Закон за КТБ или закон за изпиране на ДПС
В. Капитал Daily
Късно вечерта в понеделник, след първия работен ден на новия парламент, се появи дългоочакваният законопроект, изготвен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Лютви Местан и би трябвало да вдигне завесата и да разкрие какво се е случило с банката. „Искам пълна публичност по КТБ, да стане ясно, че нямам нищо общо със случая“, каза единият от вносителите – Делян Пеевски, който само преди половин година беше близък партньор на основния акционер в КТБ и понастощяем беглец от правосъдието Цветан Василев. А семейните медии на депутата (които той нарича „моите вестници“) бяха в основата на паниката на депозантите, като в седмиците преди затварянето й през юни излязоха с поредица публикации, обвиняващи Василев в източването й.
„Истината за КТБ е отвъд мита за банката на ДПС. Кои партии и злокобни фигури ще изплуват от банката“, допълни съпартиеца си лидерът на ДПС Лютви Местан, сякаш забравил, че почетният председател на партията – Ахмед Доган има вложени в КТБ над 880 хил. лв., както и кредитна карта с лимит 40 хил. евро.
Проектът предлага това, което институциите така или иначе трябва да правят. Първо – пред Сметната палата се декларират влоговете и кредитите, а пък НАП и прокуратурата трябва да следят, ако това не се е случило. Предложенията на ДПС са добре премерени, защото ще постигнат обявената от Лютви Местан вчера цел – да покажат, че ДПС няма нищо общо с КТБ. Първо – Ахмед Доган не е задължено по закона лице, каквато не е и майката на Делян Пеевски, която все още има взаимоотношения с КТБ. Депутатът от предишния парламент Веселин Пенев, който според два независими източника на Капитал има около 1.1 млн. лв. в КТБ, в момента не е народен представител, т.е. името му също няма да излезе. Същото важи и за друг от ДПС депозантите – Нигяр Джафер. Изключение прави само Янко Янков.
Защо сделката за „Телерик“ не е новина за телевизиите?
В. Капитал Daily
Една от най-положителните новини в България за последната година, вероятно и за още немалко време напред, е тази за продажбата на софтуерната компания „Телерик“. Ако не четете печатни или онлайн медии, почти сигурно е, че няма как да научите за продажбата на компанията от телевизиите. Единствено Bulgaria On Air отрази новината, но все пак каналът е с икономически профил.
Представителите на „Телерик“ отказват участие в телевизиите, не искат да дават интервюта до финализиране на сделката. Повод ли е обаче отказът от интервю информацията да не попадне поне в дневния ред на новините?
Българска софтуерна компания успя да привлече за купувач на бизнеса си чуждестранен инвеститор, който плати за него 263 млн. долара. Най-положителният пример в сделката „Телерик“ е, че тя е сред малкото, в които чуждестранен инвеститор придобива бизнес, изграден от нулата. На фона на лошите икономически показатели в страната и намаляващия брой чужди инвеститори няма как това да не е топ събитие за отминалата седмица и да не заеме централно място в новините. Но не и за най-гледаните български телевизии. Защото все по-натрапчиво започва да се забелязва, че в големите български телевизии като bTV, Nova и дори обществената БНТ, бизнес новини почти липсват.
Нов скандал разпали тлеещото напрежение в Реформаторския блок
В. Сега
Пореден скандал раздуха тлеещото още преди изборите напрежение в редиците на Реформаторския блок. Вчера депутатът от гражданската квота Гроздан Караджов обвини съпредседателя на дясната парламентарна група Меглена Кунева, че води сепаративни преговори с ГЕРБ за постове за свои приближени в бъдещото правителство. Както и че се налага над останалите партии в коалицията със заплахи за разцепление. От партията на Кунева ДБГ категорично отрекоха.
„Дори и хора, които официално не са в ръководството на Реформаторския блок, водят сепаративни разговори с ГЕРБ за взимане на образователното министерство“, хвърли ръкавицата Караджов. Съмненията за индивидуалните разговори между Кунева и Борисов в централата на ГЕРБ се породиха веднага след вота, когато журналисти я видяха на влизане в сградата на НДК. Караджов посочи бившия заместник на лидера на ДБГ Даниел Вълчев, който лобирал за сегашния главен секретар на ведомството Красимир Вълчев. Реформаторите плащали на Кунева за участието й в коалицията с постоянни отстъпки пред нейните изисквания. „Това е многомесечна политика, която тя прокарва, и на която досега всички показват безсилие да покажат каквато и да е резистенция“, смята Гроздан Караджов.
„Прозрачност без граници“ ще изследва почтеността в 28 общини
В. Сега
Асоциация „Прозрачност без граници“ въвежда индекс на местната система за почтеност в България, който ще мери през следващите три години в периода 2015-2017 г. Индексът има за цел да създаде условия за измерване и оценка на степента на прозрачност и почтеност, да бъде ориентир за бизнеса, както и средство за иницииране на граждански инициативи. Ако се съберат достатъчно доказателства за определени проблеми и порочни практики, ще се търси инициатива за законодателна промяна. Това стана ясно вчера при представянето на показателите и методологията на изследването. В него ще бъдат включени 28-те областни града, в които ще се изследват 14 ключови актьори, институции и механизми за контрол в съответните местни управи. „Целта не е да направим просто една класация, а индексът да послужи за разпространение на добри практики“, коментира изпълнителният директор на асоциацията Калин Славов.
Рейтинги разбуниха ректорите
В. Стандарт
Миналата седмица за първи път университет пожела да излезе от рейтинговата система на университетите у нас. Става дума за Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), което изпрати писмо до МОН с молба да не бъде включвано повече в рейтингите. Когато в медиите се пише за рейтинговата система, обикновено се съпоставят данните за реализацията на студентите, които са доста любопитни. Как обаче точно се мерят рейтингите и прави ли са онези ректори, които винят системата в субективност?
Рейтингите на университетите дават много полезна информация, но в тях има и редица парадокси. Някои от тях се дължат на факта, че оценката на университетите е базирана на 77 критерия, но една част от тях действително са субективни. Рейтингите се правят не по университети, а по професионални направления, като най-голяма тежест имат акредитационната оценка, научните изследвания и реализацията на студентите. Наред с това обаче има и данни, базирани на анкети сред студенти, преподаватели и представители на бизнеса. Според председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, такива са около 40% от данните. Негови колеги дори смятат, че агенциите, които правят тези анкети, понякога манипулират резултатите от тях.
Фермери даряват продукцията си на домове и затвори
В. Новинар
Все повече фермери решават да дарят тазгодишната си реколта на Българската хранителна банка (БХБ), която пренасочва плодовете и зеленчуците към защитени домове, бежански центрове, кухни за бедни или затвори. Причината за щедрия жест на производителите са обезщетенията, с които Европейският съюз ги компенсира заради наложеното ембарго за внос от страна на Русия, съобщи пред „Новинар“ Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Едно от последните дарения дошло от хасковски зеленчукопроизводител, който предоставил 13,5 тона чушки. Огромното количество е прието и е създадена организация, благодарение на която е започнало разпространението до нуждаещите се места. „В преговори сме и с други фермери, които желаят да дарят тонове чушки, ябълки и моркови. Можем да кажем, че има голям интерес от страна на производителите, което е хубаво, защото означава, че предпочитат да помогнат, отколкото да превърнат стоката си в храна за животни“, заяви Миланова.
