Наличието на необяснимо богати хора в едно общество е не просто дразнещ фактор, а фактор, който може да доведе до сериозни социални сътресения. Няма универсални рецепти. Решението според мен може да бъде открито само при преосмислянето на отношенията между обществото и държавата, защото там се крият причините за тази пропаст, казва издателят на в. „Сега“ Сашо Дончев пред колегите си от „24 часа“
– Вестник „Сега“, на който сте издател, г-н Дончев, излезе с едно водещо заглавие – „Пропастта между бедни и богати е безнадеждна“. Настина ли е толкова трагично социалното разделение у нас?
– Както знаете, моите позиции невинаги съвпадат с тези на вестника и обратното. В конкретния случай обаче разсъжденията около тази констатация са не само споделяни от мен, но може би и по-тревожни, отколкото бяха коментирани в статията.
– Може да става още по-зле?
– Не бива. Наличието на необяснимо богати хора в едно общество е не просто дразнещ фактор, а фактор, който може да доведе до сериозни социални сътресения. Няма универсални рецепти. Решението според мен може да бъде открито само при преосмислянето на отношенията между обществото и държавата, защото там се крият причините за тази пропаст.
Реализацията на държавата доведе до две неща по една и съща причина. Първото е реализация на държавата, която беше продукт на т.нар. социалистическа революция – организация, при която държавата ограбваше всичко и разпределяше по някакви свои правила. Второто е реализацията на капиталистическата държава, която, за да не изостава в популизма от социалистическата, започна да печата много и безконтролно пари, та да може да се обслужва популизма на политиците. Безконтролното печатане на пари създаваше тези парични излишъци, които може би неслучайно попадаха в едни и същи ръце. Социалистическата държава изчезна, но порочните практики на този тип капиталистическа държава останаха. Парите продължават да се печатат безконтролно и да попадат в едни и същи ръце. Концентрацията на това богатство води до тази огромна пропаст между много богати и много бедни хора. А парите не бива да бъдат използвани по този начин, защото те отмъщават чрез кризите, на които сме свидетели.
– Пропастта става голяма и между държавите. Дори в рамките на ЕС Западна Европа значително изпреварва Източна Европа. Ние не ставаме равни, нищо че сме част от съюза. Държавите в смисъла, за който говорите, стават дори все по-силни и всяка една свободна инициатива се обсебва от тях. Кой може да промени тази практика?
– Очевидно това няма да стане стане съвсем с мирно отстъпление от позициите. Най-вероятно, усещайки как им омекват краката, държавите ще проявят агресия спрямо собствените си общества. Докъде ще се стигне в тази агресия – аз не знам, но ние вече сме свидетели на подобна агресия. При всички положения има алтернативи. Спасението за всички нас, обикновените хора, които не олицетворяват себе си с държавата, е в алтернативата – било то във виртуалния свят, било в общуването по друг начин, независим от държавните институции. Убеден съм обаче, че не всичко е толкова мрачно – ето вижте Полша, там се справят чудесно. Поради роднинските ми връзки с Полша (жена му е полякиня – б.р.), от една страна, се радвам за поляците, защото страната им повече е Германия, отколкото бивша соцстрана, но от друга – тъжно ми е за България.
– Това не е ли въпрос на общество, а не на държава?
– Категорично. Затова в началото започнах с функционирането на държавата и колко фатални за човечеството са били т.нар. социалистическа революция и последващият отговор на капиталистическата държава, защото държавата в този си вид смачква институциите, създадени при естественото развитие на обществото.
– В какъв смисъл институциите, те не са ли държавата?
– Не. Говоря за институциите на обществото, защото държавата е обсебила и тези понятия. Институциите са обичаи превърнати в правило в едно общество. Другото е лъжа. Липсата на морал в едно общество не може да бъде заменено с нормативни актове.
– Защо българите не успяваме като поляците?
– Ние не допускаме да живеем заедно. Отчуждени от предишната господстваща идеология, разединени, ние сме по-склонни да се мразим, отколкото да оценим полезността от това да живеем заедно. Държавите са такива, каквито са обществата.
– Вие сте сред успелите богати българи. Каква е ролята на този елит?
– Не мисля, че ако двамата с вас тук и сега формулираме каква е ролята на този елит, ще има някаква полза. Защото парите, спечелени по честен начин, винаги произвеждат ползи. На тези хора, които живеят почтено, няма какво да им даваме съвети и да ги насърчаваме. Те задължително го правят. Но в Европа има много пари, които са спечелени не по този начин. И за тези пари, каквото и да си говорим, какъвто и разговор да подхванем в обществото, те никога без натиск, без принуда няма да произведат добро.
– Кой може да ги принуди да произвеждат добро?
– Макар да изказвам крайни тези, аз съм против експроприацията. Аз не съм революционер и съм против насилието. Моят отговор е: презрението на обществото, културата, ако щете.
– Защо културата?
– Има огромна група от хора, които наричат себе си дейци на културата, наследници на онези културни дейци, създадени от комунистическата номенклатура. Те са много, много по-вредни от тези богати хора, натрупали състояние без почтен труд. Те с удоволствие срещу немного пари на същите тези богаташи вредят на обществото да открие истинските ценности. Такива културтрегери имат нужда от парите на другите и реално те оправдават харченето им, създавайки фалшиви ценности. Това е инстинкт от комунистическо време, защото тогава тези хора се рояха, те бяха създавани, за да обгрижват една нечовеколюбива идеология. И погледнете как я обслужваха само! Ако гледаме произведенията им, ще останем с впечатлението, че това е най-хуманната идеология на света. Сега е същото. Това са хора, които имат потребност не толкова от парите, колкото от възможността да станат част от елита, който взема решенията за съдбата на другите.
– Независимо дали са без покритие, парите не помагат ли да се крепи балансът в обществото?
– В никакъв случай. Това е изключително вредно. Когато Рузвелт започва да печата пари без покритие, за да имитира социални дейности, той реално деморализира американското общество, защото хора, които не работят, започват да получават това, което другите са постигнали с труд.
– В този смисъл ние не сме ли деморализирано общество?
– Ние сме тотално деморализирано общество. Според всяко едно проучване, което е попадало пред погледа ми, младите хора категорично се стремят да станат държавни чиновници, а не учени, откриватели, новатори, предприемачи. Администрацията постоянно се увеличава с всяка нова власт.
– Скоро бях в района на Пирдоп, Златица, Панагюрище. В рамките само на едно малко парче земя работят най-богатите компания в България, които печелят милиарди. Хората обаче са мрачни, разединени, инфраструктурата е ужасяваща, животът е тъжен. Защо българите не можем да си поискаме своето? Защо позволяваме подобно отношение?
– Ами сами си го направихме. Комсомолците, които правиха приватизацията, я направиха сякаш по сценарий на Ленин – да докажат на обществото колко лошо нещо е капитализмът. Другото нещо, което се вписа идеално в този модел, е темата за чуждите инвеститори. Дълго време върви като пропаганда, че едва ли не благодарение на чуждите инвеститори у нас се пренасят добрите практики.
– Така ли е?
– Това категорично не е вярно. Разбира се, има и много добри примери, но има и ужасни примери.
– България е в ъгъла на Европа, на една крачка от държави, в които се водят войни. Намираме ли се сред сблъсъка на цивилизациите?
– Това, което наричате „сблъсък на цивилизациите“, този в много голяма степен културен и религиозен сблъсък, не можеше да се случи на ниво общество. Имам една моя теза. Много трудно може някой да ме убеди, че на планетата има нормален човек, който мечтае да се сбие с някой друг нормален жител на планетата, да го мрази априори. Отношенията между хората, между обществата се основават на обмен – на ценности, на информация, на добри практики. Отношенията между държавите много често се разминават с отношенията между обществата. Такъв е случаят с русофилите в България, върху които се стоварват необосновани обвинения. Няма нищо по-естествено от това да има интензивен обмен в обществото на база култура, религия, вяра, обичаи и затова тези отношения са трайни. Такъв обмен съществува с руския народ от векове. Не „филството“ е проблем в едно общество, а „фобството“.
– Защо, когато се говори за природен газ и се решава нещо, много рядко ви канят?
– Ами то в България и за култура като се говори, рядко канят Сашо Морфов например. Това са нормални практики у нас.
– От кой газопровод има нужда България? От „Южен поток“ или от НАБУКО?
– България има полза да капитализира географското си положение. За съжаление към днешна дата само сме губили от това, че сме на кръстопът. За да се капитализира това географско положение, през България трябва да преминават всякакви пътища. На север, на юг, на изток и на запад. Газопроводите са пътища, транспортни съоръжения и трябва да са добре дошли за българското общество, още повече ако ние можем да участваме в тяхното изграждане, защото това може да вкара свежи пари в обществото. В този смисъл всяка политика, различна от тази, е вредна за българското общество – без значение дали това е политика на комунисти или на демократи. Обаче газопроводът сам по себе си не ражда газ. Когато говорим за НАБУКО, ние забравяме, че още през 80-те години имаше проекти от Близкия изток за доставка на газ от Иран и… може би от Саудитска Арабия. Тези проекти не се случиха, защото потреблението на газ в Европа не беше толкова голямо, добивът от Северно море беше много по-голям и западното общество нямаше нужда от подобни инвестиции. После се случиха Иранската революция, войните. Иначе оттам можеше да се докара газ и това щеше да бъде полезно за Европа и за нас. Отвсякъде може да се докара газ у нас, но това трябва да бъде на пазарен принцип и да не се плаща нищо от бюджета.
– Защо не трябва да се инвестират пари от бюджета?
– Няма такова понятие като държавни пари. Това е голяма манипулация. Парите са на обществото, на тези, които са ги произвели – на всички нас. Ако един проект е печеливш, винаги ще се намерят компании, които да инвестират в него, ако е губещ и всички го виждат, защо обществото да позволява на чиновниците да пропилеят неговите пари?
Любословие по в. Сега/ ИА Кросс, 11.03.2015
