В съвременното общество нараства ролята на библиотеките, дигитализацията и опазването на културно-историческото наследство. Затова настоящата международна конференция е изключително ценна за обмен на идеи и опит в областта на библиотечно-информационните технологии. Това каза зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева при откриването на Международната конференция „Предизвикателството да си сътрудничим в дигиталната ера“, чийто домакин е фондация НАБИС и се подкрепя от фондация „Америка за България“. По думите й инициативата дава възможност да се запознаем с международните постижения в тази сфера и да почерпим опит за стимулиране и разширяване дейността на библиотеките. „Целта на Министерството на образованието и науката е училищната библиотека да осигурява библиотечно-информационното обслужване и да гарантира свободен достъп до информация до различни документални източници в библиотечния фонд и в глобалната мрежа с цел изграждане на навици за четене и компетентности за търсене и ползване на информация“, допълни зам.-министър Кастрева.
Международната конференция се провежда за четвърти път и е едно от най-престижните събития в тазгодишната Национална библиотечна седмица, която се провежда между 11 и 15 май. Гост-лектори са директори на някои от най-големите европейски и американски библиотеки и библиотечни консорциуми. Организаторът на форума – фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен онлайн каталог на академичните библиотеки в България, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
Карл Форцхаймър откри събитието и поздрави екипа на фондация НАБИС за успешното развитие на проекта и за постигнатите резултати.
Днес сме заедно, за да обменим опит, да се поучим от онези, които са по-напреднали от нас, да споделим своите грешки и да разкажем за добрите си практики. Световният опит е показал, че проблемите се решават чрез обединение, заяви по време на конференцията Събина Анева – изпълнителен директор на фондация НАБИС. „Представените институции са доказали ефективността си и са получили държавна подкрепа. Нашата цел е това да се случи и в България“, подчерта Събина Анева.
„Дигитализацията създава допълнителна стойност, която може да бъде инвестирана в развитие на културните институции. Европейската комисия трябва да инвестира повече в информационната инфраструктура, защото не е достатъчно да има добри пътища или достъп на всеки до електричество.“, заяви Антонела Фреза, директор на консултантска фирма за европейски проекти Promoter (Пиза). Според нея до момента е направено много в процеса на дигитализация, но вече е време дигитализираните данни на културни обекти да бъдат използвани отново по най-добрия начин, за да отключат своя бизнес потенциал и да доведат до ускорено икономическо развитие.
Участниците в конференцията дискутираха участието на доброволци в процеса на дигитализация, начините и възможностите за използване на дигитализираното културно наследство. Акцент беше поставен върху сътрудничеството на местно и глобално ниво в дигиталната ера. Един от съветите за успешно сътрудничество е, че то трябва да бъде „колкото може по-централизирано, но и по-локално“, според директора на австрийската библиотечна мрежа (OBVSG) Волфганг Хамедингер. По думите му този модел работи в библиотечната мрежа на Австрия, където членуват 89 отделни институции.
Академичните библиотеки са подложени на бърз преход от печатни към електронни и дигитални материали, което сериозно въздейства върху очакванията на изследователите и студентите в качеството им на читатели на академична литература. В същото време, облачните технологии, мобилните приложения, социалните мрежи и т.н. стават все по-важни и изместват традиционните модели на обслужване, включително и в академичните библиотеки. Това заяви Йо Радемакерс, директор на белгийската библиотечна система (LIBIS). Според него библиотекарите се адаптират към тези промени, а доставчиците на библиотечни услуги им помагат в това отношение. По тази причина LIBIS напоследък е разработила цяла гама от нови услуги, които дават на библиотеките нови възможности.
Възможностите на библиотеката да бъде дигитална ко-лаборатория представи директорът на Нюйоркската обществена библиотека Ан Торнтън. Според нея докато библиотеките решават проблеми, свързани с управлението на данни, разработването на продукти, удовлетворяващи потребителите и инфраструктурните нужди, имаме възможността да мобилизираме приятелите си от технологичната общност за сътрудничество с нас. Тя представи няколко приложения, които позволяват доброволци да се включат в дигитализацията.
Ричард Овъндън, директор на Бодлеанската библиотека в Оксфордския университет, акцентира върху конкретни примери от сътрудничеството на Бодлеанската библиотека с други институции в Оксфорд на локално и глобално ниво – от споделеното съхранение на данни до каталогизацията. Той сподели предизвикателствата около международни проекти, свързани с дигитализацията, и ги илюстрира с примери от скорошни инициативи с участието на библиотеки от САЩ, Италия, Германия и Китай. Овъндън обърна внимание и на сътрудничеството в дигитализацията в рамките на Великобритания със специален акцент върху обединените усилия около електронното депозиране.
