
Старобългарската притча за Трифон Зарезан
е изпълнена с простодушен присмех.Тя гласи, че един ден, в началото на февруари, Трифон се стъкмил да ходи и да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и й се присмял, задето отрочето й си нямало баща. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минала покрай къщата на Трифон рекла на жена му: „
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
Ритуалът повелява
Трифон се смята за пазач на лозята. Ритуалът повелява всеки стопанин да се обърне към слънчевия изгрев и да се прекръсти три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер. Зарязването се придружава от благословии за берекет. След това мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.
На празника стопанките стават рано, пълнят кокошка с ориз и я изпичат. Приготвят още тутманик, препечен суджук и пържени яйца. Наливат бъклица и вино и всичко приготвено слагат в нова шарена торба. Така стъкмени, мъжете тръгват за лозята да я „кроят”, тоест да подрязват лозовите насаждения, за да дава „всяка лоза – чебър вино”.
Наздраве!
Любословие по pgi-varna.com; Снмки: gotvach.bg; folklore-bg.com







