Тя се казва Ирена Петрова. След като Любословие.БГ предложи на читателите ни да отбележим Деня на народните будители като поздравим тези българи, които в трудното време, в което живеем „пренасят пламъка през вековете”, бе номинирана от няколко наши читатели, пожелали да останат в сянка. Убедени сме, че всяко време има своите будители и именно сега всички ние трябва да подкрепим усилията, да споделим вярата и да подхранваме ентусиазма на тези българи сред които е Ирена.
[spider_facebook id=“1″]
Нека след като измина един прекрасен празник на Духовността да разкажем за новите будители и техните послания! Благодарами Ви, че продължавате да споделяте имената на съвременни български будители и ни пишете основанията си и след 30 октомври 2014 г.
С любов и памет към словото, историята и личностите в българската културна идентичност – Ви представяме един млад лидер. След като прие номинацита от читателите на Любослословие, тя разговоря с Андрей Велчев за силата на лидерството и словото изпълнено с действие.
След завършването с отличие на Първа частна английска езикова гимназия се насочва към изучаването на Икономика, Политически науки и Психология в съответните специалности в Нов Български Университет с английски език, с фокус върху научни направления като европейска интеграция, финанси, микро и макроикономика, организационна психология и др.
Приема позицията Вице-президент на съвета на учащите се, участва в ръководството на Бизнес Клуб под егидата на международна организация за предприемачество, включително и в качеството си на маркетинг мениджър към него.
Специализира в областта на маркетинга и връзките с обществеността, медийните политики и технологии, включително и в първия в България лицензиран център за професионално обучение по маркетинг, Public Relations и бизнес комуникации.
Създава база от данни с информация за анализ на потенциални инвеститори, медии, контрагенти и партньори, която е първата подобна в света с приложение в структурите на организациите за неформален рисков капитал.
До 2010г. в ролята си на координатор в Българска Мрежа на Бизнес Ангелите изготвя оценка и напътствия за коригиране на проектни предложения за иновативни продукти и услуги и участва в изготвянето на методология за избор и класификацията им. Отговаря за подобряването на механизмите за управление, стандартите за качество и оптимизация на работните процеси, упълномощен представител и ментор от името на Българска Мрежа на Бизнес Ангелите по отношение разясняване на правилата и процедурите за проектиране на предприемачески и стартап предложения.
Въз основа на солидния си опит в сферата, участва като автор и съавтор в редица издания с научна насоченост, учебници и ръководства за успешен бизнес и анализ на бизнес предложения, пазарни оценки и др.
Ще те помоля с няколко думи да кажеш нещо за себе си в сайта Любословие, което хората не знаят.
На 25 години съм, родена и израстнала в София. Завършила съм финанси и психология в НБУ. Част съм от екипа на Българска Мрежа на Бизнес Ангелите. Управляващ партньор в проекта Tendle.net, съосновател съм на медията Ogledai.se. Имам и други проекти, в които участвам, но не са в България.
Няма да те питам как се създаде идеята Бизнес ангели, но как приемаш да бъдеш представена като един от новите будители и всъщност кой е новия тип млади лидери?
Аз не обичам много такива призвания като Будител, не защото не мога да приема реалността, а защото все още не се чувствам така. Кои са новите будители? Това е много хубав въпрос. Ако говорим за рамките на България, наистина започна да се ражда една вълна предприемачи, която ми се струва, че може да бъде такава. Най-малкото, защото започват нов бизнес, скачат с главата напред, учат страшно много, имат средата, в която те много бързо могат да се изградят – като мениджъри, като лидери и ми се струва, че примера, който дават е много добър. Носят една позитивна енергия, която веднага се усеща при контак с тях и заразяват околните с нея. Във всяка една развита страна, предприемачеството е в основата да се движи икономиката, да се развиват хората и самата страна да върви напред, но за да се види предприемачеството в България трябва да минат няколко поколения.
Като говориш за наследяване и приемственост, каква степен посланието, което излъчва един млад предприемач (будител) има значение и успяват да въведат модел на подражание и ако да, с какви инструменти?
Точно тази вълна предприемачи, която се е зародила в България са хора, които имат много силни изградени ценности и морал. Ако преди бизнеса беше мръсна дума, точно тези предприемачи правят нещата по доста чист начин. Много голяма част от тях са в IT технологиите, работят с чуждестранни клиенти, внасят чужд манатлитет на упраление, там нещата се случват по-различно, пазара е по-различен и ми се струва, че тези ценности, които те носят биха могли да са пример за по-младите поколения, но и за и по-старите. Забелязвам, че приятелите ми от старото поколение много държат да лобират с младите хора, защото енергията, която те носят е много силна. Ценностите са се изменили и много рязко може да се види разликата между поколенията.
Има млади хора, които за тях ценностите в момента са много повърхностни, с една дума – не предпочитат книги, култура, упоритост или морални устои. За тях е важно просто да се забавляват, да получават всичко тук и веднага и търпението и уважението не е на почит. Младите хора, които не вярват в тези ценности много рязко се разграничават от общата маса и застават в компании, които се развиват добре и могат да бъдат пример. Инструментите са именно нещата които правят. Зад тях винаги има кауза, която е общото благо, а не парите, които ще изкарат.
Какво означава добър пример и до каква степен четенето на дебели книги и голами учебници помага да направиш един успешен модел?
Добър пример е този, който мотивира другите хора да подобрят живота си, както и животът на хората около тях, на обществото. А книгите са една моя много голяма слабост. В свободното си време чета и това е жизнено важно в ежедневието. Смятам, че човек колкото повече чете, толкова повече се обогатява и може да приеме други гледни точки, а що се отнася до бизнес модел, това не знам доколко е свързано с четенето на книги. Свързано е с мениджмънт, бизнес умения и трябва достатъчно много да се информира за средата на бизнеса, така че да бъде конкурентен. Не е достатъчно да прочетеш един много готин бизнес модел и да го приложиш.
Как се адаптират хора, които завършват престижни образования, но често теорията на отсреща в практиката е коренно различна? Знаем още от теорията на Дарвин, че не оцеляват най-силните, а най-приспособимите. Тоест когато ти си завършила как си успяла да се адаптираш към тази сфера?
Може би защото аз се адаптирах още, когато учех. Наблюдавам страшно много мои приятели, които завършват престижни университети в чужбина и не могат да започнат работа, не защото не са кадърни, а защото не са започнали от рано.Дори и там образованието да е свързано с повече практически упражнения. Светът вече е такъв, че ако не започнеш от рано, се оказва, че след като завършиш има много хора, които са започнали от рано и имат опита, който ти нямаш.
Значи ли, че докато ти следваш дадено образование имаш спокойствието, че ти е позволено да бъркаш, защото след като завършиш би трябвало да не трябва да бъркаш?
Човек прави грешки цял живот, това е ясно. По-скоро смятам, че залягането над учебниците не е достатъчно. Аз избрах този път и още на втората година започнах да работя. Това ми даде един невероятен старт. Влизайки в дълбоките води, аз знаех за какво уча в университета. Говорейки си с много мои колеги от НБУ – те казват „Интересно ми е, но не знам как ще го използвам на практика.“ Вярно е, че в България образователната система не е за мен на нивото, което трябва да бъде и трябва да се работи върху различни стажове и програми, които да предлагат университетите, за да могат студентите когато завършат да си кажат – това вече съм го минал и да се справят успешно. Добре е от рано да се ориентират младите и да започнат да навлизат в сферата, която са избрали колкото се може по-бързо.
Ако вземем модела една книга, която си прочела – ти си се усмелила да го правиш.
Мисля, че този курс съм го взела много преди да го направя реално. Аз много бързах да завърша гимназията, за да започна в бизнеса и да правя това, което ми харесва. Изчаквах да ми дойде времето.
До каква степен помага комуникацията в бизнеса?
Тя е най-важното нещо. Ако говорим за вътрешна комуникация, лидерът трябва да знае как да комуникира сам със себе си и да анализира ситуацията, в която се намира и да вземе най-добрите решения спрямо ситуацията. Ако един човек не може да “води” себе си, няма как да води други хора. Трябва да комуникира с екипа си правилно. С комуникация, която ще доведе до положителен резултат. Комуникация с инвеститори и т.н. Бизнес се прави между хора и ако не можеш да се разбираш с даден човек – няма как да се получи. За това си говорих с един мой приятел, попита ме- колко езика говориш? Аз му казах Български, Английски и Испански. А той ми каза, че има приятел, който говори седем езика. А аз му казах, че е важно как комуникира човек. Ако не можеш да комуникираш добре и десет езика да знаеш – все тая. Това трябва да се учи и в училище и в университета. Комуникацията е свързана със страшно много неща – да се изразяваш добре и хората да те разбират е най-базисното нещо, което трябва да усвоиш. Оттам да се научиш на емпатия, асертивност и да чуваш истински позицията на другия.
А ако не е тайна би ли споделила защо подкрепихте този медиен проект?
Не е тайна. Това е една кауза, зад която аз заставам отговорно и с цялото си съзнание и желание. Аз смятам, че това е най-добрия път,а именно човек да вижда позитивните неща, които се случват около него. Миналата година се зароди тази идея покрай всичките протести. Точно хората се бяха обезверили, отчаяли и все чувах, че искат да тръгват нанякъде. И в момента, в който усетих, че и аз имам такива мисли да отида някъде и да правя това, което обичам в друга страна се почувствах ужасно. Спрях да гледам телевизия, да се интересувам какво се случва. Негативизмът, който се заражда започва да ме дърпа назад. Ogledai.se е е един различен поглед и идеята е да представяме добри практики, които се случват в България и чужбина. Да представяме лица, които са успешни в дейността си. Не говорим за Бил Гейтс или известни бизнесмени, а за не толкова известни хора, които са успели в своята област, създали са нещо и ние разглеждаме какви са личните им качества и какво е това нещо, което ги е довело до този успех. Кои са основните им ценности, мотивации, за тайната на успеха, кои са героите на деня и добрините, които правят. Идеята е да покажем на хората, че в България се случват хубави неща и да ги накараме да вярват, че тук може да се случи нещо хубаво и да останат. Аз като патриот когато говорех с много приятели – те ми казват, че нямат какво да правят тук. Аз мисля, че всеки човек може да се развие в собствената си страна, стига да направи този избор.
Какво ти костваше този избор – да останеш. Смяташ ли, че хората, които са по-млади приличат на ситуацията, в която приемат, че родината е майка? Изоставяш болната си майка и отиваш далеч от нея, без значение какво ще се случи с нейното здраве и бъдеще?
Може би защото това е свързано с моята мисия. Аз винаги съм знаела какво искам да правя, а то е свързано с това да го правя в и за България. Смятам, че всеки един човек трябва да остави следа. Да подобри ситуацията, в която се намира. Не да се наядеш и да си купиш дрехи, а да направиш нещо за общото благо. Естествено, че ми е коствало много. Ако бях в чужбина, щях да развия много по-бързо проектите си и да постигна повече успехи за по-кратко време. Но в крайна сметка мисията е нещото, което те кара да станеш сутрин и не го чувстваш като жертва. Просто искам да направя нещо тук,за което след години да кажа – Аз участвах в това нещо и успях да помогна. Искам много хора да се върнат в България,а тези, които са тук, да останат. Защото ако всички си тръгнат е ясно, че нищо няма да се промени.
Ти четеш много. Как възроди твоята любов към словото или я създаде?
Аз още от много малка чета и никой не ми е налагал да чета. Вярно е, че родителите ми много четат книги и са ми казвали колко е хубаво, но аз в училище не съм чела литература от задължителната, чела съм едва няколко книги от спиъците. Но може би страстта ми към психологията е от много ранна детска възраст и може би точно това, че искам и обичам да анализирам себе си и другите хора, започнах да чета литература свързана с психология и бизнес, усъвършенстване и различни техники, с които да постигнеш целите си. Да се изграждаш. И когато имаш някаква визия за себе си какъв човек искаш да станеш – това е твоя път. Четейки, намирам удовлетворение, нов поглед, и почивам и мога да се изграждам и да уча.
Как можеш да мотивираш нашите читатели да четат повече?
Когато съм мотивирала моите приятели да четат им казвам: Прочети тази книга, после ще ми благодариш и те ми се доверяват. Аз не искам да повярвам, че на някой не му е интересно да види друга гледна точка, да си представи друг свят. Телевизията не ти представя друга гледна точка, тя ти представя тази, която искат да ти се наложи и то ежедневно. В един момент ти вече нямаш избор- ти виждаш светът такъв, какъвто те ти го показват и с който си свикнал. Докато с книгите е различно. Там ти избираш кой свят да опознаеш. Има хора, които със словото си могат да те накарат да направиш много неща. Ако например си тъжен, една книга може да те накара да се вдигнеш и да се изненадаш страшно много от себе си.Да научиш неща за себе си, които не си и подозирал, че съществуват в теб и т.н. В образователната система има доста големи грешки в литературата, която се дава като задължителна.
Като край споделяли сме тази фраза „Ние всички сме ангели“ – как ти летиш в бизнеса и дали за бизнеса е като с професиите, че не се учи, а се краде?
Бизнес не се учи, той се краде! Това за пръв път го чувам (смее се).
Искам да чуя твоето мнение дали в бизнеса е като с професиите. Като професията е част от бизнеса?
Сега като се замисля, зависи как се разбира тази кражба. Първата асоциация, която ми идва – кражбата, чрез която учиш. Ако моя конкурент се справя по-добре, аз “крада” това, което той прави и аз го правя по-добре от него. Аз мисля, че отдавна вече не се крадат бизнеси, може би живея в друга реалност. А за крилата – човек не може да прави нищо сам. Ние живеем в общество трябва да има синергия и за мен най-важното е „И ти си доволен и аз съм доволна“. Когато отношенията са най-чисти и с най-добрите намерения, правиш бизнес, който те кара да спиш спокоен нощем и да се будиш усмихнат сутрин. А даваш пример на хората, че може да се прави бизнес по този начин!
[spider_facebook id=“1″]
Виж също:
Любословие.БГ търси народните будители