Под мотото „Да се сложи край на безнаказаността за престъпленията срещу журналистите” ще се проведе на 20-21 ноември в Париж заседанието на Междуправителствения съвет на Международната програма за развитите на комуникациите на ЮНЕСКО.
От ЮНЕСКО отбелязват, че 90% от случаите не се разследват и това води до там, че поръчителите или изпълнителите на тези престъпления действат почти открито всеки път, когато, според мнението им, журналистите са заплаха за интересите им.
През последното десетилетие над 700 работници в медиите са загинали,
изпълнявайки професионалния си дълг. В голяма степен тези случаи са умишлени убийства, загиват представители на медиите и в „горещите точки”. 2014 година – заради конфликта в Украйна, Ирак и Сирия – донесе особено много тревожни, а понякога и тъжни новини.
Например по време на наказателната операция на украинските власти в югоизточната част на страната там загинаха четирима руски журналисти. Фотокореспондентът на МИА „Россия сегодня” („Русия днес”) Андрей Стенин загина през август. С автомобила, с който е пътувал, за да изпълни задачата си, заедно с бежанска колона той е бил застрелян и подпален от украинските военни. Сътрудниците на руската ТВ Игор Корнелюк и Антон Волошин загинаха през юни край Луганск. В края на юни смъртоносно беше ранен телевизионният оператор Анатолий Клян.
Полските власти – пречка за работа на медиите
Европейските правителства признават избирателно правото на медиите да получат достоверна информация. Журналистите от Русия, според някои политици, нямат такова право. Например полските власти лишиха от акредитация извънщатния кореспондент на МИА „Россия сегодня” Леонид Свиридов. Нещо повече, Варшава реши да прекъсне пребиваването му в страната и го изгони. Генералният директор на агенцията „Россия сегодня” Дмитрий Кисельов заяви, че Варшава трябва незабавно да обясни причините за лишаване от акредитация. Засега действията на полските власти може да се тълкуват само като пречка на работата на медиите. А това противоречи на общоевропейските принципи на свободата на словото и разпространението на информацията, – каза Кисельов.
С европейското разбиране за „свободата на словото” се сблъска и самият Дмитрий Кисельов: ЕС в рамките на санкциите срещу Русия заради събитията в Украйна го включи в списъка с лицата, на които е забранено влизането на територията на страните-членки от ЕС.
През април тази година външното министерство на Литва, също без обяснение на причините, лиши от акредитация кореспондента на МИА „Россия сегодня” Ирина Павлова. В началото на годината представители на руските медии не бяха допуснати на брифинга на ръководителя на дипломацията на Европейския съюз Катрин Аштън в Киев, въпреки подадените предварително запитвания.
Русите медии са оръдие на пропаганда
Днес на Запад обичат да говорят, че руските медии са оръдие на пропагандата. Макар че т.нар. „свободни” европейски и американски вестници, радио- и телевизионни канали отразяват само тази гледна, която смятат те за правилна, отбелязва руският политолог Сергей Михеев.
Те се страхуват, че гражданите им могат да започнат да мислят по друг начин. Страхуват се, че тези граждани ще започнат да критикуват собственото си правителство, защото ще започнат по-добре да се ориентират в обстановката. Тези хора воюват не толкова с Русия, колкото да оставят гражданите си в неведение, сподели Михеев.
По статията работи Мария Николчева; информация по bulgarian.ruvr.ru
