Д-р Веселин Герев, психиатър, в интервю за Радио “Фокус” – Пловдив, за синдрома на “емоционалното прегряване”, като бич на съвременните работещи хора и начина да съхраним психиката си, в напрегнатото ежедневие
Фокус: Д-р Герев, какво представлява синдрома на “емоционалното прегряване”?
Д-р Веселин Герев: „Бърнаут” синдромът е описан за първи път в САЩ преди около 10 години, когато в Европа слушахме за него се отнасяхме с неглижиране, но дойде време той да засегне и хората на Стария континент. В буквален превод “Бърнаут” означава прегряване, а може да се тълкува и като побъркване. В следствие на това, че има някакви проблеми и изпълнява служебните си ангажименти човек се претоварва до степен, която разстройва психиката. Следват затруднения в справянето с ежедневните задължение, което допълнително натоварва психиката и го изнервя. Това може да доведе до две фази – на депресия или агресия. Понякога много лек и незначителен дразнител може да изкара този човек от равновесие и да го накара да направи агресивни или автоагресивни действия. Важното е, че той напълно осъзнава действията си, но се получава късосъединителна реакция, която е свързана именно с прегряването.
Фокус: Вие, казвате, че не е възможно, човек, които е в такова състояние, да не си дава сметка, какво е направил?
Д-р Веселин Герев: Той си дава сметка. Това е лошото, че той е вменяем и дееспособен, но взрива в главата, който настъпва, свързан с емоционалното прегряване, води до една мощна гръмотевица, която може да е във всякаква посока.
Фокус: В случая с акушерката, от преди няколко дни, има ли сиптоми на “емоционално прегряване”?
Д-р Веселин Герев: Акушерката, обвинена в насилие над новородено, има всички симптоми на синдрома на така нареченото “емоционално прегряване”. Тя е преживяла голяма психотравма със загубата на съпруга й, след което и се е наложило да издържа две големи деца, за което е работила на две места. Нормално е това ежедневно натоварване да доведе до “Бърнаут синдром”. Това ежедневно претоварване тотално разстройва циркалните ритми на психиката и вкарва в “Бърнаут синдрома”. Човешката психика е настроена така, че има нужда освен от работа и от свободно време, приятни занимания и достатъчно сън. Прекаленото натоварване води до липсата на достатъчно почивка, което докарва човека до прегряване. Аналогичен е случаят и с пилота, който уби над 140 души преди около месец, това, което се знае за него е, че той се е лекувал от този синдром. Никой обаче не признава, че в нискобюджетната компания, която няма достатъчно кадри, се лети по 10-14 часа на ден.
Фокус: Има ли професии, които са предразположени, към това емоционално прегряване?
Д-р Веселин Герев: Всички професии са предразположени – навсякъде, където се работи извън нормата. Мои пациенти с “Бърнаут” са лекари, адвокати, журналисти, учители, но и обикновени работници. Много полицаи и военни също имат този синдром.
Фокус: Какви са симптомите, как да ги разпознаем?
Д-р Веселин Герев: Първите симптоми са свързани с постоянно покачващото се вътрешно напрежение, трудното заспиване и постоянното премисляне на ситуации от работния процес. Другият момент е ниската самооценка, затруднения със справяне с ежедневните неща, което допълнително го напряга.
Фокус: В повечето случаи хората с такъв синдром навреме ли идват при Вас или са позакъснели?
Д-р Веселин Герев: В повечето случаи всеки чака да му мине. Хората идват във фаза, в която от нервно напрежение са преминали в депресия. Като гледам по телевизията акушерката, обвинена в побой над малкото бебе, тя в момента е в депресивен ступор. Тя е толкова изчерпана, че, за да се докара до това състояние са нужни между 3 и 5 години, не става за два дни. За това аз обвинявам и системата, при която, високо квалифициран труд е ниско заплатен и на тези хора им се налага да работят на няколко места. Има и много хирурзи, които работят в по няколко болници, а това води до огромно натоварване, няма как това да свърши добре. Затова аз съм радетел за бавния начин на живот. Това е движение, което е подето в САЩ, преди няколко години в следствие на това, че много хора психясват от “Бърнаут” синдрома. За съжаление в нашето общество няма профилактика за такива състояния, ние маркираме готов проблем. Жертва на това сме всички ние, като общество.
Даниела ТАНЕВА