Какви са рисковете за икономиката ни? Да увеличим ли разходите за отбрана? И трябва ли да засилим сътрудничеството си с НАТО? Да споделят експертиза по тези актуални въпроси бяха поканени проф. Димитър Йончев и Бойко Ноев, експерти по национална сигурност, Любомир Кючуков, бивш зам.-вътрешен министър, Димитър Бечев, старши анализатор в London School of Economics, Георги Минчев, Българо-руската търговско-промишлена палата и Руслан Стефанов, икономист
„Вчера един от водещите министри много ясно обясни, че истерията в България е нещо, което се раздухва от Кремъл. Сега нещата са ми ясни и аз нямам проблем.”, иронично започна експертът по национална сигурност и отбрана проф. Димитър Йончев.
Според бившия военен министър Бойко Ноев в България все още има хора, които са склонни да гледат със симпатия на каузата на Кремъл и на Путин. „Конфликта наистина тръгва на юг, тъй че от към Украйна наистина идва една заплаха, но аз не смятам, че украинския конфликт е най-голямата заплаха за България в момента.”, заяви той. Ноев обаче отбеляза, че страната ни никога не е била толкова беззащитна.
За бившия заместник-вътрешен министър Любомир Кючуков проблемът е, че войната вече се разглежда като нещо допустимо. „Доста съм резервиран по отношение на санкциите като инструмент на външната политика. Те не са в състояние да решат проблема, за това има едно име, което никога няма да попадне в списъка на санкционираните и това е името на Владимир Путин, което е много логично.”, категоричен бе той. Кючуков смята, че решение на ситуацията в Украйна може да има само чрез преговори и диалог. Според бившия заместник-вътрешен министър обаче че санкциите имт по-скоро обратен ефект.
Димитър Бечев, старши анализатор в London School of Economics отбеляза, че войната не се води само в Донецка област, а има много измерения. „Кремъл успява да спечели политическа подкрепа в много страни, не само в България, където имаме прекрасен пример в лицето на „Атака“. Във Франция пък една крайно дясна партия набира сила. В този смисъл не бих се съгласил, че войната в Украйна не е чак такова предизвикателство за нас”, коментира Бечев.
Той смята, че санкциите действат бавно и ефектът от тях е много отрицателен. По думите му ниските цени на петрола вече са тласнали руската икономика в рецесия. „Може би и Европа ще пострада, но нека не забравяме, че Русия е много по-зависима от нас, отколкото ние от Русия.”, призова Бечев.
Заместник-председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев е уверен, че не е невъзможно българският бизнес да изтърпи ситуацията. „Налага се да заобикаляме Украйна, но това не е някакъв катастрофален размер на загуби. Лошото е, че през изминалата година тези щети за икономиката на ЕС и в това число за България разшириха значително своя периметър и обем”, обясни той. Освен туризма, в който по думите му ситуацията е лоша и в предстоящия летен сезон ще става още по-лоша, сериозни загуби търпим и в областта на машиностроенето. „За съжаление в машиностроенето, което преди да възникне кризата в Украйна нарастваше с 15-30% годишно, този тип загуба на пазар има голяма заплаха да се превърне в трайно устойчива.”, алармира Георги Минчев.
Икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов подчерта, че в стратегията за национална сигурност от 2010г. не се споменава нито една държава. „На базата на този анализ би трябвало да попитаме какво следва сега, когато конфликтът го има и очевидно има противопоставяне между ЕС и Русия.”, твърди той. За Стефанов въпросът, който най-много засяга националната ни сигурност е могат ли българските институции да дефинират заплахите пред България и съответно адекватен отговор на тези заплахи. „Ако погледнем тежестта на България от икономическа гледна точка, тя е нищожна. Тоест, много е малка вероятността да повлияем по какъвто и да било начин на процесите.”, посочи икономистът. Той сподели мнението, че по-скоро трябва да се обърнем навътре и да видим дали наистина имаме толкова малко средства и как се разпределят те.
София, 4.02.2015 г.
По темата работи: Мария Тодорова
