Дата: 27.03.2015 08:16 Източник: www.focus-news.net
През 1969 година е изстрелян космическият апарат Маринър 7. Като част от програмата Маринър апаратите Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) и Маринър 7 (изстрелян на 27 март 1969 г.) осъществяват първата двойна мисия до Марс, като прелетяват над екватора и южния полярен регион, анализират атмосферата и повърхността на планетата с далекообхватни сензори, както и записват и предават стотици изображения. И двата апарата преминават над области с множество кратери и пропускат както гигантските северни вулкани, така и големия екваториален каньон, открит по-късно.
Актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата “Оскар”, присъдена му за ролята на Дон Корлеоне във филма “Кръстникът”, в знак на подкрепа към борещите се за правата си индианци (1973).
На 27 март 1977 г. на летището в Тенерифе поради мъгла при сблъсъка между два самолета “Боинг-747” (единият на авиокомпания KLM, а другият – на Pan Am) загинаха 583 души. Летището Лос Родеос, на което се разиграва трагедията, се намира в северната част на Тенерифе и се ползва основно за полети в рамките на Канарските острови и от континентална Испания.
В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс на ул. “Бейкър Стрийт” № 221 б, където според разказите на сър Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс и д-р Уотсън живеят между 1881 и 1904 г. Прочутият кабинет на първия етаж с изглед към Бейкър Стрийт се поддържа във вида, в който е бил във Викторианската епоха.
През 1999 г. Самолет F-117 “Стелт”от силите на НАТО, извършващ бомбардировки над Косово, е свален от сръбската противовъздушна отбрана.
На 27 март са родени: министър-председателят 1918 – 1919 година Теодор Теодоров, германският писател Хайнрих Ман, историкът Мито Исусов, писателят Слав Георгиев Караславов, американският режисьор и сценарист Куентин Тарантино, поппевицата Марая Кери.
На тази дата умира – Юрий Гагарин, първият човек, полетял в Космоса (1968).
2014 г.
Турция блокира връзките към YouTube в страната.
2013 г.
Парламентът на Лихтенщайн избира за министър-председател Адриан Хаслер. За първи път в парламента на Лихтенщайн влизат четири партии. Опозиционната партия на независимите спечелва 4 места, Прогресивната гражданска партия – 10, Отечествен съюз – 8, а Свободна листа – 3.
Нашествието на скакалци на половината територия на остров Мадагаскар заплашва изхранването на 60% от населението на 22-милионната държава. Според ФАО в световен мащаб цените на храните достигат рекордни нива. Геополитиката за прехраната засенчва геополитиката на петрола.
2012 г.
Бившият министър на отбраната на Израел Шаул Мофаз е избран за лидер на партия Кадима.
Военната хунта в Мали издава временен документ, заменящ досегашната конституцията на страната.
Властите в Дамаск приемат плана на специалния пратеник на ООН и на Арабската лига Кофи Анан от шест точки за прекратяване на насилието в Сирия.
Израел скъсва отношения със Съвета на ООН по правата на човека след започнато разследване на еврейските селища в окупирания Западен бряг. По тази причина изпратената мисия няма възможност да влезе на територията на Израел.
Министърът на отбраната на Япония Наоки Танака издава заповед за привеждане на армията в състояние на повишена бойна готовност заради предстоящото изстрелване на ракета-носител и изкуствен спътник на Земята „Кванмьонсон-3“ на Северна Корея в средата на април. Прието е решение за дислокация на противоракетни комплекси „Петриът“ ПАК-3 на островите Исигаки, Миякеджима и Окинава.
2011 г.
Либийските бунтовници си връщат отново контрола над петролния терминал в крайбрежния град Рас Лануф, след като на 12 март им бива отнет от либийската армия. Правителствените войски продължават отстъплението си в посока на Сирт.
За няколко дни (11.03-27.03.2011 г.) вторичните трусове от земетресението в региона Тохоку надминават бройката от 800.
2006 г.
Комисията по човешки права при ООН (UNCHR) провежда последното си събрание. Комисията работи в общата рамка на ООН, действа като спомагателно тяло на Икономическия и социален съвет при ООН (ECOSOC) и също така е подпомагана в работата си от Бюрото на върховния комисар по човешки права към ООН (UNHCHR). Комисията е принципен механизъм на ООН и международен форум, занимаващ се с поддържането и защитата на човешките права. На 15 март 2006 г. Генералната асамблея на ООН гласува Комисията по човешки права да бъде заменена със Съвета по човешки права при ООН.
1993 г.
Дзян Дзъмин е избран за президент на Китайската народна република.
1990 г.
В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс. Музеят се намира на ул. Бейкър Стрийт № 221 б, където според разказите на сър Артър Конан Дойл Шерлок Холмс и д-р Уотсън живеят между 1881 и 1904 г. Прочутият кабинет на първия етаж с изглед към Бейкър Стрийт се поддържа във вида, в който е бил във Викторианската епоха. Музеят се състои от три етажа с по две стаи. Дневната е пресъздадена според описанията от разказите за Шерлок Холмс и в нея обикновено има актьор, който играе д-р Уотсън, или актриса, играеща г-жа Хъдсън, която прислужва. Преди създаването на музея, сградата му е общежитие от ХVІІІ век. Закупена през 1989 г. от името на Международното общество “Шерлок Холмс, тя се превръща първоначално в партерен ресторант “При г-жа Хъдсън” с музей на горните етажи.
1980 г.
В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа, загиват 123 души от обслужващия персонал.
1977 г.
При най-голямата в историята самолетна катастрофа на летището в Тенерифе поради мъгла при сблъсъка между два самолета “Боинг-747” (единият на авиокомпания KLM, а другият – на Pan Am) загиват 583 души.
Самолетът на Pan Am е под командването на капитан Виктор Гръбс, а самолетът на KLM – под командването на капитан Якоб Велдуйзен ван Зентен. Летището Лос Родеос, на което се разиграва трагедията, се намира в северната част на Тенерифе и се ползва основно за полети в рамките на Канарските острови и от континентална Испания.
2002 г.
1976 г.
Открито е метрото на Вашингтон.
1973 г.
Актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата “Оскар”, присъдена му за ролята на Дон Корлеоне във филма “Кръстникът”, в знак на подкрепа към борещите се за правата си индианци.
Марлон Брандо е роден на 3 април 1924 г. Той променя съвременното актьорско майсторство, като популяризира “Метода”, техника, която набляга на емоционалната истинност и натуралистичния стил. В началото на 50-те години на миналия век е номиниран в четири последователни години за награда “Оскар” за най-добър актьор, като печели един през 1954 г. с филма “На кея”. През 70-те години на миналия век Брандо печели втория си “Оскар” за образа на мафиотския бос Дон Корлеоне от “Кръстникът”. Последният му филм е от 2001 г. – трилъра “The Score”, в който играе с тренираните в техниката “Методът” актьори Робърт ДеНиро и Едуард Нортън. Марлон Брандо умира на 1 юли 2004 г. от белодробна недостатъчност. Той участва във филмите: “Трамвай желание” (1951 г.), “Вива Сапата” (1952 г.), “На кея” (1954 г.), “Младите лъвове” (1958 г.), “Бегълците” (1960 г.), “Преследването” (1966 г.), “Кеймада” (1969 г.), “Кръстникът” (1972 г.), “Последно танго в Париж” (1973 г.), “По Мисури” (1976 г.), “Апокалипсис сега” (1979 г.), “Формулата” (1980 г.), “Новакът” (1990 г.), “Христофор Колумб” (1992 г.), “Дон Хуан Де Марко” (1995 г.), “Островът на д-р Моро” (1996 г.).
1969 г.
Изстрелян е космическият апарат Маринър 7. Като част от програмата Маринър апаратите Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) и Маринър 7 (изстрелян на 27 март 1969 г.) осъществяват първата двойна мисия до Марс, като прелетяват над екватора и южния полярен регион, анализират атмосферата и повърхността на планетата с далекообхватни сензори, както и записват и предават стотици изображения. И двата апарата преминават над области с множество кратери и пропускат както гигантските северни вулкани, така и големия екваториален каньон, открит по-късно. Снимките от двете мисии дават информация за картографирането на около 20% от повърхността на планетата, като показват тъмни обекти, наблюдавани от Земята, но не и канали, илюзията за които се наблюдава от стационирани на Земята астрономи. Общо 198-те снимки от повърхността на червената планета са изпратени обратно на Земята, за да дадат повече дълбочина и детайлност в познанията, придобити от предишната мисия до планетата Марс – Маринър 4.
1964 г.
Най-силното земетресение, регистрирано в САЩ с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер, разтърсва южна и централна Аляска и убива 125 души.
1962 г.
За първи път се чества Международният ден на театъра с решение на ЮНЕСКО. На всички театрални сцени се отправя послание за значението на театъра. Първото такова послание е на френския режисьор Жан Кокто.
1958 г.
Никита Хрушчов става Председател на Съвета на министрите на СССР.
1956 г.
Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия.
1941 г.
По време на Втората световна война в Югославия е извършен държавен преврат.
1938 г.
На 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за XXIV Народно събрание. Те са проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии и са спечелени от управляващите. За управляващите гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.
1933 г.
Япония напуска Обществото на народите.
1918 г.
Молдова и Бесарабия се присъединяват към Румъния.
1917 г.
Състои се битката при Червената стена.
1914 г.
Направено е първото в света кръвопреливане, извършено в болница в Брюксел.
1899 г.
Италианският инженер Гилермо Маркони осъществява първата международна радиовръзка, като изпраща сигнал чрез морзовата азбука между Англия и Франция. Той е италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. През 1896 г. отива в Англия където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша.) През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Умира от инфаркт. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радиоефирът е изпълнен с тишина.
1880 г.
Публикуван е романът на Емил Зола “Нана”.
Емил Зола е френски писател. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и В. Юго. Ранното му творчество е под въздействието на романтическата поетика. Създава новелите от цикъла “Приказки за Нинон”, 1864 г., романът “Изповедта на Клод”, 1865 г. Емил Зола издава литературни и изкуствоведчески книги (“Какво ненавиждам”, 1866 г.; “Моят салон”, 1866 г.; “Едуар Мане”, 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: в-к “Трибюн” (“Tribune”), “Рапел” (“Rappel”). В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията “Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя” (1871-1893 г.) влизат 20 романа. По-известни романи от серията са: “Кариерата на Ругонови” (1871 г.), “Плячка” (1871 г.), “Търбухът на Париж” (1873 г.), “Негово превъзходителство Йожен Ругон” (1876 г.), “Нана” (1880 г.), “Утайка” (1882 г.), “Женско щастие” (1883 г.), “Жерминал” (1885 г.), “Земя” (1887 г.), “Човекът звяр” (1890 г.), “Пари” (1891 г.), “Разгром” (1892 г.), “Доктор Паскал” (1893 г.) и др. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си “Експерименталният роман” (1880 г.), “Романисти натуралисти” (1881 г.), “Литературни документи” (1881 г.). Той е автор на драмите “Терез Ракен” (пост. 1873 г.) и комедията “Наследниците на Рабурден” (1874 г.).
1867 г.
Карл Маркс завършва първия том на “Капиталът”. Това е основния му труд, в него Маркс формулира икономическите закони за развитието на капиталистическото общество.
Карл Маркс е германски философ, икономист, общественик и политик. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в “Икономическо-философски ръкописи”, “Светото семейство”, “Немската идеология”, “Тезиси на Фойербах” и “Нищета на философията”. През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество “Съюз на справедливите” (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза – “Манифест на комунистическата партия”. От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи Първия интернационал. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическото движение в началото на XX в.
1860 г.
В САЩ е патентован тирбушонът.
1854 г.
По време на Кримска война Великобритания обявява война на Русия.
1785 г.
Роден е Луи ХVІІ, крал на Франция от 1793 г. Вторият син на Луи ХVІ и Мария-Антоанета, Луи ХVІІ става наследник на престола със смъртта на брат си скоро след избухването на Френската революция. През 1792 г. е затворен заедно с останалата част от кралското семейство. Когато баща му е обезглавен през 1793 г., френската аристокрация в емиграция провъзгласява Луи-Шарл за крал. Той умира в затвора на 10-годишна възраст, но неизвестността, заобикаляща последните му месеци, поражда слухове, че не е мъртъв, и през следващите няколко десетилетия повече от 30 души твърдят, че са Луи ХVІІ. ДНК тестове, направени през 2000 г., доказват, че детето, умряло през 1795 г., е в действителност син на Луи ХІV и Мария Антоанета.
1782 г.
Чарлс Уотсън-Уентуърт, втори маркиз на Рокингам, става министър-председател на Обединеното кралство.
1625 г.
Чарлз І става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и заявява титлата крал на Франция.
Чарлз І е роден на 19 ноември 1600 г. в Дънфърмлайн Палъс, Файф, Шотландия. Той управлява Великобритания и Ирландия в периода 1625-1649 г. Като на Джеймс І Чарлз възприема от баща си разбирането за божествено право на кралете, а най-ранните открити негови писма разкриват недоверието му в Камарата на общините в парламента. Чарлз І става крал през 1625 г. и скоро след това се жени за Анриета Мария. Влиза в конфликт с първия си парламент във връзка с религиозни въпроси, войната с Испания и принципното недоверие от страна на първия му съветник и дук на Бъкингам. След като разтуря няколко последователни парламента, Чарлз управлява държавата в продължение на 11 години, без да свиква парламента. Сред мерките, които предприема, за да бъде независим от парламентарните грантове, е налагането на корабен данък. През 1639 г. Чарлз започва война с Шотландия и нуждата от набиране на средства го принуждава да свика Късия и Дългия парламент. Впоследствие авторитарното управление на Чарлз и постоянните му кавги с парламента довеждат до английските Граждански войни. След като войските му са победени във втората от тези войни, Чарлз е принуден от армията да се изправи пред съд за предателство като “най-големият автор на нашите беди”. През 1649 г. Чарлз І е осъден и екзекутиран.
1329 г.
В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои писания на Майстер Екхарт като ерес.
1309 г.
Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население.
196 г. пр.н.е.
Птолемей V се възкачва на трона на Египет.
На тази дата са родени:
1970 г.
В Ню Йорк, САЩ е родена Марая Кери – американска поппевица, която има уникален гласов диапазон от 5 октави; певицата с най-големи продажби през 90-те години на ХХ в. В стилово отношение се движи от балади до хип-хоп и денспоп. Марая Кери сама композира много от песните си. През 1990 г. излиза дебютният албум на певицата, носещ нейното име; четири песни от албума стават № 1 в САЩ: “Vision Of Love”, “Love Takes Time”, “Someday” и “I Don’t Wanna Cry”. Успехът е потвърден и от 2 награди “Грами” (за дебют и най-добра изпълнителка). Следващите два албума продължават успеха на Марая Кери. През 1993 г. певицата се омъжва за Томи Мотола; няколко месеца по-късно се появява албумът “Dreamlover” (това е най-продаваният й албум). Песента “One Sweet Day”, записана заедно с “Бойс Ту Мен”, поставя рекорд в историята на класациите, като остава 16 седмици на върха. През 1997 г. Марая Кери се разделя с Томи Мотола, но продължава да издава албуми. В края на 90-те години на ХХ в. Марая Кери е единствената певица, която всяка година от десетилетието оглавява класациите; тя води и в класацията за най-продължителен престой на върха на американската класация за сингли, като изпреварва “Бийтълс”. Дискография: Merry Christmas (2005 г.); The Remixes (2003 г.); Greatest Hits (2001 г.); 3 Pak – Mariah Carey/Emotions/Music Box (cube) (2001 г.); #1’s (2000 г.); Rainbow (1999 г.); Heartbreaker (1999 г.); Around The World (1999 г.); #1’s (1998 г.); Butterfly (1997 г.); Daydream (1995 г.); Fantasy (1995 г.); Merry Christmas (1994 г.); Music Box (1993 г.); Mariah Carey Mtv Unplugged Ep (1992 г.); Emotions (1991 г.); Mariah Carey (1990 г.).
1963 г.
В Ноксвил, щата Тенеси, САЩ, е роден американският режисьор, продуцент, сценарист и актьор Куентин Тарантино. Кинокритиката го определя като култова фигура в киноизкуството на 90-те години на ХХ в. Творчеството му е модел за подражание на множество. млади режисьори. Дебютира през 1992 г. на Фестивала на независимото кино “Сънданс” с филма “Кучета в резерв”; следва “Криминале” (1994 г.; “Златна палма”, Кан, и “Оскар за най-добър оригинален сценарий”). Филмография: “Истински романс” (1993 г.; сценарий), “Четири стаи” (1995 г.), “От здрач до зори” (1996 г.; сценарий), “Джаки Браун” (1997 г.), “Kill Bill” (2003 г., 2004 г.).
1942 г.
Роден е Майкъл Йорк – англо-американски актьор. Учи в Оксфордския университет, работи в лондонските театри. Дебютира при Дзефирели в “Укротяването на опърничавата” (1967 г.) и “Ромео и Жулиета” (1968 г.). Снима се в “Произшествието” (1967 г.), “Убийство в Ориент експрес” (1974 г.), “Тримата мускетари” (1974 г.), “Големите надежди” (1975 г.), “Бягството на Логан” (1976 г.), “Островът на д-р Моро” (1977 г.), “Федора” (1978 г.), “Непристойно поведение” (1978 г.), “От името на всички мои близки” (1983 г.), ”Предпазлива сигурност” (1995 г.). Най-значимата му роля е в “Кабаре” (1972 г.) на Боб Фос.
1927 г.
В Баку, Азърбайджан, е роден Мстислав Леополдович Ростропович – руски виолончелист и диригент. Учи композиция с Дмитри Шостакович, пиано и виолончело. Завършва Московската консерватория през 1946 г. От 1948 г. е солист на Московската филхармония. Преподава в Московската и Ленинградската (днешна Санктпетербургска) консерватория. Концертира в родината си и в чужбина. За него са писани творби от композитори като Шостакович, Сергей Прокофиев и Бенджамин Биртен. Политически дисидент, Ростропович напуска Съветския съюз през 1974 г. и продължава кариерата си на запад. Установявайки се в САЩ, работи като музикален директор на Националния симфоничен оркестър (1977-1994 г.), като същевременно продължава да прави множество солови изяви, което го превръща в един от най-известните виолончелисти в света. Като пианист Ростропович акомпранира на съпругата си, сопранът Галина Вишневская.
1871 г.
Роден е Хайнрих Ман – германски писател, по-голям брат на Томас Ман. Първите му разкази са събрани в сборника “Престъпление и други разкази” и “Вълшебно”. Автор е на романите “В страната на дармоедите” (1900 г.), трилогията “Богини, или Трите романа на херцогиня фон Аси”, “Учителят Унрат” (1905 г.), трилогията “Империя” (1911-1925 г.), включваща “Верноподаникът”, “Бедните” и “Главата”. Пише публицистика, събрана в сборника “Омразата”, “Настъпва ден” и “Преглед на една епоха”. Хайнрих Ман умира през 1950 г.
На тази дата умират:
2002 г.
Умира Дъдли Мур – американски комик и музикант. Стипендиант на “Оксфорд Магдален колидж”, където учи орган. Композира музикални произведения и свири в кабаре. През 1958 г. напуска Оксфорд като дипломиран джазпианист. Сътрудничеството му с П. Кук започва от комедийното шоу “Зад хладилника”. Героите Дъд и Пит го утвърждават като класически комедиен актьор. Прави успешна кариера в Холивуд. Печели “Оскар” с ролята си във филма “Артур” (1981) г. Носител на почетен Кръст на Британската империя (2001).
1998 г.
Умира австрийският автомобилен предприемач Фери Порше.
Роден е през 1909 г. Той е единственият син на Фердинанд Порше. Сестра му Луизе Пиеш (1904-1999 г.) се омъжва за адвоката Антон Пиеш, който ръководи от 1941 до 1945 г. „Фолксваген“ във Волфсбург. Тя остава да живее в Австрия, а Фери живее предимно в Щутгарт.
До 1972 г. той е директор на Dr. Ing. h. c. F. Porsche KG.
1968 г.
Умира Юрий Гагарин – летец-космонавт, първият човек, летял в Космоса (12 април 1961 г.). Завършва Военновъздушната академия “Н. Е. Жуковски” (1968 г.). Участва в обучението и тренировката на екипажи от космонавти, летец-изпитател. Загива по време на изпитателен полет на нов самолет. Юрий Гагарин лети в орбита на борда на съветския космически апарат Восток І на 12 април 1961 г., което го превръща в първия човек в космоса. Той прави една обиколка на Земята (капсулата му е контролирана от Земата), преди да се върне за безопасно приземяване на територията на Съветския съюз около 90 минути по-късно. Полетът му от 1961 г. го превръща в международен герой – награден е с Орден Ленин и е избран за депутат в съветския парламент. Полетът е считан и за политическа победа, понеже САЩ не изпращат човек в космоса до суборбиталния полет на Алан Шепърд от 5 май 1961 г. В космоса Гагарин е предшестван от руското куче Лайка.
1894 г.
Умира Верни Ловет Камерън – английски изследовател на Централна Африка. Изпратен на помощ на Д. Ливингстън, Камерън тръгва от брега на Индийския океан (6°30’ ю. ш.) към вътрешността на континента. По пътя от Занзибар към езерото Танганайка среща африканци – спътници на Ливингстън, носещи неговите останки към брега на океана. През 1874 г. достига езеро Танганайка, изследва част от крайбрежието му, открива на запад неговия отток – р. Лукуга, достига до р. Луалаба, която правилно причислява към системата Конго. Слиза на юг, приблизително до 8° южна ширина, и проследява водораздела между басейните на Долно Конго и Горно Замбези, а през ноември 1875 г. излиза на Атлантическия океан (12°30’ ю. ш.). Пресичайки континента, Камерън определя различни височини. Полага началото на точното изучаване на релефа на Централна Африка. Автор е на “Across Africa” (v. 1-2, L., 1885-1888 г.).
1875 г.
Умира Едгар Кине – френски политик, историк. От 1841 г. е професор в “Колеж дьо Франс”. Уволнен е през 1846 г. заради борбата си против реакционното католическо духовенство и йезуитите, която повежда заедно с Ж. Мишле. Взема активно участие във Февруарската революция през 1848 г. Член е на Учредителното и Законодателното събрание. След контрареволюционния държавен преврат на 2 декември 1851 г. е принуден да емигрира. През 1870 г. се завръща се във Франция. Едно от най-известните му съчинения е за Великата френска революция (т. 1-2, 1865 г.). Автор е и на “Новият дух” (1874 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”;
