Миналата седмица неизвестен мъж наряза и четирите гуми на опела на Георги Коритаров. Колата е била паркирана пред „ТВ+“, където работи в момента журналистът. По ирония, телевизията се намира в непосредствена близост до ГДБОП! По време на „атентата“ срещу автомобила му водещият бил в студиото, а охраната на медната видяла неизвестен мъж в черно да се отдалечава, след като нарязал гумите, но не успяла да го залови. „Беше малко странно,че е проявена такава дързост от извършителя на деянието“, бе първата реакция на Георги Коритаров по отношение на това къде е извършено престъплението. А ето и останалата част, в която намират място и неизказани от журналиста факти за предишни препъникамъчета в досегашния му професионален път:
– Г-н Коритаров. инци- | центът с автомобила ви ‘ напомни отново за някои смущаващи ситуации – за запалената кола на Генка Шикерова, за .взривения автомобил на Сашо Диков.
– Така е, но трябва да се каже и че журналистите не са нито по-различни, нито по-привилегировани граждани, отколкото са всички останали. И не би трябвало да се мисли, че след подобни инциденти към тях да трябва да бъдат проявявани по-големи грижи, по-голяма правна или институционална помощ. По-скоро трябваше да се намерят извършителите на предишните действия срещу Васил Иванов, Сашо Диков, Генка Шикерова. И при ефективна форма на противодействие на такава престъпност може би наистина щеше да има известен респект и въздържане сред извършителите на такива посегателства. Тъй като обаче, не се е чуло да има разкрито подобно престъпление, очевидно битува някакво разбиране за безнаказаност…
– Определихте случилото се като „престъпление с висока степен на дързост от страна на извършителя“. предвид факта, че колата ви се е намирала в непосредствена близост виж да чак толкова добре. Но в същото време телевизията, в която работя, се намира в близост до едно от най-сериозните поделения на ДАНС, каквото е Главна дирекция борба с организираната престъпност!
Това би трябвало да стресне човек, който има намерение да извърши такова посегателство…
Но за да стане ясно какво стои като мотив, трябва да бъде установено
Беше подсказано от други хора, че от местоположението на колата е бил видян да се отдалечава мъж, облечен в черни дрехи, но, предполагам, че може би не е уместно да влизам в много подробности в този момент.
Отстрани този инцидент изглежда като дребна битова провокация, но дали е такава?!
Точно така изглежда на пръв поглед, да – по-скоро дребна, но заядлива битова провокация. За това може би не бива да търся обяснения, защото те вероятно биха били нелепи на фона на привидната дребност, а може би и не само привидна… От гледна точка на щети и на проява на агресия, това е несравнимо по-маловажно, отколкото взривен или подпален автомобил.
Получавали ли сте друг път заплахи?
Единствено мога да кажа, че съм получавал определени добронамерени предупреждения да коригирам медийното си поведение, по-специално по темата за руската агресия срещу Украйна. Нещо, което аз не приех като аргументи и не съм променил поведението си. Но оттук, разбира се, не следва непосредствения извод, че резидентът на руското разузнаване или пък някой от екипа на посолството реже гуми… Далеч съм от подобни предположения и обвързвания.
Какво точно означава ..добронамерено предупреждение“ в този случай?
Означава: „виж какво, ти си много талантлив, ти си прекрасен анализатор, ще бъдеш необходим на това общество… Бъди попредпазлив! Не дразни хора, които са лесно раздразнителни; които биха направили така, че дори без да се разбере откъде идва посегателството, биха проявили агресия срещу теб. Те са такива, че могат така да организират нещата, че да изглежда възможно най-нелепия клошарски инцидент…“. – Кога точно получихте това предупреждение?
– Няколко месеца преди нарязването на гумите. Затова и не правя директен извод, че случилото се е функция от това предупреждение.
А кой е човекът, който ви предупреди?
Няма да казвам неговото име.
В специализираните среди е твърде известна личност и е специалист по точно този тип дейност… или да кажем – по противодействието на такава дейност.
Да не би някоя от темите, върху които работите. да е накърнила по един или друг на чин нечий интерес?
Не бих казал, защото темите са обичайни от политическия дневен ред – като например руската агресия и нацизма на руския режим срещу Украйна, или пък ксенофобията и националпопулизма от съвременен тип в България, и опита да бъде възпроизведен нов Възродителен процес само че вече върху мъртвите, тъй като беше тотално и с ехидство отхвърлено намерението на внесения чрез ДПС законопроект – покойници да могат по служебен път да си възстановяват имената, а не чрез подаване на лични молби… просто защото няма как да стане това. – Миналата година комежду руската мафия и руския шпионаж в КТБ създава благоприятна нова конюнктура, която да подмени познатите досега лица“-.
Изразих мнение в интервю, да, за една от възможните картини или профил като обяснение за това, което се е случило в банката. Но това беше просто една от многото възможни гледни точки. Не мога да преценя доколко тези мои думи и това интервю е повлияло за сегашната ситуация. Не съм в ролята и на този, който да включва и да изключва варианти… Минал съм през перипетии, които показват, че дори и най-дребни, безобидни форми на настъпване на самодоволни, олигархични или мафиотски интереси на еклектиката между руския шпионаж и руската мафия, могат да доведат до доста тежки последици. Така че всичко е възможно.
Други заплахи получавали ли сте?
Получавал съм през годините в не чак толкова системен вид, че да бъде натрупвано като устойчива линия на заплахи, но да, получавал съм. Например, от емоционално реагиращи зрители, слушатели… Снощи се обади зрител с любезната прогноза, че следващото наказание срещу мен ще бъде да ми запалят колата! Беше любезен да го изрече в ефир, но такава ни е професията.
Изпитвате ли страх в дадени моменти?
Не бих казал точно страх, защото някак си имам усещането, не знам по каква причина, имам някакъв странен имунитет. Във всички случаи обаче, Но ако свободата на словото струва, колкото четири автомобилни гуми, тогава по-добре да се отдадем на автомобилизъм, отколкото на журналистика!…
Какви мерки поконкретно?
Не мога да кажа, но просто съм длъжен да ги предприема.
През 2004 г. имахте предаване, в което гост ви бе бившият служител на руските спецслужби Александър Литвиненко. Тогава той предизвика своеобразен скандал.
След това руското посолство изпрати открито писмо с искане да бъда уволнен! След писмото пък аз направих второ интервю с Литвиненко и с още един човек – украинец, който имаше преки доказателства за подобна теза. Дадох им думата и изслушах аргументите им.
Да припомним и официалната версия за
Когато говорим за 2008 година, трябва да превъртим стрелките и 4 години по-късно – към 2012 година. Тогава бях потърсен от г-жа Силва Зурлева с покана да поговорим за моето завръщане в Нова телевизия. Аз отидох на тази среща, която се проведе в градинката на Гранд хотел „София“, и казах, че имам едно конкретно условие, за да мога да мисля изобщо за връщане. А условието беше – в първото предаване мой гост да бъде Зурлева, която да обясни пред цялата аудитория на Нова телевизия какво точно са имали предвид под цитираната и от вас формулировка. И тя отказа да го направи. Отказа да се яви като мой евентуален първи гост в евентуално ново предаване в ефира на Нова телевизия.
А отказът й беше ли придружен с мотиви?
Да – че нещата били много сложни и няма абсолютна свобода. И че може би хиперболизирам това състояние, в което искам да работя. Но тъй като аз не мисля така, изградил съм се в условия на свобода, моите постижения в журналистиката са известни – сред тях е интервю, предизвикало бунтовете в Белград срещу диктатора Слободан Милошевич; интервю, за което съм получил много високи награди и много специални поздрави, включително от тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, която беше отправила поздравителен адрес до българската редакция на радио „Свободна Европа“. Отделно като анализатор, смея да твърдя, че анализът, който предложих на бившия президент Петър Стоянов за развръзка на кризата на 4 февруари 1997 г., беше една прекрасна основа наистина да се подпише споразумението – да бъде свикан съветът за национална сигурност, след което да бъде подписана и договорката.
Един журналист не може да бъде просто куфар и да го местят нагоре-надолу, а той да е щастлив заради това, че прекрасната му неостаряваща физиономия се показва отново в национален ефир. За мен това не е журналистика! Журналистиката има смисъл наистина, когато е свободна и когато може да има реална обществена полезност. В момента общество, което търпи да има тази политическа журналистика, която наблюдава; общество, което залива с помия, омраза и епитетщина всеки опит за сериозност; общество, което гледа със сеир на нацизма и националпопулизма, които набират все повече енергия и злост, не | обществото, което би помолило да има сериозна журналистик!
Втората част от излични цели …
Ако това беше формулировка, която имаше стойност и някакъв реален пълнеж откъм аргументи, аз никога нямаше да получа покана да се завърна…
Ще ви върна и към 2004 г.. когато столичен ежедневник публикува статия, в която се твърди. че сте бивш сътрудник на Държавна сигурност.
Първоначално запазихте мълчание, което продължи две години…
Да, така беше… първоначално не излязох с никаква позиция и сега ще обясня защо. Тогава беше изнесено анонимно точно на принципа, по който работи мафията – анонимно! А срещу анонимно твърдение не могат да се дават обяснение, още повече обяснения, свързани с темата за националната сигурност. Когато обаче две години по-късно вътрешен министър, какъвто беше Румен Петков, официално извади тези данни в качеството му на министър, но без законова основа – тогава разказах част от нещата.
А когато архивите бяха окончателно отворени, на всички управления, включително и материалите ми от 1-во управление, от Външно политическото разузнаване, там има папки, които са закрити по начин, който прави невъзможно отварянето им. Те никога не могат да бъдат прочетени от когото и да е било. Аз много добре знам за какво става дума и защо не съм можел никога да говоря по тази тема, нито пък да говоря дори когато произволно и хазартно бяха отворени специално моите документи.
Бяха отворени наистина много спекулативно и, меко казано, едностранчиво, като целта беше да бъда иронизиран, злепоставен, доведен до… може би в техните представи, истерична реакция, в резултат на която – забележете – идеята е била не от мен да започне отварянето на документите на ДС и военното разузнаване, а чрез моя случай и моите реакции да бъдат затворени тези документи. Да се позоват на нещо необичайно или прекалено крайно от моя страна като реакции и да кажат: вижте какъв казус възникна, дайте да не повтаряме повече тази драма! Ефектът от това щеше да бъде, че Георги
И може би щяха да имат индулгенцията, че за сметка на такива като мен една група от малцина, зад която не стои нито политическа партия, нито нищо – те са успели да се съхранят! Аз съм имал повод да казвам, че по онова време съм имал разговори с ген. Кирчо Киров, който беше в позиция на директор на Националната разузнавателна служба. И той ме беше попитал дали искам по някакъв начин да стане така, че тези документи да не излизат за мен… Моята позиция беше, че ако има каквато и да е интервенция, то аз ще бъда поставен в зависимост, както и той самият. И най-доброто решение за мен е да бъде оставен процесът да върви така, както Българската социалистическа партия го е замислила. Казах също така, че, рано или късно, ако този процес върви по този начин, те ще опрат до задънена улица и ще се чудят как да се оправят и как да се гърчат, защото наистина ще поставят под риск хора от българските специални служби.
Виждате и четете как пищят от военното разузнаване за техни хора, които щели да пострадат!
Ще кажа само – щом са приели такъв закон, нека той се изпълнява докрай! Да бъде разкрито всичко, цялата информационна картина около военното разузнаване, ако щете дори и около чужди граждани, работили за България! Това е логиката на закона, измислена от БСП и зачената в дълбоката неморалност чрез един казус, какъвто беше моят, да разрешат тези на техни политически любимци, като ги съхранят. Това, че аз отклоних всякакви предложения за сделки под масата, за компромиси, за намеси, направи така, че законът наистина беше приет в този вид. И трябва да остане такъв. Цената на отнети евентуално животи на български сътрудници, цената за разпад на специалните служби, трябва да платят не хора като мен – защото аз ги предупреждавах какво ще стане – а българската социалистическа партия!
Дата: 11.02.2015 00:01 Източник: Любословие.БГ по в. Жълто шоу – стр. 42; 43
