На многая лета, акад. Велев!
Председателят на Българската академия на науките и изкуствата навърши своето осемдесетилетие, изпълнен с бодрост, енергия и надежди, че найпосле ще се осъществи и неговата голяма мечта.
А тя е новата ни национална кауза – духовното обединение на българската нация, включително и тази част, която е разпръсната по света. И не се уморява да повтаря, че днес най-важно е да бъдем българофили! Но и с известна тъга признава: „Македония е моята мъка, която ми пречи да бъда докрай щастлив!“.
Преравяйки старите си бележници, установих, че съм се запознал с акад. Григор Велев през есента на вече далечната 1998-ма. И въпреки че 16-17 години не са малко, имам усещането, че съм го познавал едва ли не през целия си съзнателен живот. Ако се върнем към онази есен, току-що бях започнал работа в Агенцията за българите в чужбина към МС.
Бях напълно объркан от представите си за същността на националната кауза, от една страна, и нерадостната действителност, която надминаваше и най-песимистичните ми подозрения… Всеки ден се запознавах с хора от близки и далечни общности, сблъсквах се с неразрешени и едва ли не неразрешими проблеми, с прояви на откровено невежество и безразличие от страна на политици и държавни чиновници.
На фона на всичко това срещата ми с проф. Велев, с когото ме запозна неговият може би най-близък съмишленик, юристът и патриот доц. Емил Александров, беше до такава степен нестандартна, че не е за вярване! При кажи-речи всеобщото, перманентно вайкане за липсата на пари, условия, законови механизми, политическа подкрепа и т.н., и т.н., оказа се, че има човек като Григор Велев, който притежава желязната воля да загърби дребнавото злободневие на днешното ни общество и неговите „елити“! Да се бори с всички възможни и невъзможни препятствия и да ги преодолява.
Именно акад. Велев е инициатор и „мотор“ на родилите се и раждащи се инициативи с национален и, без преувеличение, планетарен български характер – начинания, призвани да влеят енергия в изтощения от нихилизъм и неверие в себе си национален организъм. Към онзи момент по негова идея, благодарение на способността му да увлича и организира хора от академичните среди, вече съществуваше Научният център за национална стратегия. „Българската национална доктрина“ беше факт.
През следващите няколко години учените от центъра, включително с участието на Агенцията за българите в чужбина, успяха да представят доктрината пред обществеността в десетки големи и малки градове в страната, както и сред нашите сънародници извън днешните й скромни граници.
Помня срещата с българската общност в Будапеща – хората обсипваха акад. Велев с десетки въпроси, а срещата продължи близо два часа повече от предвиденото!
Не мога да забравя и вълнението на българи от Румъния на една среща в Народното събрание – с „Българската национална доктрина“ в ръце те споделяха с неколцината депутати, дошли на срещата, радостта си, че Родината не ги е забравила.
Сред многото осъществени идеи на акад. Велев се откроява възстановяването на Българската академия на науките и изкуствата. В не помалка степен това се отнася и за учредяването на Асоциацията на българите по света. В тези примери за организация на гражданското общество са ангажирани хиляди хора от страната и чужбина, водещи личности от българските общности в десетки държави, учени от различни направления, артисти, писатели, лекари, изобщо, както се е казвало през Възраждането, добри българи.
През последните години е много модерно да се говори за отсъствието на авторитети в съвременното ни общество. Но макар и малцина, авторитети съществуват. И една от тези личности, които имат заслужен авторитет с национални измерения, безспорно е акад. Григор Велев.
На многая лета, акад. Велев!
Къде блестиш ти, искра любородна?
Акад. проф. дпн Боян ЛАЛОВ
В средата на 90-те години на миналия век бях поканен да присъствам на една интересна среща в СБЖ. Знаех, че и моят брат участва в екипа за създаване на „Българска национална доктрина“, формиран по инициатива на проф. Григор Велев. Не се познавах лично с професора, но още тогава за него се говореше с особен респект в средите на родолюбивите интелектуалци. Малко след като влязох в залата, прозвуча българският национален химн и всички присъстващи станаха прави. Аз потръпнах, защото това не беше лицемерно официално тържество, а поредна среща на независими личности, които се събираха, за да се противопоставят на пълзящия националнихилизъм, да обменят информация, да слушат анализи и да търсят решение за спасение на българския дух, националното достойнство и бъдеще.
Тези хора бяха открити и привлечени от личността на Григор Велев, който след политическите промени през ноември 1989 г. пое кръста и вече в продължение на 25 години работи за България така, както са работили нашите големи личности от епохата на Възраждането.
В личността му се отразяват чертите, тревогите и надеждите на нашите предтечи, строители на Нова България.
През 2003 г. Григор Велев открива в Скопие „Българска книжарница“ с 10 000 тома книги, която в продължение на няколко години е средище на българската култура и дух във Вардарска Македония. От 2004 г. е председател на Комитета за защита на българите от Западните покрайнини. Наред със своята научна работа в областта на медицината, той е признат ерудит с монографични изследванията в областта на българската история.
През 2004 г. проф. Григор Велев възстановява Българската академия на науките и изкуствата, обществена организация, която беше закрита по време на съветската окупация след Втората световна война и която е истинският приемник и наследник на българското книжовно дружество, създадено от нашите възрожденци още по време на турското робство.
В момента в нея членуват стотици видни български учени и дейци на изкуството. Академията осъществява широка научна, изследователска и артистична дейност, въпреки че досега все още не е подпомогната от държавата.
Пожелавам на акад. Гоигор Велев здраве, бодрост и дълголетие, за да разпалва все така искрата на родолюбието, хуманизма и стремежа към съвършенство сред новите поколения В името и в полза на скъпото ни Отечество България!
Учен, общественик, лекар, приятел
Акад. проф. Георги МАРИНОВ
Запознаването ми с акад. Велев в средата на миналото десетилетие бе по-скоро виртуално, отколкото визуално. В ръцете ми попаднаха, разбира се неслучайно, няколко негови книги като „Национализмът“, „Българският национализъм и неговото бъдеще“ и новоизлязлата тогава книга на академика, посветена на Българската национална кауза, която след време се появи като фундаментален труд „Българската национална кауза (17622012)“. Дори беглият прочит на книгата ми напомни за една празнота в моите знания, която смятах, че при социализма и в новото „време разделно“ на прехода не са повече актуални. Но, както се оказа, акад. Велев е прозрял, и то доста преди да „лъснат“ плодовете на прехода, темата за „националния идеал“ като основа за формиране и постигане на дългосрочна национална идея.
Много е трудно да се формулира в днешния постсоциалистически период нов национален идеал за България и за българската нация. За да го формулираш и обосновеш, се изисква не само задълбочено познаване на българската история, но и обществено-политическо мъжество и смелост за прозиране на бъдещето на българския народ и държава.
Точно такива качества проявява акад. Г. Велев, за да предложи като национален идеал на България през XXI в. следните крилати слова: „СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА, СИЛНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ, ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА“.
Извън академичната си служебна ангажираност акад. Велев е прекрасен приятел, готов да помогне в тежки случаи с навременен съвет или конкретна незабавна помощ и съдействие за решаване на всякакви проблеми. С изключително богат житейски опит, със силно развито чувство за хумор, той е чудесен събеседник по различни теми на всекидневието.
Сърдечно те поздравявам, акад. Велев, по случай твоя юбилей. Бъди здрав и винаги жизнен за радост на своите близки и приятели и за процъфтяване на делото на БАНИ.
Дата: 20.01.2015 00:01 Източник: Животът днес – стр. 7
