На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, който е брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос.
Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”. Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква „Св. Апостоли”. През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.
Българите наричат празника „Едрей”, „Едринден” или „Мечкин ден”
Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя варива от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивота хапват всички дава се на домашните животни, за да е добър приплодът им. В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името „Мечкин ден”.
Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината.
Там той обработвал малка нивa, но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!” Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. На Свети Андрей не се работи къщна работа. На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.
Честит празник на именниците!
Любословие по gramofona.bg, снимка: dariknews.bg