* Международната скулптурна среща „Freeдом“ се проведе за първи път като основно събитие в календара на Международния фестивал за съвременно изкуство Contempo 7. Тази година фестивалната програма включи 15 различни събития в над 10 арт локации с участието на близо 70 творци от три континента. Организатор на Contempo е фондация „Рая Георгиева“, чиито основни цели са да съхранява паметта за творчеството на художничката Рая Георгиева /1978-2009/, да подкрепя и дава възможност на младите творци да реализират идеите си, да създаде сцена за творчески диалог и експерименти.
Всички снимки в тази публикация са предоставени от фондация „Рая Георгиева“. Автор е Александър Николов, фотограф в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
Когато идвате във Варна, всички нови девет скулптури в дърво и камък, ще виждате в парковете на града. Сред тях ще намерите и своята любима. Аз вече имам една, но не бих разказала коя е и с какво спря погледа и стъпките ми, защото отвъд проектите и разговорите с авторите им, във всяка една идея видях посланието за пътеките в живота. Да помним кога тръгнахме и къде мечтаем да стигнем. Мечтаем, не искаме…
Представям участниците във „Freeдом“ с техните проекти, както и с думите за живота в изкуството, разказани по време на работа сред много дървени стърготини и доста прах. 
ПАОЛО ВИВИАН, Италия
„Ставам човек, когато съм художник“, представя себе си в кратка визитка Паоло Вивиан – артистичен директор на „Freeдом“ и участник. Паоло гостува във Варна за втори път, след като преди година представи в България скулптури, обекти и инсталации, изследващи колективната памет. За тематична линия на своята изложба тогава бе избрал „Градина на паметта“. Казва, че обществото бързо забравя и не само затова в произведенията си поставя акцент върху човека и неговата способност да запомня.
„Хоризонтали и вертикали“ е проектът, който избирате за Варна? Каква е идеята…
Смисълът, който влагам в проекта си като послание към публиката, е лесен за възприемане. Използвам двата символа на женското и мъжкото начало, които се пресичат и така в скулптура от дърво илюстрирам връзката и в самото общество. Връзката на два елемента, на два живота, които пресичаме в общуването, в социалната сфера. Ето например по хоризонтала вървим, когато гоним кариера, правим пари, грижим се за живота в ежедневието си, обаче това не ни е достатъчно. Ние съществуваме и във вертикала, когато развиваме духа в себе си. В проекта „Хоризонтали и вертикали“ правя опит да намеря и постигна баланс между двете начала, за да не се клатушка произведението, а и животът ни, наляво и надясно. Не е лесно да излезеш от хоризонтала. При мен това се получава, когато творя и създавам, и в този смисъл ние като творци сме благословени в постигането на този баланс, но в същото време мога да кажа, че сме и прокълнати. „Прокълнат“, но в положителен аспект на тази дума, защото ако не създавам изкуство, аз се разболявам.
Живеете и работите основно в Тренто, Италия. В отношение към скулптурата можете ли да сравните Тренто и Варна…
Не намирам обща връзка. Тренто е средновековен град, планински, архитектурата е свързана с тази среда и е исторически определена. Варна е морски град и близостта до морето го прави много отворен. Харесвам вашия град. Предлага ми различен свят, в който се чувствам добре. А иначе за връзката… Хората са тези, които създават отношенията между два града, не историята или архитектурата.
Избрахте ли място за Вашия проект във Варна? Знаете, всички скулптури от тази среща предстои да бъдат инсталирани в градските градини?
Творбата ми е вдъхновена от атмосферата във Варна. Представям си я експонирана в Морската градина, възможно най-близко до морето. Дори и климатът да не го позволява, мястото й е до водата. Идеалната позиция би била тази, в която долната част на работата да е на хоризонта, а вертикалната да създава ъгъла с него. Би било съвършено.
НИКОЛАЙ НИНОВ
Скулпторът Николай Нинов е артистичен директор на „Freeдом“, като поема цялата организация по гостуването на българските автори в срещата. Във форуми като този вижда подкрепа за изкуството, което ще остави следи и след нас:
„Крайно време е това да се случва постоянно и в България, защото когато говорим за съвременна градска скулптура, има какво още да се желае. Бихме могли да постигнем много повече и това е една от целите на подобни срещи, както и на форума във Варна. Не случайно се включих и като участник, и като организатор, тъй като живея във Варна и искам градът ни да се развива. Виждам, че може и има потенциал да се случва повече от това, което сега имаме като естетизирана градска среда. Например малките общини, организирайки симпозиуми дори и в по-малък мащаб, постигат насищане на градската среда със съвременна и модерна скулптура, отговаряща на времето, в което живеем. Разбира се, не трябва да забравяме и скулптурата, която носи историческата ни памет“.
Вашият проект по време на тази среща… Композиция, дърво. Разкажете повече за идеите, които имат място в изкуството на Николай Нинов…
Реших да работя с дърво. Много ми се работеше с голям камък, но часовете в университета, точно в момента, определиха избора ми. Последните две-три изложби са от дърво. От дървен труп правя това, което ме вълнува – отношението „човек-природа“, за да не забравяме откъде тръгваме. Общо взето съпоставям нещата. Понякога използвам и цвят. В една от изложбите всички произведения бяха боядисани. От самия дървен труп, който е в суров вид и без да се бели кората, е извадена една чиста, лъскава, полирана и боядисана форма в контрапункт на това, което съществува в природата. Това беше и идеята – колкото и по-добре да го направим, дървото е най-красиво в естествения му вид. С времето боята се напуква и обелва, и се получава отхвърляне на изкуственото от естественото. За мен няма значение с какво ще работя, двата материала ги обичам много: с камък работих дълго време и подредих 7 изложби от 14 самостоятелни; последните години работя предимно в дърво, а до края на тази година съм планирал изложба в дърво, камък и метал.
ЦВЕТОСЛАВ ХРИСТОВ – ЦУПИ
Цветослав Христов – Цупи, ръководител на Катедра „Скулптура“ в Националната художествена академия, създава за Варна скулптурна композиция в дърво и за нея споделя: „За моя проект мога само да разкрия, че е близък до вълнението на хората, общуващи директно с морето. Едно усещане, което сякаш стои между Хемингуей и Андерсен“.
Как се променя през годините представата за скулптурата у младите Ви колеги?
Студентите като млади автори имат интерес към неконвенционалните форми и към всичко онова, което се случва и следва в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Разбира се базовите познания превръщат този интерес в продължително занимание, а не в стихийна любов към изкуството. Идеята е любовта да остане във времето. Това е нашата роля като техни преподаватели. Процентът на студентите, при които интересът към скулптурата е наследствен, т.е са деца на творци, е 0.5 процента в статистиката. Много повече са децата, приети в Академията от средни художествени училища. През последните години отчитаме и друга тенденция – интерес към специалността от страна на ученици, завършили езикови гимназии. Очевидно става въпрос за друго поколение, по-чувствително – то е контрапункт на силата и агресията. Сред студентите, които учат „Скулптура“, момичетата са повече от момчетата и смея да кажа, че са по-добри. В последните 15 години момичетата промениха представата за скулптурата, а и цялолостното отношение към това изкуство. Като че ли със своята по-фина природа те облагородиха по особен начин скулптурата и тя стана по-чувствителна, фина и интелигентна.
А как се промени Вашата представа?
За мен тя никога не е била силова. Това е изкуство за интелигентни хора. Непрекъсното обновление е дори на собствения интерес; едно постоянно развитие, независимо колко високо си начетен с познанията за историята на скулптурата от Египет до днес.
Скулптурното изкуство се развива на територията на Запада, но докато там сега са в инерция, ние имаме ново и динамично търсене. За общуването с материала мога да кажа, че това е задължително, но не като налудничав диалог, а като усещане. Само тогава творецът няма съмнения и колебание. Всички други неща, свързани с математика и геометрия, носят много познание, но човек се уморява и пренасища. Онова е суха материя, а природата никога не е скучна, тя е живата материя. И ако усетиш средата, в която твориш, ще композираш материала по най-добрия начин и ще го превърнеш в изкуство.
РУМЕН ДИМИТРОВ – ПОПА
Проектът на Румен Димитров – Попа е наречен „Дъжд“. Не е специално мислен за Варна, но е интерпретиран в средата, конкретна за града. В самото начало идеята е била за стол. Стол за великани, висок близо 4 метра и поставен в Морската градина. За този стол необходимият материал е дъб. Ползвайки топола за участието си във Варна, Румен Димитров – Попа създава „Дъжд“ – синхронизирани капки от небето до земята.
За участията си в различни скулптурни срещи разказва:
„От известно време насам България започва да стои много добре, когато говорим за организацията на скулптурни срещи. Самият аз, от 2012 г. насам, организирам скулптурен симпозиум „Art Nature“ в с. Габровци, близо до Велико Търново. Той е ежегоден и вече има три успешни издания, произведенията от които са инсталирани в природата. И това е нещо, което досега го нямаше в България – огромни инсталации извън града. На много места по света, където съм бил, се правят огромни инсталации и се обособяват скулптурни пътеки, където хората имат възможност да се отделят не просто от градската суматоха, но и да се насладят на изкуството сред природата.
Скулптурни симпозиуми с международно участие са утвърдена практика и имат традиция в Англия, Франция, Германия, също в страни от Азия. В Китай те преминават като съревнование с много добър награден фонд. Мога да кажа, че съм половин кореец. В Корея имам над 10 събития. Ще ви разкажа за едно биенале в Бусан – вторият по големина град в Корея след Сеул. В рамките на Sea Arts Festival, на плажа на Бусан, 20 автора от цял свят инсталират свои творби. Получава се интересна и различна изложба в много голям мащаб. Всяка работа е огромна. Корея е една от страните, в които творците имат добри възможности. При тях има и закон, подкрепящ хората, които правят изкуство. Ако даден инвеститор реши да строи, 1 процент от парите отива за автора на скулптурите на входа или за художника на картините. Да си представим какво е 1 процент при строителството на 20-етажна сграда“.
Какво бихте посъветвали онези ваши млади колеги, които утвръждават себе си?
На младите си колеги, които сега започват да търсят възможности, бих дал един съвет… Нека първо да намерят себе си като автори, след което да кандидатстват с проекти в цял свят. Това е отворено пространство и е толкова лесно да намериш нови възможности в мрежата, да бъдеш участник в тях. Проект след проект ще намерят и утвърждаване, но първо да намерят автора в себе.
И къде Румен Димитров – Попа се намери като автор?
Къде се намерих аз ли? В Балкана… В Дупини до Велико Търново. Основахме и движение със същото име, което утвърдихме на българската и на световната арт сцени. Днес „Дупини“ е част от световното номадско движение „Art Nature“. Намерих се за първи път, когато се докоснах до естественото състояние на материалите в природата. В това село имам и камък, и дърво, и тишината на природата.
РАДОСЛАВ РАДЕВ. Радослав Радев и Петър Мравилников работиха по проекта „Пламък“ на Рая Георгиева (1978 -2009).
„Радослав Радев е преподавател в Хуманитарната гимназия във Варна. Страхотен каменоделец, истински. Неговият занаят се упражнява от много малко хора днес. Радо работи и обработва камъка с ръцете си.“ Думите са на Николай Нинов. От тях започна и споделянето на спомена за училище, което единствено на Балканите, продължава да учи учениците на стар и добър занаят – обработка на камък. Един спомен за техникума в с. Кунино, Врачанска област.
Как в различните години оценявате интереса на своите ученици към скулптурата?
Учениците в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна имат интерес към скулптурата от години. Средата подпомага този интерес. Базата за работа е добра – ателие по скулптура, всички материали, които сега са им необходими. Имат глина, етюди, модели, стативи и атмосфера. Имат и страх от материали, които не са ползвали преди, но това е нормално.
Всички материали са лесни, стига да отговарят на идеята на автора. С камък работя от 70-та година на миналия век. Звучи да е било отдавна. Беше отдавна. В моето начало и аз имах страх. Спомням си, когато отидох да кандидатствам в техникума в с. Кунино. Пътувах с баща си, за да се запиша. За първи път се качвах на влак. От онези с парен локомотив. Бях страшно впечатлен от красотата на Искърския пролом, непрекъснато бях на прозореца и попивах всяка гледка по пътя. Майка беше приготвила за път една бяла риза и когато слязох на гарата, тя вече беше черна. От парния локомотив. Отиваме след това с татко да подаваме документите за изпита. Това е единственият техникум на Балканите за художествена обработка на камък – техникума в с. Кунино. И сега още го има. Миналата година, на Панаира на занаятите във Варна, ученици от това художествено училище демонстрираха занаята и за мен бе вълнуващо и приятно преживяване. Върна ми много спомени… Докато подавахме документи, започна да се гърми. Над техникума, на голяма кариера взривяваха варовиковите скали. В двора се разхвърчаха камъни и баща ми вече започна да мисли дали да не ме прибере у дома. Така започна моята среща с камъка. За него като материал мога да кажа, че на пръв поглед само изглежда неподатлив на обработка. Не е нужно да влагаш голяма борба, на това уча и учениците си. Уча ги първо да докоснат и усетят материала, за да знаят къде и как да го „ударят“. Най-важно е да намерят формата в камъка и деликатно да я следват.
В скулптурната среща участвам с проекта на Рая Георгиева – „Пламък“. Срещнах сестра й Дора, заедно споделихме тази идея като общо желание. Имах чувството, че така и Рая е между нас. С мечтата си тази среща да я има.
ЕМИЛ БАЧИЙСКИ
Скулпторът Емил Бачийски също е сред участниците в първото издание на Международната скулптурна среща. За Варна създава „Вълна“…
„Аз и повечето колеги в тази среща сме участвали в много други симпозиуми в странати и по цял свят. Моето лично убеждение е, че работата на скулптора трябва да е съобразена с конкретното място и поради тази причина свързах своя проект с морето. Това е Варна за мен, харесвам я много. В детските си години често гостувах тук в дома на чичо си. От 15 години не бях идвал и днес откривам града с различен поглед.
В скулптурите публиката може да види не само форма и послание, но и да разпознае характер. Характерът на автора е неговият личен творчески стил. Аз обичам да комбинирам различни материали, но нямам любим. Стремя се всички да ми бъдат любопитни и да ми дават еднакви възможности за търсене и на идеи, и на форми.
Има един възрастен каменоделец – доайен в България; някъде около 80-годишен и може би най-добрият у нас. От него знам, че няма лош камък, а лош майстор. Всеки материал по някакъв начин определя крайния резултат. Идеята има различен живот при използването на два различни материала, дори да са от две различни дървета“.
КОНРАД РИШ, Германия
Конрад Риш пристигна във Варна за първи път, воден от желанието да участва в симпозиум и среща на скулптори от различни държави, провокиран от мисленето за „freedom“. В проекта си използва дърво и метал.
„Когато научих за симпозиума във Варна, бързо взех решение върху идеята, с която да участвам. Това е композиция от дърво, свързана в една дума с Черно море, но символно натоварена с мечтите ни. Нарекох я „Черна роза“. Защо черна… Навсякъде съществуват бели рози и ги виждаме непрекъснато в природата, но черната роза е синоним на вълшебство, на магия. Тя изразява нещо специално, което не съществува около нас, но към което се стремим. За първи път съм в България и във Варна, и тук ми харесва. Възможността да работя в ателие на входа на Морската градина ми позволи всеки ден да бъда близо до морето. В изработването на скулптурни форми работя и с дърво, и с камък, и със стъкло. Обичам да ползвам различни материали и не мога да избера любим. Дървото ми харесва, защото е топъл материал, от друга страна обаче камъкът е извън времето. Той е не толкова податлив на климатичните условия и има повече памет. Каменната скулптура има много дълъг живот“.
ГИРТС БУРВИС, Латвия
Гиртс Бурвис създаде скулптура от камък – „Докосване“. Скицира идеята и знае, че този проект ще носи послание старо колкото света. Послание за вечността.
„Докосване е идея, скицирана специално за Варна. Това е история за вечността, нали и камъкът е вечен. В този „неунищожим“ материал влагам символно смисъла за безграничното пространство на духа. Ние сме неразривно свързани чрез енергията, но на различни нива. В скулптурата, която създавам, човешките фигури виждате като негатив в камъка. Така изразявам връзката на човека с природата. Времето, поколенията, вътрешните ценности. Всичко това е динамично, но и формира нашата памет. И това е мистерия, не само история. Мога да кажа, че моята връзка с камъка като отношение на автор към материала, с който работя, е като дискусия за паметта. Обичам камъните, които морето изхвърля. Носители са на толкова много разкази, изваяни в различни форми не от нас – скулпторите, а от времето. За първи път съм тук. Харесвам атмосферата, която градът има, и ще се върна. Ще се върна отново, и като автор, защо не и със самостоятелна изложба, и като турист.
ПЬОТР БИЕС, Полша
За Варна полският скулптор Пьотр Биес е подготвил кратък сюжет като покана за туризъм. Ще я публикува в колонката, която пише всяка седмица за печатно издание в града, в който твори и живее. В Закопане.
„Това е седмичник, който се чете не само от сънародниците ми в Полша, но и от поляците в Чикаго. Обичам да разказвам за нещата, които ме усмихват. Във Варна например, докато работих по камъка и бях целият в прах, при нас дойде един мъж, представи ни се, разказа за своите пътувания до Полша. Не мина време и ни донесе подарък – домашна ракия. Каза, че е сливовица. Хубав подарък. Ето за този човек ще разкажа. Ще напиша, че Варна е прекрасно място за гостуване на чужди автори, защото тук има много галерии.
Всичките ви колеги в тези десет дни работиха, следвайки свободата като отправна точка на идеята в своите проекти. Но само Вие наричате творбата си „Freedom“…
Създадох моята скулптурна творба в камък. За първи път в биографията си на скулптор реализирам проект на тема „Свобода“. Не е лесно. Не поставя граници, но отваря врата за онези въпроси, които ме вълнуват и чиито отговори не са лесни. Свободата свързвам с историята и разбира се с личното усещане на огромното значение на това да бъдеш свободен. В моя камък ще видите криле… Свободни са птиците, и ангелите.
Б.а. В работни ателиета по време на скулптурната среща ученичка от Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна признава: „В тази творческа работилница получих много съвети и ще запомня всяка дума. Искам да пробвам всичко, което това изкуство дава като възможност. Не само харесвам скулптурата, обичам я“.
Харесвам скулптурата още повече след срещите с нея във „Freeдом“. И дъжда обичам… И докосването… И връзката с природата… И вълните на морето… И да живея в края на хоризонтала и да се изкачвам нагоре по вертикала… И да усeщам себе си свободна… И животът ми да се върти като колело… И да помня мечтите на другите, и да откривам и себе си в тях… И да видя някога черна роза… Това са точно девет истории за Freeдом. И за Contempo.
