Интервю на Иван Върбанов за медията посветена на медии „Любословие“ в което уважания наш колега отговаря на въпросите на Андрей Велчев свързани със свободата на словото, новите медийните канали и платформи, както и за най-силното оръжие против медийните манипулации и опитите за подмяна на реалностите.
Във вашето представяне на личната ви страница твърдите, че “Новините трябва да казват на хората обективната истината”. Коя е всъщност обективната медийна истина?
Обективната журналистика и свободата на словото са сред стълбовете на демокрацията. Да, медиите не само информират и забавляват, но модерират и формират общественото мнение. Те имат свой дълг, призвание и огромна отговорност. Въпросът е как отразяват реалността, през каква призма пречупват медийните проекции на случващото се? Ако това е по законите на плурализма на гледните точки, обективността, професионалните и етичните стандарти на журналистиката, то медията изпълнява успешно и отговорно мисията си. Но, разбира се, отразяването би могло да бъде и през субективна гледна точка – тази на корпоративните или финансови интереси, на политико-икономическите зависимости, или като израз и функция на желанията за диктуване на нов дневен ред, на желанието за модериране на паралелни изкривени медийни реалности. Субективната гледна точка може да е изградена на база манипулации, изкривените огледала и създаването на лабиринт от послания с откровени лъжи, които трябва да доизграждат паралели на реалния живот. Ако това е налице, то тогава става дума за медийна подмяна. И тук идва темата за собствеността в медийната индустрия, за прозрачността на капиталите и идентифицирането на собствениците, за медийната концентрация, за процесите на регулацията и саморегулацията.
Медиите и журналистите трябва да работят за гарантиране на свободното право на изразяване и правото на информация. Виждам много медийни холограми на една и съща реалност, което за аудиторията днес се оказва предизвикателство, заради нелесната задача всеки да чуе и види, да прецени и да прозре фактите, проектирани от от медиийния свят. Мисля, че през 21 век аудиторията вече не може да бъде разглеждана само като пасивен консуматор на новини и съдържание. Публиката е активен участник в създаването и разпространението на новините. Потребителите на информация са субекти – участници в събитията. Едновременно с това те са създатели на медийно съдържание и разпространители – чрез безбройните комуникационни канали: социалните мрежи, интернет, блоговете, цялата свободна дигитална комуникация, която ни дава четвъртото измерение – Интернет.
И точно това многообразие на медийните канали и платформи е най-силното оръжие против медийните манипулации и опитите за подмяна на реалностите. Защото пазарът на информация е огромен и е много трудно да бъдат заглушени истината и фактите. Медийното съдържание на четири и повече екрана, свободата на социалната комуникация, възможността самата аудитория да създава и разпространява новини, новите медии, богатството от множество комуникационни канали за разпространение на информацията – всички тези компоненти градят новата медийна реалност.
„Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото този на приятеля“. Максимата е изказана от Чарлз Скот от „Гардиън“. Точно, нали! Считам, че е изключително важно единството на медийната гилдия по отношение на отстояването на професионалните и етичните стандарти в журналистиката. Както и по отношение на осъждането на отстъпленията от тях, посегателствата върху свободата на словото или върху колеги журналисти.
Ако в живота няма случайни неща, има ли случайни журналисти?
Не бих казал, че където и да било има случайни хора, аптекари, сладкари, режисьори и т.н. В днешно време всеки, който притежава модерна техника, може да се превърне в репортер от мястото на събитието: снима, пише текст и разпространява през социалните медии, като така новината му може да достигне до огромна аудитория. Всички тези хора не са професионалисти по образование, но без да съзнават се превръщат в действащи репортери. Такъв е новият модерен свят на интернет – четвъртото измерение, което преобрази медиите и комуникацията. Именно дигиталната среда прекрои и трансформира медиите в единен медиен микс. Днес нито една традиционна медия не е едностранна по форма.
Радиото вече се визуализира, информационните агенции имат звук и видео, телевизията предлага допълващи текстове на онлайн платформите си или изпреварващо съдържание спрямо емисиите си. Потребяването на информацията е мигновено. Пресата също промени формата си в цифровата среда. Сайтовете на вестниците допълват основното съдържание; представят информация, за която няма място в ограниченото пространство на печатно тяло; проследяват темите и събитията в развитие.
В новата цифрова среда, в свободното море от информация, е ясно видим рискът по отношение на достоверността на информацията. Сред дигиталните информационни опасности е възможността непотвърдена информация да бъде разпространена и мултиплицирана лавинообразно от стотици сайтове за минути. Именно в този контекст темата за доверието в медиите е сред най-важните компоненти редом с обективността, свободното слово и независимостта. Считам, че традиционните и онлайн медии имат двупосочно взаимно влияние по посока на модернизирането на комуникацията, опазването на традицията, спазването на стандартите и етичните норми.
Да се върна на въпроса: дали има случайни хора в професията? Мисля, че всеки един журналист се защитава ежедневно с работата си, а медийният пазар и аудиторията дават във времето оценка за професионализма на всеки и за авторитета на отделната медия. Горд съм, че от няколко години съм част от екипа на БНР – националният информационен лидер, медията, която налага стандартите, която пази радиотрадицията вече 80 години, в която журналистите наистина са свободни да упражняват професионалните си задължение според собствените си критерии и етична съвест.
Липсват ли ви ефирът и печатното слово?
И да, и не. Самият аз пиша много, защото като ПР имам задължението и функцията да модерирам информация, като на практика пиша новините от и за БНР. Тази комуникация е много близка до журналистическата ми работата във вестник „Класа“, където списвах страницата „Медии и реклама“. Да, ефирът дава голям адреналин, удоволствие, страст, и е една магия, която поражда незабравимо усещане. Отнасям се разумно към новите етапи от моето развитие и следвам с огромна радост и любопитство пътя си. Мисля, че в живота всичко се случва в логична последователност. Анализирайки онова, което е зад гърба ми – опит и постижения, със сигурност мога да кажа, че всички натрупани знания и умения, придобити по време на моята работата в телевизията, във вестника, в живота, са от полза в новото ми поприще. Радостен съм, че колеги от пресата ме канят и публикуват мои авторски материали.
За да откриеш новината, трябват интуиция, усет, талант и какво още?
Мисля, че любопитството е най-важно – и в живота, и в професията, редом с дисциплината, упоритостта в преследването на новината, в откриването на всичките й аспекти, обстоятелства, детайли. Нужна е честност и сърцатост в работата, широка култура, умението да следваш логиката и да виждаш взаимовръзките, желание да разширяваш ежедневно хоризонтите на собствения си мироглед и светоусещане, умение да чуеш в определени критични моменти интуицията си, да бъдеш бърз и концентриран в препредаването на информацията. Сред най-важните качества са още и рефлексът да питаш, да не се страхуваш да задаваш въпросите: кой, какво, къде, кога, защо…., да настояваш да получиш отговорите на въпросите си докрай. Важно е да притежаваш инат, да не спираш, да не се отказваш. И още: да отстояваш реалистично новината и истината за събитието, да ги представиш и предадеш на публиката такива, каквито са. В основата на новинарството е работата със собствени източници. Най-голямата радост от добре свършената работа е да откриеш твоята новина, да я съобщиш и да видиш, че тя се мултиплицира в медийното пространство, а другите медии и колеги цитират твоята информация.
По какво си приличат музиката, медиите и PR?
По удоволствието и радостта от допира с тях. Те създават светове, които винаги, ако са истински, те докосват. Мисля, че фалшът в музиката и в комуникацията осезаемо се усеща, той не може да бъде скрит и винаги се познава. Креативността, талантът, творчеството – всичко това го има в музиката, в медиите и в ПР-а. Музиката, медиите и ПР-ът си приличат и по логиката, алгоритмичните закони на работата, майсторството, способността да докоснеш аудиторията, да я накараш да ти повярва, да те следва, да те аплодира дори. Виртуозният музикантът търси и постига хармонията чрез звуковете, а добрият журналист се стреми да създаде благозвучието на точно подбраните думи в текст.
Стойностната музика и журналистическите постижения остават във времето. Имената на композитори, музиканти, певци, творци, водещи, репортери, журналисти – също. А всеки един от тях, със своя принос и класа, гради величието на театъра и авторитета на медията. В изкуството и журналистиката имаш свободата да бъдеш креативен в творческия процес, но задължително трябва да си честен, отдаден, постоянен, да не спираш да търсиш истината, която е само една.
В личен план констатирам нещо много любопитно. Журналистиката ме срещна с хора, до които не бих могъл да се докосна на сцената. Сред тях са Монтсерат Кабайе, Силви Вартан, Сесилия Саркози, артистите от Кралския балет на Испания, Андреа Бочели, Васко Василев, Кърт Елинг, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго и много други.
Вашето пожелание към колегите в комуникационния бранш и към негово величество –читателя (на всички медии и в частност на „Любословие”?
Винаги се стремете да търсите, да откривате и да казвате Истината! Абстрактна истина няма. Истина в контекст – също, както и относителна истина. Истината е винаги само една! И тя излиза винаги наяве. Не бива да забравяме, че всички: журналисти, медии, комуникационни специалисти, работим в името и за нашата аудитория. Лоялността към нея трябва да е водеща. Да си четвърта власт е сила, право и огромна отговорност. Медиите са гарант на демокрацията!
[spider_facebook id=“1″]
