Как думите да са достатъчни, когато не са. В повечето си текстове аз адмирирам за видимост на истинското неподправено поведение и умение да бъдем самите себе си, да запазим чисто детския поглед, защото повярвайте това е гарантът за истинска свобода. Мога уверено да споделя, че имам прекрасни приятели, едни изключително усмихнати и ведри хора, които винаги са готови да се впуснат в приключение. Без много планове и излишни изтощителни организации, нужно е само доброто желание. Не е трудно да си подаряваме подобни мигове на наситени с усмивки и изпълнени с щастие сърца.
За мое съжаление признавам, че времевият ресурс е много ограничен не само за мен, но и за много любими хора от обкръжението ми и имам усещането, че с приятелите си започнах да се виждам и срещам само пътувайки, но емоциите които съпреживяваме са носител на уникален заряд и незабравими спомени.
Невероятно е каква сила имат пътуванията и особено, ако приятната компания се увеличава прогресивно. С нетърпение очаквам всяко следващо пътешествие, защото това е моят заряд. Особено, когато изненадите нямат край 🙂 Съвсем случайните срещи с приятели спътници ме изненадват и радват много. Или аз познавам много хора, или светът наистина е много малък. Това не е просто поредното пътуване, а приключение с хора, които умеят да оценят и видят с мен „невидимата” красота.
…
Ранна дъждовна софийска утрин ме огорчава, че ще гостуваме на съседна Сърбия при лошо климатично време. Но късметът е на страната на позитивните пътешественици и слънцето започва да ни се усмихва и да ни следва. Няма да си позволя да подмина да напомня на всички за красивото синьо небе, което повярвайте ми е много специално. Спомням 
си по време на дългия си престой във Великобритания така ми липсваше. Точно нашето синьо, наситено с играещи си, придобили причудливи форми и отключващи фантазията, бели облаци.
Вероятно всеки пътувал до сръбските земи в съседство, отнети несправедливо български територии, е изпитвал противоречиви чувства на горчивина от силата на несправедливото „открадване” на принадлежалото ни. Да отидеш на гости в твоята земя, която всъщност не е твоя, защото законът на неправдата е решил така. Но бързо прогоних тези мисли, за да не помрачавам съзнанието си в този хубав слънчев ден.
За жалост всеки отправил се към Сърбия вероятно се е сблъскал с едно доста дълго чакане на митниците. Така бяхме посрещнати в съседство. Разбира се разговорите, звънкият и заразителен смях не биха могли да бъдат заместени и помрачени. Вече пътуваме и мисля как да споделя с всички това което изпитвам … преминаваме чудни скалисти тунели, които ни карат да притаим дъх и пореден поклон пред величието на природата. Призовавам всички хора да открехнат в себе си точно тази чувствителност към тази наистина съвършена естествена красота, да се усми
хват и да създават контакти с весели спътници.
В Погановския манастир сме. За мен той е разположен китно в планинска прегръдка. Единствено река Ерма с бързите си шептящи води сгушено минава до манастира. Изключителното присъствие на святост и старинност присъстват. Много можем да мислим и анализираме сградата, наречена храм. Но за мен няма съмнение, че за всеки отворил сърцето и душата си, изпълнен с чисти помисли и искреност, тези места притежават магнетизъм и специална енергия. Едни вековни каменни масивни зидове, уникални стенописи, представящи сцени от Светото писание. Това и още много вижда всеки един посредством съзерцание върху всяка една стена в храма.
Разбира се няма да съм аз, ако не закъснявам и за пореден път не съм се разсеяла и впоследствие изостанала. Но нямам вина, че красотата е навсякъде и как да не се поддам и да я подмина бързо. Точно тези закъснявания бяха приятен повод да се запозная с група млади студенти, също като мен в надпревара с времето. С изключително ясно заявени очаквания и готови да запалят искрата на борбеното непримирие с несправедливостите, или ясно долових гражданската култура на бъдещите журналисти. С удоволствие се ангажирахме за едно отворено сътрудничество в перспектива.
Следващата пленителна дестинация, успяла силно да ме впечатли е Суковският манастир. Отново пищни иконописи, но тук за мен интересен факт е красивото присътвие на синия цвят с ясна символика, отпращаща към небесата. И разбира се, докато аналитично обсъждам наблюденията следва случайна намеса на артистична личност, която се опитва да ме опровергае в ясно изразените сини цветове. Разглеждаме заедно професионалните снимки и печеля съгласие. Но се наведох на размисъл, касаещ стенописите в храмовете. Мисля си за пищността на златните цветове, които богато присъстват в немалка част от стенописите и алюзия за какво е тя… Колко интересно и непредсказуемо е човешкото съзнание.
Усетих с цялото си същество присъствието на святост и сакралност, тъй като тези храмове са образци на църковното изкуство. И според мен място, където наистина можеш да разкриеш най-съкровените си мисли. Убедена съм, че всеки от нас носи святата вяра в себе си, но под влияние на независещи от нас фактори я подтискаме някъде неосъзнато. Защото все пак именно тя разказва за доброто и злото и вечната борба помежду им. Да се върнем към чистите ценности и да погледнем с доброта към живота, защото той е дар. И може би това е едно изпитание, на което не знаем, че сме подложени, да грешим, волно или неволно… и в това изпитание може би ключът е вярата, неподправеното добро и загърбеното зло.
Автор: Мария Николчева
