Гледайки структурата на българското общество, ние сме по-скоро част от Изтока, отколкото от Запада, казва арабистът Владимир Чуков пред „Сега“
– Да започнем с едно събитие, което потъна около празниците. Колко достоверна е информацията, появила се в някои арабски и израелски медии, че агент на израелската разузнавателна агенция Мосад, внедрен в „Хизбула“, е в основата на атентата в Сарафово?
– Появи се информация, че е арестуван високопоставеният офицер от отряд 910 за външни операции на „Хизбула“ Мохамед Шурба. Обвинен е, че е вербуван от Мосад и той стои зад провалени операции на „Хизбула“, в това число и в България. Доколко обаче е истина, или това е двойна игра, не се наемам да прогнозирам. Има твърде много неясноти и съмнения, че е битка между разузнаванията на Израел и „Хизбула“.
– Самото разследване на атентата в Сарафово, начинът, по който ни се сервираха доказателствата, в т.ч. и „обоснованото предположение“ за участието на „Хизбула“, посяха съмнения в официалната версия. Допускате ли, че истината може да е съвсем друга?
– Прокуратурата и ДАНС разпространиха информация за извършителя на ужасното престъпление. Все пак предстои съдебно дело, което ще завърши с присъда. Можем да се досетим каква ще е тя. Подобен тип дела обаче са натоварени с твърде много политика. Зад правната процедура прозира един силен политически слой, тъй като последствията бяха много важни за събитията в Близкия изток. Военното крило на „Хизбула“ беше обявено за терористичен субект за ЕС благодарение на този терористичен акт, извършен на европейска територия. Нека обаче видим каква е практиката в подобни случаи досега. През 1994 г. беше осъществена атака срещу синагогата в Буенос Айрес. Обвинени бяха Иран и „Хизбула“. Едва през 2006 г. започна делото и бяха посочени конкретни лица за извършители. Събитията обаче впоследствие се стекоха така, че през 2013 г. Аржентина и Иран се договориха за създаването на „истинска международна комисия за разследване на случая“. Практически разследването стартира отново. Какво ще стане в нашия случай в дългосрочен план? Трудно да се каже.
– Признаването на Палестина отново занимава международната общност. Франция и още три европейски държави подкрепиха статута й на независима държава. Защо тъкмо когато въпросът влезе в дневния ред на ЕС и ООН, той беше спънат? Може ли да се говори за нов етап на израелско-палестинския конфликт?
– Да, може. Според мен през последните месеци наистина виждаме нов рунд от палестинско-израелската битка. Не случайно той се разиграва на европейска територия, защото Европа е основният донор на палестинската автономия. Нека да припомня, че бюджетът на палестинците е средно около 1 млрд. долара годишно. Техните собствени приходи съставляват само около 5% от тази сума. Всичко останало са заеми или дарения отвън. 50%, или приблизително половин милиард долара, са европейските пари. Т.е. ние, европейците, включително българите, даваме своя принос за съществуването на тази администрация и държава. Американците дават между 200-300 млн. долара. В същото време ние като европейци нямаме силен политически глас. Основният чужд посредник в конфликта са САЩ.
До този нов етап се стигна в момента, в който Палестина получи статут на наблюдател в Общото събрание на ООН преди две години. Тогава тя беше подкрепена с голямо мнозинство в Общото събрание на ООН и това й даде сериозни преимущества. Движеща сила на този процес е едно ново, младо поколение, част от администрацията на Махмуд Абас. Те са завършили в Европа, добре образовани хора, които не желаят да живеят в състояние на окупация. И това ново поколение си иска собствената държава.
Очевидно е, че на този етап не е намерена точната формула по отношение на детайлите – съдбата на еврейските селища, границите, бежанците, статута на Йерусалим и други. Консенсус в позициите на двете преговарящи страни не е постигнат. Няма да е реално, ако посочим датата, на която двете страни ще се договорят. Важното е обаче преговорите да продължават. Бъдещето е на остра конфронтация, но най-вече в международните институции.
– Старото поколение също искаше палестинска държава? Кое е различното?
– Това са вече нови хора, образовани, различни от бойните другари на Ясер Арафат, които организираха саботажи, терористични актове и нямаха достъп до тези правни инструменти, които дава статутът на Палестина като страна – наблюдател в ООН. Сега тези възможности са налице. Страната наблюдател има същите права като страна член, но без право да гласува в ОС. Може да членува във всички институции към ООН и най-важното – в Международния наказателен съд. След проваленото гласуване на 30 декември 2014 г. за получаване на статут на независима държава Палестина се обърна към съда за пълноправно членство. Ако това стане, палестинците ще се опитат да обвинят израелските лидери в извършването на престъпления срещу човечеството. Така след СС на ООН битката Палестина-Израел отива в друга, много важна международна институция.
Палестинците използваха тези правни възможности и за изваждането на радикалното движение „Хамас“ от списъка на терористичните организации в ЕС, след като през октомври т.г. Европейският съд промени правните критерии за включването на даден субект в този черен списък. Адвокатите на „Хамас“ веднага обжалваха статута на движението и съдиите отсъдиха изваждането на движението от терористичните организации. Федерика Могерини вече заяви, че в 3-месечен срок решението ще бъде обжалвано, но за целта ЕС вече ще трябва да предостави правни доказателства за терористичната дейност на „Хамас“, а не да се позовава на публикации в медиите и интернет.
Третият много важен момент е гласуването на резолюцията на ЕП за подкрепа на палестинската държава. Тук вече битката е ляво-дясно. Левите са били винаги „за“, докато десните, принципно и нюансирано, са „против“. Левите смятат, че подкрепата за създаването на палестинска държава трябва да е безусловно, докато десните са на мнение, че вече взетото решение не е гаранция за автоматично и безусловно признаване. До голяма степен позицията на ЕНП е сходна с тази на американската администрация на Барак Обама.
– Това ли обяснява и френската безусловна подкрепа на Палестина – част от противоборството между лявото правителство на Франсоа Оланд и десните?
– Да. В Европа четири национални парламента подкрепиха създаването на палестинската държава, но с нюанси. Швеция, управлявана от лява коалиция, дори призна директно Палестина. Там, където управляват левите, подкрепата е категорична, там, където са десните – има завоалирани нюанси, както е във Великобритания. Ние, европейците, оставаме разделени. Не можем да формулираме собствен единен глас, което е много жалко.
– Светът днес изглежда по-неспокоен от всякога, раздиран от военни конфликти. Новото пренареждане на световния ред може ли да доведе до трета световна война?
– Това е едно по-скоро конфигуративно, отколкото реално твърдение. Да, наистина има много силни напрежения в различни части на света – в Близкия изток, в Украйна. Очевидно става въпрос за пренареждане на геополитическите пластове. Онова, което ние разбирахме под нов световен ред – еднополюсният, очевидно е пред изпитание. САЩ вече имат много силни конкуренти. Текат нови икономически, политически, дори демографски процеси. Светът се промени. Много ожесточена битка се очертава между отделните центрове. Преди конкуренцията между Изтока и Запада беше чисто идеологическа – комунизъм срещу капитализъм. Сега тази конкуренция в деидеологизиран вид се възражда, но Изтокът е дублиран. Все по-често Русия и Китай вървят заедно, докато по времето на Студената война бяха конкуренти.
– Ние къде сме в тази игра?
– Много ми се иска да си мисля, че сме от страната на държавите, които правят всичко възможно, за да попаднат сред печелившите. В същото време българинът остава неудовлетворен от постигнатото. Истина е, че твърде бавно напредваме поради множество причини – политическа култура, нрави, манталитет. Гледайки структурата на българското общество, ние сме по-скоро част от Изтока, отколкото от Запада.
– Покрай зрелищната акция на ДАНС срещу ромите имами в Пазарджик и у нас се заговори активно за феномена „Ислямска държава“. Това ли е новата „Ал Кайда“, обърнала се срещу създателите си? И колко голяма е опасността от проникване на радикален ислям в България през слабо контролирания бежански поток?
– Запитвали ли сте се защо има джихадисти от Западна Европа, а от Източна няма. Просто защото ние сме друг тип общество. Първо, у нас мюсюлманските общности са индогенни – те са родени тук и нямат друга родина. Вторият много важен компонент е посткомунизмът. Отношението към религията у нас е по-скоро като към традиция и обичаи. Това не е индоктринирана материя. Клирът, както християнският, така и мюсюлманският, няма достатъчен авторитет. Ролята на религията, включително и в тези общности, е много занижена. И третият фактор – българските мюсюлмани не владеят силовите практики. Те традиционно са били извън силовите структури. Трудно е някой от тях да попадне в горната половина на йерархията в армията, полицията или спецслужбите. При тези няколко фактора няма как да се формира общност, която наистина да генерира опасност.
– Какви рискове обаче крие бежанският поток към България?
– Миналата година 12-ина бежанци бяха екстрадирани от България поради доказана тяхна принадлежност към ислямистки милиции в Сирия. Очевидно органите си имат инструменти да го установят. Твърде голяма вероятност има някои от тези хора да носят радикални идеи. Не е ясно от коя страна на полесражението идват. Последната голяма битка в Кобани, например, предизвика огромна бежанска вълна към Турция. Респективно част от тези хора дойдоха в България. Общият профил на бежанците в България са сирийски кюрди, но освен тях сигурно има и хора, които далеч не споделят светските възгледи на множеството кюрди. Лично аз съм попадал на информация, че самата „Ислямска държава“ изпраща свои бойци в Европа. Призна го един каналджия пред американски сайт, като сред споменатите от него страни беше и България. Слава богу, пратениците в конкретния случай са отишли в Гърция. Но каква е гаранцията, че следващия път няма да дойдат в България. В никакъв случай не бива да се предоверяваме.
