Смяната на изпълнителната власт у нас е съпроводена от ритуал със задължителен атрибут – обещанията. Новите управляващи публично се кълнат, че ще бъдат „по“ от отиващите си. По-отговорни, по-мобилизирани, поборбени, по-открити.
После виенското колело на властта се завърта,
висши чиновници биват сваляни, други качвани. Без обяснения за гражданите. Така било редно, казват с половин уста поредните властници, с което пренебрежително „чукват“ прозрачността по носа и я пращат в миманса. Сетне го правят отново и отново. Този спектакъл гледаме от години и знаем наизуст как свършва – в съдебните зали, където най-упоритите отстояват правото да бъдат информирани.
От 2000 г. в страната действа Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), въвеждащ изисквания за активно публикуване на данни, решения и документи от държавните органи. Направеният преглед от Програма Достъп до информация (ПДИ) на интернет страниците на 544 институции на изпълнителната власт тази година сочи, че всички те вече са представени в мрежата. Информацията, която без изключение публикуват, е свързаната с наименованието, адреса, телефона и звеното си за контакти с граждани. Почти толкова масово – 93,2% от одитираните институции, публикуват структурата на администрацията си. Следващата информация, която също с лекота е обявена, се отнася до услугите (86%), които предоставят ведомствата, списъците с нормативни актове (84%), функциите на институцията (80,7%) и нормативната база, определяща с какво тя се занимава (78,3%). Не се заблуждавайте обаче. Всички тези данни са безопасни и не крият рискове за чувствителната психика на чиновниците.
Процентите на откритост рязко падат до 52,8%, когато трябва да се публикуват индивидуални актове – заповеди и решения. Тревожното е, че в списъка на неспазилите (47,2%) законовото изискване четем имената на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСлК), агенциите по вписванията, по заетостта, обществените поръчки, Българската агенция за инвестиции, Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), държавните агенции за бежанците, за българите в чужбина, за закрила на детето, Главната инспекция по труда, изпълнителните агенции по лекарствата, по околната среда, и шест министерства – на вътрешните и на външните работи, на образованието, на културата, на спорта, на енергетиката, Националният статистически институт (НСИ), Националната агенция за приходите (НАП), Националната здравноосигурителна каса(НЗОК).Сред изброените има институции, чиято работа е фокусирана и влияе пряко на живота на гражданите.
Липсата на публичност на заповедите и решенията им допълнително вгорчава нелекото им съществуване.
Ситуацията става още по-неприятна, когато проследим как ведомствата улесняват българите в правото им да се информират. На 65,8% от интернет страниците на институциите присъства изискваната от закона секция „Достъп до информация“. В 34,2% обаче такава няма. Сред неизпълнителните се нареждат 8 агенции „Митници“, АПСлК, по вписванията, по заетостта, за обществените поръчки, за бежанците, Комисията за финансов надзор, министерствата на земеделието и на правосъдието, Националният осигурителен институт (НОИ), Съветът за електронни медии (СЕМ) и самият Министерски съвет. Само 50% публикуват данни за звеното, което приема заявления по ЗДОИ, а това е допълнително препятствие за търсещите достъп до информация.
Обещанията за прозрачност съвсем изпадат в зоната на здрача, когато става въпрос за финанси. От 544 институции по-малко от половината – 219, публикуват бюджетите си, а годишните финансови отчети – 114. Отчет за дейността на институциите българите могат да прочетат за 138 от ведомствата. Как гражданите да имат доверие на изпълнителната власт, след като тя крие как и за какво харчи публичните средства, събирани от всеки един от нас?
Само 32,5% от администрациите публикуват декларациите за конфликт на интереси на задължените лица, а списъци с категориите информация, класифицирана като служебна тайна, са на страниците едва на 13,8% от институциите. Сред най-ревностно пазената информация е тази за разсекретените документи. Такава може да се открие само при четири институции – Агенцията за държавна финансова инспекция, Министерството на финансите, община Челопеч и областната администрация на В. Търново.
Дори и формално институциите да са изпълнили на 100% изискванията на закона за активно публикуване на информация, а те не са, отношението на администрацията към гражданите и правото им да се информират най-добре се вижда в отговорите на подадени заявления по ЗДОИ. Екипът на ПДИ тази година е изпратил 543 заявления по електронен път, с които иска предоставяне на заповед за определяне на служител по ЗДОИ в съответната институция и копие от длъжностната му характеристика. В законоустановения 14-дневен срок отговарят 332 от администрациите. 96 отговорят с просрочие, а 115 въобще не отговарят. Сред тях са ДКЕВР, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, АОП, агенциите за социално подпомагане, за българите в чужбина, за закрила на детето, по горите, по лекарствата, общините Плевен, Хасково, Царево, Шумен, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Несебър и др. От министерствата 10 просрочват отговорите си средно с по около седмица, Министерството на спорта отговаря на 32-рия ден, а Министерството на енергетиката – на 41-вия ден. МВР изобщо не отговаря.
Откритост? Прозрачност? Или спазване на закона? Може, ама някой друг път. Сега – тишина. Така или иначе, санкции няма, а обещанията на политиците са сякаш само сиренце в капана за наивници.
Дума – стр. 17; Снимка: lenobl.ru
