Театърът трябва да го има, да наднича там, където гледането е забранено, казва полският режисьор Кшищоф Варликовски в специалното си послание към театралите света. Днес отбелязваме Международния ден на театъра.
По традиция на 27 март своето послание изпраща значима личност от театралните кръгове. Честта тази година се пада именно на полския режисьор, който спазва традицията зародила се през 1962 година, когато посланието на Жан Кокто обикаля света. Варликовски обръща внимание на театъра и времето, в което живеем и за важността на седмото изкуство да показва скритите страсти и да наднича там, където е забранено.
„Истинските майстори на театъра се откриват най-лесно далеч от сцената. И те обикновено гледат на него не като на машина за повтаряне на конвенции и клишета. Те търсят клокочещия извор, живите течения, които свързват зрителните зали с тълпите хора, склонни да копират различни светове. Ние копираме, вместо да създаваме светове, които са отворени и разчитат на диалог с публиката, които се вълнуват от чувствата, надигащи се под повърхността. Всъщност нищо друго не разкрива така добре скритите страсти, както театърът. Много често се обръщам към литературата за насока.
Дни наред се улавям да мисля за писателите, които преди близо сто години са описали пророчески, но и сдържано, упадъка на европейските богове, онзи здрач, който всмука нашата цивилизация в мрак, който все още предстои да бъде осветен. Мисля за Франц Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст. Днес бих добавил и името на Джон Максуел Кутси към тази група пророци. Тяхното общо усещане за неизбежен край на света (не на самата планета, а на модела на човешките отношения), на социалния ред и за прелом, е остро осезаемо тук и сега. За нас, които живеем след края на света.
Които живеем сред престъпления и конфликти, избухващи всеки ден на нови места със скорост твърде висока, дори за всесилните медии. Такива пламъци бързо омръзват и изчезват завинаги от страниците на вестниците. А ние се чувстваме безпомощни, ужасени, зашити. Вече не можем да строим кули, а стените, които упорито издигахме, вместо да ни предпазват, обратно – самите те изискват грижи и опазване, които изпиват огромна част от жизнената ни енергия. Вече нямаме сили да се опитваме да надникнем какво има отвъд дверите, отвъд стената. Точно затова театърът трябва да го има и точно тук той трябва да черпи своята сила. Да наднича там, където гледането е забранено. „Митът се опитва да обясни онова, което не може да бъде обяснено.
Тъй като за своя основа той има истината, накрая винаги се отваря към необяснимото“, – така Кафка обяснява трансформацията на мита за Прометей. Чувствам силно, че същите думи могат да обяснят и театъра. И точно такъв театър, който има за своя основа истината и накрая се отваря към необяснимото, пожелавам на всички, които работят за него и от сцената, и сред публиката. Пожелавам им го с цялото си сърце!“, казва Кшищоф Варликовски.
Преводът е на д-р Асен Терзиев, преподавател по История на европейския театър в НАТФИЗ. У нас по традиция Международният ден на театъра ще бъде отбелязан с връчването на наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България. Награда ИКАР за изключителен творчески принос към българския театър ще получи големият ни актьор Никола Анастасов. Награда ИКАР за чест и достойнство, която се определя и връчва от председателя на Съюза на артистите, тази година ще бъде удoстоен актьорът Стефан Илиев. Мотото на тази година е „Има думата театърът“.
Любословие по pik.bg
