Търновското въстание от 1835 година представя в мобилна изложба „Велчовата завера и историческата памет” Регионален исторически музей – Велико Търново, съобщават от Регионалния исторически музей. Тя е експонирана в пространството пред Факултета по Изобразително изкуство по повод 180 години от събитието, поставило началото на организирано революционно движение, и 80 години от откриването на паметниците „Велчова завера” и „Майка България”.
Чрез снимки, биографични данни и карти изложбата показва участници и водачите ня революционното съзаклятие Велчо Атанасов и капитан Георги Мамарчев и местата за подготовка в Плаковския и Преображенския манастир. В експозицията могат да се видят проектите на паметници за Велчовата завера и Войните за национално обединение и материали, отразяващи отбелязването на годишнините след Освобождението.
Куратори на изложбата са д-р Светла Атанасова, Димитър Харбалиев и Тодорка Недева. Подготовката на бунтовната завера, останала в историята с името на един от ръководителите Велчо Атанасов, започва непосредствено след приключилата руско-турска война от 1828-1829 г. В българските земи се изграждат два бунтовнически центъра. В Силистра е замислено и подготвено въстание от кап. Георги Мамарчев и Васил х. Вълков.
В Търново начело на съзаклятниците застава Велчо Атанасов – Джамджията. От бунтовното движение са обхванати и околните на Търново селища Трявна, Габрово, Дряново и Горна Оряховица, а в Елена подготовката се ръководи от х. Йордан Кръстев – Брадата. Средище на бунтовниците е Плаковският манастир. В разгара на приготовленията, участниците в заверата са предадени на турските власти от еленския чорбаджия х. Йордан Кисьов.
Ръководителите са заловени в Търново, в Плаковския манастир и в Елена. Част от тях: Велчо Атанасов, х. Йордан Брадата, Димитър Радев, Иванаки Йонков, Георги Станчев, Никола Гайтанджията и други са обесени ( 5/ 17 април 1835 г.). Като руски поданик Капитан Георги Мамарчев е отведен в Цариград и след височайшата заповед е изпратен на заточение в Мала Азия в Иконион.