"Жени ми се, та ми се плаче"

admin

Защо ли си припомням заглавието на пиесата на Никола Русев „Жени ми се, та ми се плаче“? А, да, това е отговорът на загадката „ЖЕНЕНИ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД”, новото телевизионно шоу, социален експеримент или както искате го наречете. Със сигурност то осигурява доста висок рейтинг на НОВА Телевизия, както ми се струва – а това е защото ние зрителите (т.е. тълпата) обичаме „хляб и зрелища”, особено когато са за чужда сметка.

Няма да бъда критична към този експеримент. По-скоро ще се опитам да бъда аналитична.
Този телевизионен експеримент, авангардно предаване , директно пренесено от световния телевизионен пазар, което има корени в Дания, Германия, САЩ, доста гръмко заявява, че хората по света са тотално отчуждени и жадуват за романтика.

Потресаващ е фактът, че у нас над 1000 души са кандидатствали, за да бъдат „оженени” в ефир в новото шоу на НОВА ТВ. Кандидатите всъщност не се състезават, не получават награда и хонорари за участието си. Единствената цел за тях е да се влюбят от пръв поглед и да останат заедно след края на експеримента. И главното!- друг да избере вместо тях субекта на тяхната любов.
От друга страна, според изследване на Евростат от 2013 г. България води класацията за най-малко сключени бракове в страните от ЕС – 2,9 на 1 000 души. Според данните на европейската статистика браковете в ЕС постепенно намаляват за последните две десетилетия: пикът е отчетен през 1990 г. – 6,3 брака на 1 000 души.

Дали наистина за да преодолеят отчуждението си, невъзможността за повече срещи и контакти, инерцията и липсата на реална оценка на пратньорите , хората ще сключват брак, ръководени от специалисти сексолози, психолози, психоаналитици и т.н., т.е. хора познаващи в детайли Зигмунд Фройд и Густав Юнг? Доста смешно и обезценяващо способностите на хората на пръв поглед твърдение.

Но думата ми е за действието, което проследихме вече в две поредни предавания – запознаването с нашите „герои”, търсещи силни усещания и хазарт ( а според мен хора доста отчаяни) преди венчавката и по време, както и сватбените им тържества. Авторите на ТВ експеримента се опитаха да ни внушат идеята за висок професионализъм на психолог, сексолог, двама matchmaking експерти и духовен съветник. А всъщност изборът на двойките беше на принципа на близостта в интелектуалното равнище – прилика в начините на живот, работа, семейна история, но без особено задълбочаване в детайлите на характерите. Нещо, което всеки телевизионен зрител без да е специалист може да установи. И действително, бих казала, че това е правилният подход: „Които си приличат се привличат”, а не обратното „Противоположностите се привличат” (но само за една нощ!)

Не случайно самите младоженци след бракосъчетанието твърдяха, че имат чувството, че са се познавали отдавна, че повечето твърдяха за припламване на искра или „химия” както казваме обикновено.

На пръв план е тяхното сходство. Избраните шестима участници са приятни, хубави млади хора, т.е. няма как по принцип да се отблъснат при първата среща. Разликата между тях – жени и мъже – е в техния духовен и интелектуален свят. И сякаш съвсем естествено и доста добре беше направено групирането им в двойките.

Но от друга страна се забеляза известна неубедителност, неувереност в избора и желание той наистина и на всяка цена да се случи. Защото емоцията е с висок градус, тревогата, тръпката от самия авантюризъм – силна, и защото това е шоу, а двойките са главни действащи лица. Защото те наистина си мислят „Жени ми се, та ми се плаче“, т.е. това доказва, че хора тръгнали към олтара предварително трябва да са мотивирани за тази стъпка. Толкова отчаяно искат да срещнат любовта от пръв поглед, толкова! Но дали са искрени? Дали всички са искрени?

Прави впечатление в експеримента до сега и един друг факт: по-ниското интелектуално ниво на хората ги прави по-първични, т.е. способни да се отдават на щастието, да се самозаблуждават може би или да се повлияват от ендорфините. Имат по-малко очаквания, по-малко изисквания – затова са по-щастливи. Приемат изцяло и категорично простото битие, животът да бъде такъв какъвто всъщност е – без уговорки.

Двойката с малко по-висок интелектуален потенциал не ми изглеждаше така екзалтирана, имаше съмнение и недоверие.

За сега този експеримент не може нито да потвърди, нито да отрече правилният избор. Сватбата сама по себе си винаги е била един огромен Театър. Суета, церемонии, традиции, игри, забава – шоу. И нищо не означава за бъдещето на двойката. Сватбата НЕ Е БРАКЪТ. Важно е какво се случва след нея.

Интересно би било да се проследи бракът на трите двойки през следващите 5 години, които са критични за всяко семейство. Дребните детайли във взаимоотношенията и характерите, в начина на живот, в навиците кристализират доста по-късно.

Един умен човек преди доста години ми каза :”Важното е да ти е приятно да прекараш 10 часа или дори няколко дни в една стая с твоя партньор. Ако издържиш, ако той с нищо не те подразни през това време – означава, че имате бъдеще.” Мисля, че това е правилно твърдение. Най-малкото обратното го доказва.

И ако няма тотална духовна пропаст между двама души би могло наистина с много взаимни компромиси и много дипломация да се създаде семейство.

Ако в края на краищата този женитбен експеримент се окаже сполучлив, може би такова е бъдещето на браковете? Може би дори не трябва да се избира партньор, а просто да се привиква с него на принципа на стара българска максима: „Опознай човека – и живей!”.

Поразсъждава Илеана Стоянова

Илеана Стоянова, автор Литература, Изкуство, Култура в Любословие.БГ е от знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Има висше образование по икономика, работила е като научен сътрудник; като директор маркетинг и реклама в частна фирма, а през последните 20 години – като икономически журналист в различни столични вестници. Председател е на дружество в Съюза на българските журналисти. Член на Съюза на българските писатели. Живее и работи в София.

e-mail: [email protected]

Още от автора: