Рекламната дейност е безименна като фолклора. И както във фолклора, ражда какво ли не. Смешки, хрумки, провали. Например никога не пия от оная бира, която ми докарва на масата я каратисти, я космонавти, я някой и друг ураган. Издухва всичко край бирата. И интереса ми, ей богу.
Създателите на тази реклама да ходят да учат психопатология. Да не ми вкарват в подсъзнанието нетърпимост към тази марка и да върнат парите на рекламодателя, одобрил продукта. И той да ходи да учи. Освен ако не пере пари. Така и така не ми изпира ризата след урагана. С други думи, ако пиете бира и се явят аргонавти, значи сте в реклама.
Световните агенции се нажулиха хубаво от употреба на татуирани водещи. Може да са много симпатични, но анализите показват, че 90 на сто от публиката не понася татуировки. Последователите на епидермални рисунки, независимо от сюжета, са общество с ограничен сюжет.
Наши водещи плашат жените с татуировките си, без да знаят, че плашат и рекламата. Екранът не обича надрасканите кожи, все повече ги избягва. Отблъскват, вместо да продават стоката. А, гледах татуирани водещи в едно tv предаване в бившата Горна Волта. Беше за жирафи.
Антирекламата е най-вопиюща, когато сам си я продуцираш.
Същият ефект постига употребата на куче. Светът много внимава, защото внимават и борците за правата на животните. За да си нямат съдебни главоболия, продуцентите избягват този симпатичен четирикрак актьор. Още повече че по заповед на кметствата на модерните градове им е забранено да се разхождат по детски площадки и други знакови за града места. Ако любимецът ти излае на обществено място в Лондон, глобата е четиристотин паунда. Затова красивите животинки движат с намордници, с провиснали отзад чувалчета, със специални гривни, за да не лаят, а след тях бродят собствениците с лопатка и метличка, защото инспекторите дебнат. Доста нещастна гледка, от която и моята овчарка се потриса.
Там кметствата предлагат глоби, тук кучетата предлагат или банков продукт, или нектари. Авторите не уважават градската среда. Не се отчита, че нашето куче е различно от западното. Нашето кенза по детските площадки, лае на воля, ръфа и стряска женската част. В крайна сметка, като ония с бирата – смъква купуването на продукта.
Незнайните автори на рекламни скечове, кечове и други формати не познават българската среда, обществените нагласи, нетърпимостта към грубата визия, към недодяланото послание. Не изучават социологически трудове. Рекламите освен всичко друго трябва да постигнат одобрение. За да не ни правят на дебили. За да не се зверим защо ги гледаме. За да не се чудим защо има балончета в шоколада. Ами ако не са в шоколада, нали ще излетят? Внимание! Ако не прочетете листовката, ще умрете. Вероятно затова дикторът така усилва темпа на края, че да не чуем какво ни чака.
Като гледат рекламата за дамски превръзки, момичетата питат: Цикълът ми в синьо ли ще бъде, мамо? Превръзките, впрочем, са необятно продуктово поле. Ако девойка е в бял впит панталон и отива на дискотека, сто на сто е в мензис. Ако пък мъж е положил глава в скута на някое момиче, значи току-що е сменило превръзката си.
Нашите презервативи са толкова сигурни, че можете да благодарите на родителите си. Други също са сигурни – не говорят например. Впрочем всеки презерватив рискува да хване гъбички. Чакаме следващото лекарство.
Ако в нашата дискотека изпиете двайсет шота, няма да си тръгнете.
Ако търсиш гъвкава фиксация, купи нашия продукт. Чаят против настинка не кашля. Избрах нова формула – ще ям. Препоръчва се от европейски експерти, защото продуктът е български.
Или:
Повече от този шампоан – повече гребен. В модификация: не чупете гребените, ползвайте коса. Ако в студиото нарежеш салама накриво, значи следва дубъл. Тази го наряза толкоз тънко, че надебеля.
Новото масло за двигателя ви осигурява нов двигател.
Ще почисти без следи, за да не го откриете повече.
Този шампоан възстановява боядисаната коса. Мая Петрова не взима тоя за съпруг, защото предпочита Париж.
Нашият матрак е толкоз удобен, че няма да се събудите.
Всяка коса става гъвкава, когато я духне вентилаторът. Важното е да имате коса.
Мама и татко стават толкоз късно, за да не закусват с маргарин.
Кашлицата може да развали всичко. Дори лекарство против кашлица.
Първи кредит без лихва, втори – без кредит.
Новата ни пералня има толкоз обороти за изсушаване, че бактериите ви ще станат бенки. Мой стар познат рекламира средство срещу простата например. С такъв гробовен глас, сякаш ми се
обажда от операционната. Вместо да хукна към аптеката, аз цъкам. Или цакам, все тая. Как да вярвам в рекламираното лекарство, след като простатата му се качила в гърлото.
То е като оньова кифте. Ньикугъ нье ял кифте. Еми яж водорасли, бе. Какво ядеш българския правоговор.
Или мерси, че има теб. Авторите искат да благодарят на българския ред. Да не говорим, че „точно по моя вкус”, изговорен на полуапенински, работи срещу моя вкус. Чужденец имитира български – това е върховно постижение както на производителя на реклама, така и на производителя на диалектен разгул. И телевизиите ги излъчват, вместо да ги пратят на уроци. Но как телевизиите охраняват книжовния български език, е друга тема. Все едно Валери Симеонов да анализира Паисий.
Той анализира циганите, това му е по-лесно. На диалект може да говорят звездите – Христо Стоичков или Митко Щерев, защото тяхната работа не е да говорят. Виж, при Валери Симеонов природата е различна – той достига по-висша човекоподобна дейност. Той говори. Значи – предполага се – мисли. Всъщност, трови с личните си вируси политическия елит доколкото го има. Затова трябва да работим за чисти и здрави вируси.
Мрежите обичат да се надсмиват над рекламите. Хейтърите не знаят, че това е сложна работа, която освен всичко друго иска драматургия. Злобарите вадят зашеметяващи примери, нашите тук, в сравнение с тях, са ученически пособия. Вярно, и светът се смее над световни продукти на гигантски рекламни агенции с геополитически опит. Вярно, и в нашето пространство се явяват добри образци, но малко влизат в класиката. Като онази закачка: „Оо, Пепи!”. Най-вкусната реклама за кренвирши, които по онова време бяха все още кренвирши. Какво да се прави – предпочитаме месо.
И така, бидейки положително настроен консуматор, чакам класическата реклама. Ке умрем за нея!
Дата: 15.01.2015 08:49 Източник: Любословие по www.trud.bg
[spider_facebook id=“1″]
