Вместо да се справят с корупцията и престъпността, управляващите пак подпукаха медиите
Властта разгроми корупцията и организираната престъпност, вкара в затвора подкупните политици и босовете на мафията, справи се кражбите и грабежите по домовете. Ура, ура, ура. След това обърна взор и подпука медиите заради политическите критики. За целта реши да вкара специален текст в Наказателния кодекс, според който дори за интервюта и коментари ще се влиза зад решетките, ако някой прецени, че въпросните интервюта и коментари представляват политическа дискриминация.
Ако въпросната разпоредба влезе в сила и започне да се прилага, би трябвало да има политици, които да не излизат от затвора
Например лидерът на ГЕРБ и настоящ премиер Бойко Борисов. Да вземем думите му: „Чудя се как Местан обяснява на своите хора, че е в коалиция с партията, направила възродителния процес. Как им обяснява, че управлява с бившите комунисти?! Защото БСП е партия на бившите комунисти, която не се е реформирала. Тези хора са направили лагерите в Белене, взривявали са църкви, а през 1944 г. са избили цвета на българската нация.“ Или пък: „Арести на тези хора. Така, както Цветан Цветанов го влачеха по съдилищата, трябва тези да ги видя всичките там повлачени – от Цветлин Йовчев до Владимир Писанчев – всичките. Орешарски пръв.“ Заради обективната истина трябва да се каже, че Борисов също е чест обект на какви ли не политически и партийни квалификации и коментари. Така че и неговите душмани също трябва да лежат зад решетките.
Големият проблем е, че ако някой реши по-широко да прочете и приложи предлагания текст в НК, цели редакции може да се озоват в затвора
Като оставим настрана черния хумор, нещата изглеждат изключително сериозни и притеснителни. Защото със законопроект за промени в НК, посветени на борбата с тероризма, изненадващо се пипа текст, свързан с равенството. Сега чл.162 ал.1 гласи, че „който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“. Предлага се да се добави „или политическа принадлежност“.
На практика това може да означава, че могат да бъдат преследвани и журналисти, ако например напишат нещо критично за управляващите. Последните могат да се засегнат и да искат съд и наказателна отговорност. Същото може да стане и ако някой политик се изкаже критично към негов опонент. Или пък ако във форумите на медиите се появят критични оценки или коментари. Всеки „потърпевш“ може да се засегне и да иска от прокуратурата съответните хора, журналисти, политици да бъдат преследвани за политическа дискриминация. И то под заплаха от 4 години затвор.
Според правосъдното министерство, което е автор на предлагана поправка, целта изобщо не била да се ограничава свободата на словото. При изработването на текста оттам се били ръководили от това, че хората трябвало да бъдат толерантни един спрямо друг както по повод на тяхната раса, народност или етнос, така и въз основа на политическата им принадлежност. Друг техен довод е докладът на „Амнести интернешънъл“, според който държавата не се справя с борбата с престъпленията от омраза. Припомнят и че в конституцията са разписани признаците, за които не се допуска дискриминация, и това било достатъчен аргумент.
Няма спор, че проповядването или подбуждането към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация са все неща, на които мястото им е именно в НК. Те са отдавна отречени от цивилизования и демократичен свят. Но да вкарваш политическата дискриминация в НК и да предвиждаш затвор за това е повече от съмнително.
Всъщност няма как да не се отбележи изненадата от повторния опит да се прокара подобен текст в НК, независимо че през 2010 г. той бе заклеймен като скрита цензура. Тогава отново на власт беше ГЕРБ.
И пак въпросната разпоредба бе прикрита зад други поправки в НК, предвиждащи наказания за незаконно управление на отпадъци, за замърсяване на въздух, вода или почва. И редом с тях бе предвидена промяна отново на чл.162, ал.1. Тогава се предлагаше добавянето на текста „всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор“. От мотивите към проекта ставаше ясно, че се имат предвид политическата принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние.
Сега се предлага добавянето само на политическа принадлежност. Защо, като се защитават всички защитени признаци от конституцията, се избира да се добави само политическа принадлежност? А не например и сексуалната ориентация или възрастта? Ами защото те са защитени в куп други закони и изобщо не е задължително да са в НК
Защита има и в закона за личните данни, и в закона за дискриминацията, и в труловите закони, и къде ли не. Слагането на признак като политическа принадлежност в Наказателния кодекс е не само нонсенс, но и твърде съмнително относно преследваните цели. Защото отваря широко врата за възможна цензура, за извънредност, за политически и партийни разправи чрез медии и прокуратура.
И не става дума за това, че медиите дърпат чергата към себе си. Защото текстът от НК за расова, национална или етническа вражда съществува от 1968 г. И чак през 2009 г. по предложение на ДПС в кодекса бе записана уточняващата разпоредба, че е престъпление, когато тази вражда се проповядва или подбужда „чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи“.
Добавянето на политическа дискриминация в същата разпоредба сега вече дава картинката на цялата бъдеща цензура – като по тоталитарно време.
Хубаво е, че вносителите на поправката се усетиха и бързичко оттеглиха скандалния текст. Лошото е обаче, че опитите за прокарването му през годините следват един след друг. И очевидно няма да спрат.
Дата: 12.03.2015 00:01 Източник: Сега – стр. 9; 10 Автор: ПЕТЪР ПЕТРОВ
