Междунораден ден на хумора. Отбелязва се в различни страни по света. Една от легендите за зараждането му е свързана с Франция и времето на Луи 14-ти Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април.
На тази дата в Америка бизнесменът от Ню Орлианс Оливър Полък създава знака на долара. Първите американски долари са пуснати в обращение в САЩ във вид на сребърни и златни монети със знак $. В съответствие с американското законодателство върху американските пари могат да бъдат поставяни портрети на известни американци, но след тяхната смърт.
През 1875 г. за първи път в английския вестник “Таймс” е публикувана седмична метеорологична прогноза.
В САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус (1890). През 1891 г. френският художник Пол Гоген се преселва на о. Таити, Полинезия, където създава повечето от известните си произведения.
1903 г. – създаден е футболният клуб “Атлетико” Мадрид.
На 1 април са родени: писателят Николай Василиевич Гогол, японският актьор и продуцент Тоширо Мифуне („Шогун”).
2014 г.
Мощно землетресение с магнитуд 8,2 разтърва крайбрежието на Чили и предизвиква двуметрово цунами.
2013 г.
Новият министър-председател на Джибути е Абдулкадер Камил Мохамед.
2012 г.
В Мианмар се провеждат парламентарни избори. За първи път в тях участва нобеловата лауреатка за мир от 1991 г. и лидер на опозицията Аун Сан Су Чи. През изминалите 22 години тя изкарва под домашен арест годините на управлението на военната хунта.
В Москва движението „За честни избори“ провежда протестната акция „Бял площад“ срещу фалшификациите по време на президентските избори. Участниците в протеста се опитват да проникнат на Червения площад с бели ленти, но са спрени от полицията. Около 85 човека са арестувани. Сред задържаните има и журналисти. Руските власти не дават официално обяснение за закриването на Червения площад.
В Мали метежниците туареги превземат град Тимбукту в северната част на страната.
2009 г.
Хърватия и Албания стават членове на НАТО.
2007 г.
Световната банка одобрява заем от 10 млн. долара за подпомагане на икономическия растеж на Албания. Заемът е за срок от 20 години с 10-годишен гратисен период. Парите са предназначени за подобряване на инвестиционния климат в частния сектор, за подобрения в здравеопазването, социалното осигуряване и водите, както и в мениджмънта на публичните финанси.
1987 г.
Американецът Стивън Нюман от Бетел, Охайо, завършва започнатото точно преди четири години околосветско пътешествие. По време на него Нюман изминава пеша 36 200 км и посещава 20 страни на пет континента.
1982 г.
Подписан е план за научно и културно сътрудничество с Гърция за периода 1982- 1984 г.
1979 г.
Иран е провъзгласен за Ислямска република. В края на XIX и началото на XX в. страната изпада в полуколониална зависимост от Великобритания и Русия, които я окупират за периода 1941-1946 г. Реза шах Пахлави е принуден да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който се задължава да отстъпи Азърбайджан на СССР. През 1963 г. Мохамед Реза шах Пахлави започва мащабни реформи, които водят до разпри с духовенството и през 1978 г. е въведено военно управление. Около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни се формира опозиционно движение. Аятоллах Р. Хомейни се завръща в Иран през 1979 г., след като шахът напуска страната. Хомейни незабавно спира реформите и обявява Иран за ислямска република, а себе си – за пожизнен религиозен водач. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран, в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения. Аятоллах Хомейни умира на 4 юни 1989 г. С. А. Хаменей е избран за негов наследник. През 1992 г. парламентарните избори в Иран са спечелени от ислямистите.
1960 г.
САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен спътник.
1940 г.
В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.
1939 г.
САЩ става първата държава в света, признала официално режима на Франко в Испания. Генералисимус Франциско Франко Баамонде управлява Испания като диктатор. Той завършва пехотна академия. След това участва в колониалните войни на Испания в Африка и е командир на Чуждестранния легион. От 1934 г. е началник на главния щаб на сухопътните войски, а по-късно става и командир на испанския корпус в Мароко, Африка. Франко организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили Франко налага диктатура- провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Той става вожд на Испанската фаланга- организация на националистическите сили, същевременно е председател на министерския съвет и върховен главнокомандващ на държавата. През 1947 г. прокарва закон за наследството на престола съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.
1914 г.
Румънският парламент приема закон, който въвежда системата „мирие“ в Южна Добруджа и стъпва върху тълкуване на османското законодателство, без да признава 35-годишното българско управление. Една трета от земите трябва да бъде предадена на държавата или стойността им трябва да бъде заплатена на държавата.
1906 г.
Подписана е Международна конвенция за защита на птиците. Денят се отбелязва като Международен ден на птиците.
1903 г.
Създаден е футболният клуб “Атлетико” Мадрид.
Клубът е основан първоначално като филиал на „Атлетик“ Билбао. В периода 1936 г. – 1947 г. се нарича „Атлетико Авиасион“. Испанският футболен отбор е шампион през 1940, 1941, 1950, 1951, 1966, 1970, 1973, 1977 и 1996 г. Носител на купата през 1960, 1961, 1965, 1972, 1973, 1976, 1985, 1991, 1992 и 1996 г. Носител на КНК през 1962 г., финалист за КНК през 1963 и 1986 г., финалист за КЕШ през 1974 г., носител на Междуконтиненталната купа през 1974 г. (играе на мястото на отказалия се носител „Байерн „). Едни от най-изявените играчи на клуба са: Замора, Бен Барек, Вава, Коляр, Пейро, Аяла, Санчес, Футре, Фильол, Шустер, Любо Пенев, Мартин Петров. По-известни треньори на Атлетико са: Хеленио Херера, Ото Глория, Макс Меркел, Радомир Антич, Ариго Саки. Отборът играе с екип от фланелки с червено-бели вертикални райета, сини гащета и бели чорапи. Прякорът на отбора е дюшекчиите. Футболните си срещи провеждат на стадион: „Висенте Калдерон“, който разполага с 70 000 места за зрители. От. 1977 г. президент на клуба е ексцентричният строителен предприемач Хесус Хил. През 2000 г. изпада във втора дивизия.
1901 г.
В Червено море потъва турския кораб “Аслана”, загиват 180 човека.
1891 г.
Френският художник Пол Гоген се преселва на о. Таити, Полинезия, където създава повечето от известните си произведения.
Пол Еужен Анри Гоген е френски живописец, постимпресионист. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ в. – върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: „Видение след проповед“ (1888 г.), „Жълтият Христос“ (1889 г.), „Жена, държаща плод“ (1893 г.).
1890 г.
В САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус.
1875 г.
За първи път в английския вестник “Таймс” е публикувана седмична метеорологична прогноза.
В. Таймс е основан през 1785 г. Издава се в Лондон от компанията “Таймс нюспейпърс лимитид”. Често издателската политика е съгласувана с ръководството на Консервативната партия на Великобритания.
1778 г.
Бизнесменът от Ню Орлианс Оливър Полък създава знака на долара.
Първите американски долари са пуснати в обращение в САЩ във вид на сребърни и златни монети със знак $. В съответствие с американското законодателство върху американските пари могат да бъдат поставяни портрети на известни американци, но след тяхната смърт.
На тази дата са родени:
1920 г.
Роден е Тоширо Мифуне – японски актьор и продуцент. В киното влиза през 1946 г. През следващата година се снима при учителя си Кадзиро Ямамото “Времето на новите дракони”. Първия си успех постига в “По тази страна на сребърния хребет” (1947 г.). Творческото му сътрудничество с Куросава започва с “Пияният ангел”. Ролята му във “Вратата Рошомон” (1951 г.) го утвърждава и по света като водещ актьор на японското кино. При Куросова Мифуне се снима още в “Идиот” (1951 г.),”Седемте самураи” (1954 г.), “Записки на живия” (1955 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “На дъното” (1957 г.), “Колкото е по-зле човек, толкова по-добре спи” (1960 г.). Талантът на Мифуне се разкрива в динамични приключенски филми, критикуващи феодалните традиции и самурайския морал- “Мусаси Миямото” (1954 г.) и “Телохранителят” (1961 г.). Връх в творчество му е “Червената брада” (1965 г.). През 1966-1967 г. той построява собствена студия, след като през 1963 г. основава компанията “Мифуне про”. През 70-те години се снима в тв “дзидигеки” (исторически филми) в своята студия. Режисира и “Наследството на 500 000” (1963 г.). Снима се още в “Животът на Михомацу” (1958 г.), “Геният на джудото” (1964 г.), “Най-дългият ден на Япония” (1967 г.), “Изпитание на човечността” (1977 г.), “Заговорът на клана Ягю” (1978 г.), “Невидимата връзка” (1982 г.), “Спи Рюку” (1983 г.), “Смъртта на майстора на чая” (1989 г.), “Агагук” (1991 г.). Мифуне е един от най-често сниманите японски актьори в САЩ и Англия. В тези страни той се изявява във филмите: “Голямата награда” (1966 г.), “Ад в Тихия океан” (1968 г.), “Червеното слънце” (1971 г.), “Битката при Мудей” (1975 г.), “1941” (1979 г.), “Шогун” (1980 г., тв сериал), “Инчон” (1981 г.), “Предизвикателство” (1982 г.), “Шогунът Майеда” (1990 г.), “Сянката на вълка” (1993 г.), “Невеста по снимка” (1994 г.), “Дълбока река” (1995 г.).
1905 г.
Роден е Олег Петрович Жаков – руски актьор. Учи в киношколата към ФЕКС (фабрика за ексцентрични актьори) и в Лениградския техникум за сценични изкуства (завършва през 1929 г.). Изпълнява епизодични роли във филмите „Шинел“ (1926 г.), „СВД“ (1927 г.), „Новият Вавилон“ (1929 г.). Най-добрите му изяви са в „Седемте смели“ (1936 г.), „За Съветската родина“ (1937 г.), „Блатните войници“ (1938 г.), „Мъжество“ (1939 г.), „Подводна лодка Т-9“ (1943 г.), „Нашествие“ (1945 г.). Играе още в „Депутатът от Балтика“ (1937 г.), „Великият гражданин“ (1938-1939 г.), „Мисия в Кабул“ (1970 г.), „Край езерото“ (1970 г.), „Фронт без флангове“ (1975 г.), „Фронт зад фронтовата линия“ (1978 г.), „Девойката и Гранд“ (1982 г.), „Горещо лято в Кабул“ (1983 г.).
1905 г.
Роден е Еманюел Муние – френски философ, представител на персонализма. Получава философско образование в духа на бергсонизма и посвещава първото си сериозно изследване на Шарл Пеги. В края на 20-те години прекъсва изследователските си занимания в полза на обществената активност. Основава сп. “Еспри” (“Esprit”, 1932) – теоретичен орган на френските персоналисти. В основата на учението на Муние стои идеята за абсолютната ценност на личността. Той рязко разграничава понятията “личност” и “индивид”. Като цяло неговият персонализъм представлява разновидност на католическия модернизъм. Разделяйки общата с екзистенциализма теория за “въвличането”, той смята, че личността не е “захвърлена” в света, не е враждебна към него, а е разумна и като такава е включена в света и го преобразува според своите морално-политически стремежи. През 1947 г. Муние издава книгата “Увод в екзистенциализма” .
1887 г.
Роден е Леонард Блумфийлд – американски езиковед. Основните му трудове са в областта на романо-германската лингвистика. Първи Блумфийлд прилага сравнително-историческия метод към описването на езици с полисинтетичен строеж (индианските). Той изучава езици от Югоизточна Азия и Северна Америка. Според него предмет на изучаване е поведението, а не съзнанието. Представителите на американската дескриптивна лингвистика доразвиват много от теоретичните постановки на Блумфийлд.
1862 г.
Роден е Антон Стефанов Митов – български художник, професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918 г.), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910 г.). Завършва Флорентинската академия (ученик е на Чиерамфи), професор е в Рисувалното училище в София (и един от неговите основатели). Редактира заедно (с И. Мърквичка) сп. “Изкуство”, илюстрира “Под игото”, “Утро в Банкя”, “Нова земя”. Картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло”, “Св. Климент”, “Златари”, “Пловдивска джамия”, “Вършитба в Пловдив”, “Селянки в София” и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата”.
1815 г.
Роден е княз Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен Бисмарк – германски общественик, политик и държавник. Той е основател и пръв райхканцлер на Германската империя. През 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. През 1851-1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. През 1859 г. Бисмарк е пруски посланик в Русия, след което заема същата длъжност и във Франция. От 1862 г. е министър-председател и министър на външните работи. Той успява са създаде силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. Води три успешни за Прусия войни – с Дания – 1864 г., с Австрия – 1866 г. и Франция 1870-1971 г. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм – за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика той смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел води политика на сближение с Русия. На Берлинския конгрес 1878 г. Бисмарк е председател. През 1882 г. той сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз. Автор е на „Културкампф“. През март 1890 г. подава оставката и излиза в пенсия.
На тази дата умират:
1968 г.
Умира Лев Давидович Ландау – руски физик, професор в Московския университет (1947 г.), академик (1946 г.). Роден е на 22 януари 1908 г. в Баку. През 1927 г. завършва Ленинградския университет и специализира при Н. Бор (1927 г.). Работи в различни области на физиката: магнетизъм, свръхпроводимост, физика на твърдите тела, атомните ядра и елементарните частици, плазмата, квантова електродинамика, астрофизика и др. Автор е на класически курс по теоретична физика (съвместно с Е. М. Лифшиц). Носител е на най-високите държавни награди на СССР, на Нобелова награда за физика (1962 г.).
1947 г.
Умира Георги II – гръцки крал от династията на Глюксбургите. През 1922 г. той заема престола след военен преврат. Син е на крал Константин I и на кралица София. През 1921 г. се жени за княгиня Елисавета Румънска. На следващата година Константин I абдикира и Георги II става крал на Гърция. Година по-късно е заставен да напусне трона и да замине за чужбина. През 1935 г. Георги II е възстановен на престола от монархистите. По време на Втората световна война гръцкият крал емигрира в Египет и след това в Англия. След плебисцит през 1946 г. е възстановен на трона.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Дата: 01.04.2015 08:37 Източник: www.focus-news.net София.
