публикува информация в машинно-читаеми формати, така че тя да може лесно да се използва с други цели, различни от тези, за които е създадена. Примерно за търговски цели, за анализи и т.н. Това разширява възможностите на ИТ-бизнеса, тъй като позволява да ползва тези масиви от данни в специализирани софтуерни продукти. Това е една нормална и често използвана практика в много други страни. При нас имаше твърде много неясноти по отношение на нея и чрез проекта за изменение нещата до голяма степен се „избистрят“. Другите промени в него, които не са свързани с директивата, касаят разширяване на информацията, която се предоставя по ЗДОИ, както и кръгът на субектите, които са задължени по този закон.
– Консервативен ли е българският закон спрямо законодателството, регулиращо достъпа до информация в другите държави в Европа?
– Мога да кажа, че ние сме на едно много добро ниво. Преди време, наши колеги от две неправителствени организации започнаха преглед на всички закони, регулиращи достъпа до обществена информация в света. Към момента те са над 100, като се започне от най-стария шведски закон от 1766 г. и се стигне до най-новите. Когато нашият закон се обсъждаше през 1998-2000 г. имаше едва 14 страни с такова законодателство. Точно по това време беше „бумът“ на приемането на такива закони и ние бяхме едни от първите. Първата страна от бившия соцлагер, която прие такъв закон, беше Унгария през 1992 г. При нас той бе включен в законодателната програма през 1998 г. и се прие през 2000 г. Тогава още нямаше международни стандарти, наложени от такива организации като Съвета на Европа. Имаше само две препоръки, а сега вече имаме Конвенция, съществува регламент на ЕС относно достъпа до официални документи. Стандартите се развиват, а българският закон е сред първите 50 в рейтинга на законодателството за достъп до информация. Така че българският закон е сравнително добър и с очакваната нова промяна мога да кажа, че сме в крак със стандартите
– Участваха ли експерти от ПДИ при изработката на последния законопроект за изменение на ЗДОИ?
– Да, ние бяхме поканени в експертната група по изготвянето на законопроекта в Министерството на транспорта, участвахме активно във всички заседания на тази група. Естествено, не всичко, което ние предложихме, се прие. На мен обаче ми хареса духът, в който работихме, имаше доста ожесточени дискусии. Ясно се видя, че хората и представителите на различни групи в обществото са наясно какво искат и не се отнасят формално към тези въпроси. Участвахме и в общественото обсъждане, опитваме се и на тези срещи в страната да кажем какво предстои. Сега трябва проектът да мине през три комисии в НС, после ще се гласува на първо четене. След това ще има още едно обсъждане между двете четения, така че всеки, който иска да даде своето мнение, може да го направи.
